В седмицата, през която в Япония министри подаваха оставки заради неизпълнени предизборни обещания, у нас машината за обтекаеми фрази продължи да работи с пълна сила. «Крайната цел на правителството и на ГЕРБ е по-голямо благоденствие на народа.» Дори и да ви звучи като цитат с 30-годишна давност, репликата е от тия дни. Точно така описа работата си в Старо село, Радомирско, премиерът Бойко Борисов. А тотото направо противодържавно отказва да облечки благоденстването ни, след като джакпотът все не се пада. Пореден принос в словесното благоденствие внесе и Симеон Дянков, като ни призова: «Не се притеснявайте и

мислете как да харчите повече.»

А ние и сега харчим повече, отколкото трябва, но едва ли е от настъпилото благоденствие. Все пак има надежда – обещанието на финансовия министър е да усетим резултатите от вече започналия ръст в икономиката след около половин година. Европейската комисия обаче продължи да говори за опасността от «гръцки вариант» в България, предупреди ни, че сме нарушили правилата на Евросъюза за прогнозите за дефицит и прати одитори. Напук на благоденствието, тази седмица разбрахме, че

започвало лятното поскъпване

на банани и свинско. И докато някой свари да обясни логиката, особено за свинското, стана ясно, че през лятото се случвали далеч по-любопитни и пикантни неща, ако вярваме на безпортфейлния министър Божидар Димитров. Докато разяснява в интервю тънките механизми на международната политика, той не пропуска да подчертае важността на неформалните контакти между политиците, в летните школи, например. Там «тези хора предварително се запознават с бъдещите си колеги от другите държави, ядат и пият заедно,

заедно ходят да чукат момичета...»,

с извинение за министерския професорски език. И пак със същото извинение – когато германският и френските министри след това трябва да преговарят, изведнъж установяват как «два месеца живели заедно и заедно чукали някоя испанка, да речем, и по приятелски уреждат въпроса». Колегата на професор министър Димитров – Николай Младенов, може само да се надява, че агенция «Блиц» не е част от посолския преглед на печата, защото иначе му остава само да гадае от чия амбасада ще е първото гневно посещение – на Франция, на Германия или на Испания. Което доста би попречило на друга идея на Симеон Дянков – България да се прочуе като водеща в света по лесно и бързо регистриране на нови бизнеси. Това последното

да не го четат българи

с начеващ собствен бизнес, защото те имат да броят документи до 18 или до 28, само за да започнат въпросния бизнес. След като през седмицата бяхме свидетели на поредното превъртане на цифри, когато се говореше за цената на тока и газа, точката я удари министърът на икономиката Трайчо Трайков. Той призова да ни вдигнат цената на тока, защото с поскъпването на газа имало опасност да започнем да се топлим само на ток. Аз пък искам официално да поканя министър Трайков на гости – да се поогледа и да ми каже с какво друго бих могла да се топля, освен на ток, понеже вариантът «мангал в хола» не ми изглежда приемлив. Иначе и Трайчо Трайков даде принос към бизнеса с обтекаеми фрази, като ни осведоми, че краят на кризата ще дойде, "когато всички почувстват, че е свършила». Някои очевидно не му виждат края, след като тази седмица полицията намери

буркани с консервирана марихуана.

И докато ние си казвахме: «Не е истина» за министерската идея за тока, самият министър бе докаран до положение да възклицава: «Не може да бъде». За по-малко от 60 минути научихме от премиера Борисов, че България се отказва от проекта «Бургас – Александруполис» - защото изведнъж стана важно какво мислят бургазлии, защото изведнъж станаха важни защитените местности, защото сега разбрахме, че е икономически неизгодно, защото видяхме лошия пример от Мексиканския залив. Или защото наскоро имаше американски визити на високо ниво. И докато Бойко Борисов обясняваше, че същото важи и за «Белене», икономическият министър не можа да сдържи първата си реакция:

«Не мога да повярвам, че го е казал”.

Поне според него и поне в момента, няма решение нито за петролопровода, нито за атомната електроцентрала. С мисъл за благоденствието се изказа и новата шефка на Здравната каса. Онкоболните деца пак нямат лекарства, бюрократичните бъркотии продължават, но Нели Нешева не се посвени да поиска здравната вноска у нас да стане поне 12 – 14 процента. Било добре за България, според нея. И понеже България е доста обширна, не е зле, преди да ни вдигнат вноската, някак поне да гарантират, че парите ще отиват за болните, а не за удобствата на здравно-касовите чиновници. Малко след това Нели Нешева разясни и още от благоденствените реформи – за да се планира по-добре в здравеопазването, за планови операции ще се чака 40 дни, същият брой болни ще се обслужда с 20 процента по-малко пари, а доплащане над делегирания бюджет няма да има, дори ако болницата е използвала парите за лечение на пациенти. Така лекарите ще си плащат, че работят, а

Хипократ е превърнат бележка под линия

на счетоводния баланс. Като първи резултат доста ог големите болници обявиха финансова ваканция – не в смисъл да плащаме по-малко, а да не ни обслужват заради липсата на пари. Междувременно стана ясно още една пътечка, по която ще изтичат парите за здраве. Възможно е държавата ни да бъде задължена да плаща пълната такса за лечение в чужбина на тези българи, на които не може да осигури необходимото у нас. В този смисъл е решението на съда в Люксембург, според което Георги Елчинов, който все още има две очи, има правото да получи онези 25 хиляди евро, платени за операция в Германия, които нашата каса отказала да възстанови. Макар че българският вариант за лечение бил да извадят едното око. Продължихме и тази седмица да си разказваме смешни страшки или страшни смешки покрай матурите. Само дето става все по-неясно на кого всъщност се смеем. А образователният министър откри нов източник на знания – медиите. Сергей Игнатов смята да предложи на Министерския съвет медиите да излъчват или отпечатват обучителни програми. Всъщност, те и сега го правят. Само че едни слагат в графата страниците с детско творчество и образователните филмчета, а други – стока

под общата марка «Биг Бро – джуниър».

По високото, докато Иво Инджев се бореше с официозното медийно затъмнение, може би една идея по-патетично, отколкото трябва, за да представи книгата си „Президент на РъБъ”, президентът Първанов намери време да се срещне със сърцеведа Хорхе Букай. Въпреки обещанието, че най-накрая ще разберем какво се случва с реформата в културата, пак не неаучихме какво ще става, но разбрахме, че Симеон Дянков го одобрява, защото отиде лично при Вежди Рашидов, за да му го каже. Очевдно е обаче, че театърът също ще бъде впрегнат да работи за благоденствието, защото финансовият министър заяви, че целта на реформата е

„да имаме по-весела и голяма публика».

Едно време най-важно беше киното, но явно с новите технологии не можем да си позволим производствената цена. Развеселяването ще залага на комерса – това разбрахме от новия заместник министър на културата Митко Тодоров. Разбира се, комерсиални, по своему, са и „Чикаго”, и скечовете на Радо Шишарката, та не е зле първо да се поогледаме, преди да посегнем, за да хванем бахура вместо културата. Блусът и рокът, като неразвеселяващи, тази седмица си го отнесоха. Десетият фестивал "Цвете за Гошо" приключи, след полицаи изпратиха групите и публиката да спят, за да не нарушават нощната тишина. Всъщност, фестът имал заявка до десет и половина вечерта, но някоя съседска душа не изтраяла и пратила патрула 15 минути по-рано. Пък вие преценявайте дали е прав блогърът Александър Томов, като пише:

„чалга, ракия и порно» -

все едно «секс, наркотици и рокендрол», но по-безопасно - никакъв социален бунт.» И нас изобщо не ни трогва как Митко Пайнера, сякал леко гнусливо, признава, че в колата му няма чалга – слушал би Елвис Пресли и «Бийтълс». Защото няколко дни след злополучния финал на «Цвете за Гошо» дива чалга и разголен силикон заляха прощада пред патриаршеския храм «Свети Александър Невски» заради рождения ден на «Пайнер». След общественото недоволство софийската кметица Йорданка Фандъкова смята да забрани подобни прояви на това място, макар че, забележете, протестите в този случай били само «неофициални». Комсомолците в раса, които бяха готови да отлъчват от църквата почитателите на Мадона, се бяха скрили надалеч, докато евтините димитровградски версии друсаха телеса на храмовите стъпала. Чалготеката на площада влезе в новините и с друго – след концерта, на метри от президенството, бяха пребити няколко души от публиката - роми.

Откровено расисткото нападение

е второ за една седмица само в София, след като в неделя мъже с качулки нахлуха в трамвай и пребиха четирима младежи и едно момиче, които отиваха на протеста за правата на емигрантите. На първия случай веднага беше сложен етикетът «леви и десни анархисти се бият» и беше повече от видимо желанието папката да бъде затворена и пратена да прашасва. Само че докато се успокояваме, че това са свади между маргинали и се правим, че нас това не ни засяга, изтърваме процеси, които бързо стават необратими и обагрени в кафяво. Дали обаче само безнаказаността е тази, която дава простор на тези момчета, които са решили, че тяхно е правото да определят кой е добър

и кой няма право да живее.

Защото през същата тази седмица от милионите клипчета в интернет изплува едно, на което бившият заместник кмет на Стара Загора Тихомир Томов и действащият общински съветник Спас Шопов, бивши атакисти, а сега членове на „Нова сила“, празнуват рождения ден на Хитлер. «Лично моето мнение е, че това е провокация.» Такава беше реакцията на варненския представител на „Нова сила“ д-р Ивайло Бояджиев. И докато обществото отказваше да се провокира от случките в някакъв си софийски трамвай, все едно става въпрос за оперетъчното возило на Сергей Станишев, едни хора все по-сериозно започват да си вярват, че няма нищо по-лесно от това да се управляват държавата и нейното благоденствие. А мълчанието на иначе словоохотливите Борисов, Цветанов и надолу по полицейската йерархия става все по-оглушително, а и все по-красноречиво за позицията им. Някога и бюргерите в Германия са мълчали така, докато не дошло време направо да изпищят. Загрижени за по-материалната му страна, в земеделското министерство решиха да въведат ред в търговията с млечни продукти. Което е хубаво. А после разбраха, че държавният стандарт за производство на българско кисело мляко е

собственост на частна фирма.

Във вътрешното министерство все така губят битката с техниката, а ние сме на път да станем нелегални в собствената си държава – последното, което направи системата за издаване на нови документи, беше да разбърка личните данни и снимките на произволен принцип и да произведе нови индивиди. Разбрахме и какви наследници на българската бойна слава има във военното министерство. По делото на бившия министър Николай Цонев показания даде началникът на отбраната генерал Симеон Симеонов. Той подписал неизгодната сделка, след като притесненият началник на Генералния щаб генерал Златан Стойков му съобщил, че министърът е «бесен» от нежеланието му. Генерал Симеонов обясни, че подписът му означава, че е бил принуден от своя началник. А къде ли щяхме да сме днес, ако в началото и на миналия век генералите бяха така загрижени за своите началници. Малко по-благоденстващи могат да се окажат обаче 17 хиляди души. След като съдът на Европейския съюз реши, че българската идея да се обложат с по-висок акциз старите вносни коли, не е добра, това сега означава, че

надвзетото трябва да се върне.

От бюджета, не персонално от законотворците. Там, в ковачницата на закони, работа започва Диляна Тачева. Отново. Младата дама стана известна с това, че нейният баща - депутат я беше назначил не особено правомерно като експерт в бюджетната комисия. След като тя напусна, Европейската народна партия изведнъж усети нужда от парламентарен секретар, обяви конкурс за длъжността със заплата хиляда лева и назначи Диляна Тачева. Защото била магистър по икономика и знаела три западни езика, с което могат да се похвалят и други, но и защото

вече имала опит от работата си в парламента.

Какво толкова, че опитът е трупан в разрез с нормите. Умиление предизвика и депутатът Пламен Цеков, който си призна, че не видял текста, според който рекламирането на дрога става законно, защото имал осем диоптъра. Не разбрахме само дали преди е пял в хора. Независимо от диоптрите, през седмицата всички се усетихме обаче, че банките са намерили още един начин да изкарат някоя и друга стотинка допълнително от джобовете ни, или, в случая – от картите ни. Новите такси за теглене и вдигнатите тарифи вече са в сила, а потребителят е оставен сам да го разбере от сметката си. Договор, вежду другото, означава „постигнато съгласие, писмено или устно формално споразумение за взаимоотношенията между две или повече страни, за правата и задълженията им.” Така поне пише на 181-ва страница на  Българския тълковен речник от 2007 година. В банковите речници очевидно има и някаво допълнително указание, което разделя споменатите права и задължения по такъв начин, че правата са само на банката, а

за нас логично остават само задълженията.

Колкото до лихвите по кредитите, вероятно сами сте се досетили, че след всичкия плач за кризата и рисковете и напук на ставащото в европейския банков сектор, у нас лихвите благоденстващо ще се увеличат. Пак. Финансовият министър обаче беше прекалено зает с цигари, за да обърне внимание на такива дребни потребителски терзания. Всичко започна като голям удар срещу контрабандата на 35 милиона къса цигари, заловени на чужд кораб. Постепенно стана ясно, че корабът е влязъл сам за ремонт, а пратката е прегледана по искане за проверка на търговската марка. А това, че на кораба е имало съоръжения за претоварване и подробни карти на българското крайбрежие, може да послужи на анализатора на митниците Светлан Савов като аргумент, че цигарите
«най-вероятно» са били за българския пазар. Прокуратурата обаче засега се е спряла само на нарушените «авторски» права на производителя на оригинала. Колкото до твърдението, че от въпросните цигари "ударът върху бюджета

би бил като от малък метеорит",

може само да ни накара да настръхнем от мисълта колко малко пари са останали в бюджета. Но за Симеон Дянков май беше по-важно да каже друго – че акцията си е била негова, без МВР, и че „по-важно е да се работи, вместо да се говори”. Бойко Борисов побърза да се намеси с уточнението, че война между вицетата няма, най-малкото защото оценките на министрите ги дава той. Другата оценка, изчислявана от социолозите на "Алфа рисърч", тази седмица закова на 3.34 за кабинета. Спадът е такъв, че пръв път правителството на ГЕРБ

е повече неодобрявано, отколкото харесвано.

11 процента от рейтинга си губи и Бойко Борисов. А хората, които се тревожат от това, могат да послушат по «Ехото на Москва» предаването «48 минути», посветено на Бойко Борисов. Основният политически спор е дали той прилича повече на Александър Лебед или все пак на Владимир Жириновски. А ако руската гледна точка им се струва неприемлива, да чуят Харалан Александров. Той твърди, че в момента у нас се наблюдава «отчайващ дефицит на хора, които имат почтеността и знанията да работят». Колкото до конфликта Дянков – Цветанов, от ДПС побързаха да го нарекат «развлечение на публиката». Шегичките продължиха и след като премиерът изпълни едно от обещанията си – софийският административен окончателно потвърди, че

барбекюто на Ахмед Доган е незаконно

и ще бъде съборено. На което Йордан Цонев отговори: «По-важно е какво става в страната - в страната има липса на барбекю, тоест страната е в пости.» А строителният надзор имаше работа и във Варна. След призива на министър Плевнелиев прожекторите да се обърнат насам, под обилната светлина продължава да стои един министерски подпис под едно разрешение за „укрепване и строителство“. Засега наказаният е главният архитект на Община Варна, а спорът все повече заприличва на йезуитска казуистика с уточненията си дали и укрепването е строителство и ако не, то за какви вътрешни ВиК инсталации, например, става дума. Разбира се, варненци би трябвало да сме много по-гневни от друго. След като пак ни обясниха, че истинската цена на билетчето за градски транспорт е поне 12 стотинки над левчето, което плащаме, се оказа, че само общинската фирма

«Градски транспорт» хвърля на вятъра

по 100 хиляди лева всеки месец и това ще продължи до октомври. Дотогава е сключен договорът със софийската фирма “Транс Ойл” и според неговите твърде странни клаузи цената за зареждане на градските автобуси е същата като за клиентите на колонките в бензиностанциите, а просрочването добавя по пет процента върху сумата. Така за пазаруващите на едро от «Градски транспорт» литърът гориво излиза 2 и 30. И понеже договорът е от 2007-ма година, това прави около 40 месеца по 100 хиляди лева загуби или общо към 4 милиона. Колко е в години би трябвало да каже прокуратурата. Шанс за позакърпване дава новата общинска наредба, в която са предвидени

глоби от по 50 хиляди лева

за фирми, които разкопават улици и градинки без общинско разрешение. Разбира се, преди първата реално платена глоба ефект едва ли ще има. Наказания няма да има за «бедните магистрати”. Крайморските имотни приключения ще се разминат на хората, от които чакаме правосъдие. И Маргарита Попова, главният прокурор Борис Велчев споменаха думата «оставка» през седмицата, но все в контекста как това няма да се случи. Те поне запазиха добрия тон в публичното пространство, докато министър председателят е на път да загуби нещо много важно – медийната любов, след като

арогантно отказа отговор

на въпроса какво ще прави с цената на газа. Разбира се, по нашите ширини никой не очаква сериозни сътресения заради процедената през зъби и през рамо реплика: «Точно на тебе знаеш кога ще ти отговоря...» Но все пак това до голяма степен заличи умилителното впечатление, останало, след като премиерът откри национални игри за трансплантирани и диализно болни и щедро обеща да дари своите органи. Между другото, през седмицата

почти същото направи и Ози Озбърн,

който обеща тялото си на науката. А “Ню Йорк Таймс” е на път да ни прослави като родината на Азис. Майкъл Кимелман, който дошъл да прави репортаж за обществената и политическа обстановка в България, спонтанно решил да включи и Азис в материала си. А може би просто вече е започнало прекалено много да ни личи, че сме пуснали чалгата навсякъде.