Роми или ромеи са отвлекли брата на мома Вида от едноименната легенда,

смутила седмокласници и родители? Много от децата, на които се падна честта да пишат преразказ по темата като част от изпита за гимназии, така и не са разбрали разликата. Това твърдят пред "Стандарт" проверители, които са оценявали писмените работи на учениците точно във втория модул, който ще бъде решаващ за приема в елитни училища.


Учениците се затрудниха с преразказа на непознат разказ
ФОТО СтандартЗначителна част от учениците преразказват историята за Вида в стил "фентъзи", имитирайки любимите си книги. Част от тях дори не са разбрали сюжета и са приписали появата на героинята с развени коси пред бащината войска на свръхестествени сили. "Децата се затрудняват от многото смени на гледните точки, защото трябва да преразказват от името на героинята. В някои епизоди тя не присъства и това им е попречило да направят смислен текст", твърдят учители. Много от тях са зарязали недоразбрания сюжет по средата и са фантазирали в стил "свободно съчинение" в частите, които не са им ясни докрай, разказаха проверители.
Окуражителното е обаче, че повечето деца са писали преразказ, въпреки че той не беше задължителен. Това показва, че много от тях имат стремеж да влязат в по-добра гимназия, но резултатите в доста писмени работи са катастрофални. Масово неразбрани са останали архаизмите с които легендата изобилства. Тя е пълна с диалектни и непознати думи, които те си превеждат според близостта с вече познати им думи. Само част от архаичната лексика е била преведена на учениците, но много от думите са им останали неясни. Така например се стига до това ученик да пише "баща ми се пръкна от яд".
Друг не разбира думата "свилена" и я заменя със "свинска" като най-близка по звучене. Някои просто отказват да преразказват частите, в които има струпване на много непознати думи, защото се нуждаят от "преводач".
Според проверителите причината за слабите преразкази не е в учениците, а в лошо подбрания текст, който им се е паднал. В действителност повечето деца иначе показват добри умения за писане - подбират правилното глаголно време, в което да преразказват. С лекота преобразуват и пряката реч в непряка, макар че бъркат пунктуацията в тези случаи.
Най-голяма неграмотност се шири по отношение на синтаксиса, особено що се отнася до употребата на термини. Около 60 на сто от децата буквално са играли на лотария, за да улучат верния термин. Там, където въпросите са били с отворен отговор обаче и не е имало посочени варианти, учениците грешат тотално. Не по-малко ги затрудняват Странджата и баба Илийца, които се появяват в двайсет и петте тестови въпроса. Според някои от проверителите обаче причината за това е лошата формулировка на задачите, които са им поставени. "Това е последната проверка на граматическите знания и умения на учениците, от следващата година те учат само литература и на практика нямат повече уроци, свързани с грамотността. 25 въпроса са безкрайно малко, за да проверят реално способностите им", твърди проверител.
Според много учители има ученици, които пишат добре, но се затрудняват с термините, за да опишат правилата, по които го правят. Вина за това има до голяма степен силно теоретичният учебен материал, който се струпва на главите на хлапетата още от 5 клас. Това прави учебниците неразбираеми и
учителите са принудени да обясняват простичко
защо дадено изречение се пише по този начин. Така хлапетата усвояват правописа, но губят представа за термините и се затрудняват на теста. Въпросът за нови учебници бе поставен и от просветния министър Сергей Игнатов, който също не приема тяхната изкуствена сложност. Въпреки това в тестовете бяха включени и доста теоретични въпроси, които реално не мерят знания, а по-скоро способност за зазубряне.