Стреляй по крадеца, още докато е дете

Без цензура

12-06-2010, 06:32

Автор:

varnautre

Всичко от Автора

Детето с криминално досие огладняло за череши в полунощ – да влезе тогава с приятели в чужда градина и да си наберат от чуждата реколта. Утре ще му се допие чужда ракия – да му оставим ли ключа за мазето и да се самообслужи от домашните ни запаси. После ще му се доядат и сливи – да му изпратим ли менструалното календарче на жените си, за да не се разкарва напразно детето. То е още малко, но вече знае – крадените череши от градината на стария дядо са най-вкусни, защото и друг път е крало от тях.

Крайно време беше да разбереш, дете, че безплатен десерт няма. За теб специално черешите ще струват един бъбрек, един далак, евентуално и живота. А за теб на никого няма да му е мъчно, дори да не си влизало в градината му – нещо като солидарност между обраните собственици без оръжие. Чийто симпатичен герой е 77-годишен собственик от врачанско село с пушка и с кураж да я използва в Дивия Северозапад. За обраните превръщането на границите на имотите им във фронтова линия е несбъдната мечта от закона. Той предполага, че когато видиш крадец на дървото - трябва да чукаш на дърво, вместо просто да го пречукаш с помпа „Мозберг” като американски фермер.  

Хубав, лош или много спорен – тази нация е оцеляла заради манталитета на дребния собственик. Който предимно заради привързаността си към имуществото, макар и не много често, е търсил правата си. Зад романтичната пропаганда на Априлското въстание всъщност стоят системни черкезки обири, скапан държавен контрол над черкезката престъпност и никакви права за самозащита на обраното население. Затова и на него лайната му кипват, затова и Бенковски превантивно пали къщите му – да няма какво да губи дребният собственик и да не се разсейва с битовизми по време на революция, която е вдигнал точно заради бита си.

Днешната драма на дребния собственик е, че има прекалено много съседи, които са антисобственици. Които не са засадили нито едно дърво, затова се катерят по чуждите череши. Които не са построили законна къща, затова влизат незаконно в чуждите. Които обаче са направили толкова много деца, че чак не им остава време да ги възпитат всичките. А цялото им имущество е грохнал кон и открадната каруца, в която товарят откраднатото желязо. В събирането му помагат децата, които от малки свикват на обща черкезко-социалистическа собственост. И много преди да влязат в пубертета – започват да влизат в чуждите градини, за да събират плодовете на домашната си педагогика.   

Да те стрелят, не ми дреме за теб, дете – също толкова, колкото и на родителите ти. Иначе щяха да те приберат след вечерния час и да те научат, че нямаш работа горе на черешата особено когато се стъмни. Понеже някой ще те помисли за дърт пергиш и ще те свали с куршум в бъбреците. Ти всъщност вече си на 14 години и е малко спорно доколко си дете. Защото имаш сериозно криминално досие и защото в шперплатовата ти махала момичетата на твоята възраст вече ги водят зрели жени и им дават по две субсидии за майчинство.    

Тази нация изразходва прекалено много енергия и емоции за измислени каузи, че почти не й остават ток и разсъдък за големите проблеми. На селския черешов сюжет от Дивия Северозапад може да сложете заглавие – Зъл дядо застреля дете заради шепа джанки. Ще ви се стори жестоко, ще ви стане мъчно и ще вкарате дядото в затвора. Утре обаче ще ви стане още по-мъчно, когато видите собствения си двор опоскан като от марокански скакалци. Защото няма какво да се лъжем – собственият труд ни е по-мил от чуждите деца. Затова правилното заглавие е – Собственик брани честния си труд от среднощни крадци. Няма значение, че сред тях е имало малолетни. Ако махнем с ръка (на детето му се дояли череши, голяма работа, да се избием ли) - то тогава направо да махнем и оградите. Само ще ни докарат беля, тъй като частното правосъдие е забранено. А държавното заедно с полицията не се занимават с дреболии като компоти, които няма да бъдат направени, понеже на някого му са се дояли череши. Така крадецът винаги ще побеждава морално и юридически дребния собственик. Така неприкосновеността на чуждия труд винаги ще губи малките войни с антисобствениците и с мързела на системата.