„Здравей, Бюрокрацио! Пиша ти бавно, защото трудно разбирам задачите, които ми поставяш. А още по-трудно ми е да проумея причините, поради които си решила да ме съсипеш!”

Ако знаех, че тя – бюрокрацията има точен адрес и приема кореспонденция, бих започнала писмото си до нея така!

Поводите да напиша това писмо наоколо са в изобилие. За да не ровя в мемоарите, обаче, и да бъда актуална, грабвам за ушите последния причинител на нервни сривове и мотивирам с него  прочуственото си обръщение към  бюрократичния бронетранспортьор, който може да прегази и най-ентусиазираните пориви на предприемачите и да пресуши и най-дълбокото желание за правене на бизнес, за развитие и за печевшо бъдеще.

От известно време всеки, който има свой дребен или среден бизнес се щура насам-натам между служби за трудова медицина и счетоводства и се опитва да проумее какво точно иска от него държавата, поръчвайки му до края на месец юни да попълни декларация по чл.15 от Закона за здравословни и опасни условия на труд. В интерес на истината доброто желание на предприемачите и енергичното търчане по офиси не винаги дава резултат, защото смущението е всеобщо и не всеки се наема дори срещу заплащане да спретне въпросната декларация. А времето лети. Крайният срок наближава. Идеята за член 15 виси като черен облак над деловото пространство на днешния ден и с всяка измината минута се сгъстява все повече и повече над невинната глава на и без друго измъчения бизнес. А Инспекцията като грозен дракон хищно дебне отстрани. Не за декларации, а по принцип. Декларациите са допълнителна екстра към атмосферата на напрежение и безспокойство.

И какво прави човек, когато установи, че ножът е опрял до кокал? Разбира се! Запретва ръкави, гмурка се в интернет и започва да сърфира между инструкции за попълване, специализиран софтуер, законови текстове и наредби за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията. Чете, препрочита, обмисля, старае се... с две думи изпълнен е с добри намерения да се отчете пред Закона и пред държавата и да организира на подчинените си спокойствие, душевен комфорт и безопасни условия на труд. Борбата със софтуера и с информацията отнема часове, а в някои случаи и дни. Не броя часовете и дните по подаването, в случай, че нямаш регистриран електронен подпис.

И, така, Бюрокрацио, едрите се справят за минути, а дребните стават все по-дребни и все по-изтощени... дори на финала рискуват напълно да се стопят. Защото, представям си най-типичния пример на дребен търговец, който става по тъмно, за да пътува до по-евтината борса на едро в друг град, после се връща, снабдява магазинчето си и сяда зад щанда. Мисълта му, естествено, е ангажирана с това да не пропусне някое разрешително, да не забрави свидетелството на касовия апарат, да не прескочи ведомостта и плащането на осигуровки, да преодолее поредната проверка и да бъде изряден докато тя се случва.

А сега и член 15-ти! О, боже! Кодовете в него са свръхекзотични и много чужди за дребния бизнес на скромния човек, който продава нещичко, за да се изхранва. Той не се вмества в графата „Студено валцуване на тесни ленти”, нито има някаква връзка с кода на произвеждащите въздухоплавателни и космически средства и техните двигатели, или на производителите на бойни бронирани транспортни машини. И докато проучи всичките 99 кодирани икономически дейности със сигурност пропуска оскъдния брой клиенти, дошли да направят мъничък оборот в дребната машина на още по-дребния му бизнес, т. е. пропуска си хляба.

Ако въпреки затрудненията, човекът е решен да изпълни задълженията си към държавата и продължава да се рови в декларацията, налага му се да премине през много и излишни за неговия случай въпроси, свързани с работа под вода или във въздух, с опасности от вибрации, шум, азбест и подвижни платформи, с необходимост от лични предпазни средства и други безспорно изключително важни моменти, свързани с безопасните условия на труд, но абсолютно чужди на дейността на споменатия представител на дребния бизнес и на стотици други като него.

В търсене на истината, която трябва да декларира, той пилее време, пропуска възможности и клиенти, а следователно преустановява работа, за да се зарови в някаква излишна бумащина. Като допълним и това, че цялото удоволствие се качва със специална програма на компютъра му /ако разполага с такъв/... след това трябва да се качи на диск и да се принтира, но разпечатването става от компютър и няма как да се направи от диска.... като допълним и другите подробности от пейзажа  и това, че резултатът от  голямото ходене по мъките излиза 8 страници, на които дребният търговец почти няма какво точно да декларира...

Получаваме некрасивата снимка на една тежка и безсмислена бюрократична машина, която вместо да бъде полезна за хората, убива времето, изцежда силите им и излишно ги тормози. Голяма ирония е, че това се случва под заглавие „За безопасни и здравословни условия на труд”. И ако не беше тъжно, можеше дори да разсмива.

Не че имам нещо против въвеждането на ред и организация навсякъде и във всичко! Не че съм против безопасността на работното място, но ако за един строител е задължително да използва обезопасяващи въжета, дали продавачът на сувенири има някаква връзка с това? И ако последният не ползва във всекидневната си работа подвижни платформи, трябва ли да се поти над излишни раздели в някакви декларации, които после безсмислено ще събират прах по рафтовете на инспекциите?

Впрочем, цялата олелия около тазгодишната регистрация се случва в момент, когато „Евробарометър”  изнася данни от специално проучване. С него Европейската Комисия се опитва да разгадае кое мотивира хората да станат предприемачи, кое ги насърчава и какви са пречките по пътя към реализирането на техните работни планове. След като Комисията се порови в тази неясна и лепкава материя, тя ще формира необходимите  политики.

Дали декларации като споменатата са сред най-мотивиращите фактори да грабнеш бизнеса в свои ръце? Дали чудовището на тежката бюрокрация е онова, което най-много насърчава хората да работят сами и да се подлагат на излишен стрес? Знае ли човек? Нищо чудно утре-вдруги ден някой доклад да ни изненада със съдържание и с нови политики. Дано статистиката не е проучвала само мазохисти! Иначе всички горим с нови усложнения, членове и декларации! Тогава ще си кажем, че добрата стара Ервопа има нужда от повече папки, които да прашасват по институциите. Дано някой там – горе не е в грешка, че чиновническите папки са тези, в които се записва историята на нашия ден! Тогава горим не само ние, а и поколенията след нас и информационното наследство, което си въобразяваме, че ще им оставим!

Иначе изнесените данни стегнато сочат, че предприемаческият потенциал в Европа не е напълно разработен. 45% от европейците биха искали да бъдат свои собствени началници, ако могат, но в момента средно 10% действително са такива. Огласявайки данните от проучването, Европейският комисар по въпросите на промишлеността и предприемачеството Антонио Таяни коментира, че ако можем да увеличим този процент, ще имаме милиони новаторски и креативни предприятия, които да подновят икономическата база в Европа. А моето писмо би завършвало така:

„Благодаря ти, Бюрокрацио, че правиш невъзможно милиони новаторски и креативни предприятия да работят и да подновяват икономическата база на Европа и в частност на България!

Ако не беше ти, всеки щеше да следва мечтите и плановете си, без да го спъват оковите на трудни програми и безсмислено деклариране, на висене по някои институции и шляене насам-натам в административното пространство на държавата! Тогава нямаше да оцеляват най-големите инати и конкуренцията щеше да е непоносима и отвсякъде. А благодарение на теб всички мозъци наоколо са изтощени с глупости и се намират в невъзможност да създадат нормален и полезен продукт!

Докато те има теб, няма никаква опасност да превишим скоростта на пътуването към развитие и добри възможности. Ще си кретаме бавно, тъпо,безнадежно и най-важното безопасно. А дали точно това са здравословните и необходими условия за развитие?

Да определи онзи, който разработва политиките и изисква декларациите! Ние сме само скромните хора, които попълват безсмислиците приблизително от датата на раждане до датата на смъртта и така си създават биография, която няма защо да бъде четена!