Родителите на трима варненски младежи, убити по особено жесток начин, написаха гневно писмо срещу промените в Наказателния кодекс, които влязоха в сила на 28-и май.

Почернените семейства са на жестоко убитата студентка Радостина Евтимова, нелепо загиналия на автобусна спирка блъснат от пиян шофьор Денислав Русков и пребитият до смърт Светлан Стоянов.
Спорните промени, приети от правителството преди месец, касаят така нареченото съкратено съдебно производство. Според него, ако обвиняемият признае вината си и се съгласи с всичко, описано в обвинителния акт, съдът е длъжен да му даде присъда под предвидения от закона минимум. След жестокото убийство на Радостина състудентите й, приятелите й, роднините й и още хиляди варненци протестираха пред съда и организираха среща с тогавашния министър на правосъдието Миглена Тачева.

Техните искания бяха елементарни - съкратеното съдебно следствие да не може да се прилага в случаите на тежки умишлени престъпления, довели до смърт. И такава поправка беше приета. Но близките на жертвите имаха уверението на държавата, че убийците на децата им ще получат адекватно наказание, само няколко месеца. На 28-и май тази година влезе в сила гласуваната в парламента промяна, според която убийците отново ще могат да се възползват от тази вратичка в закона.
Ето писмопото, подписано от Радослав и Таня Евтимови, Петър и Румяна Стоянови и Георги Русков:

С последните промени в НПК бе премахнат текст от закона, който не даваше възможност при умишлено причиняване на смърт да бъде прилагано съкратено съдебно следствие. Въпросният член 369а от НПК съществува само една година след като бе приет от предходното Народно събрание, което пък бе сторено в отговор на исканията и броженията на студентите в цяла България, както и на близките на жертвите при такива престъпления. Повод за тези брожения бяха зачестилите случаи на жестоки убийства на млади хора и съществуващата възможност убийците на нашите деца, възползвайки се от процедурата на съкратено съдебно следствие да получат присъди под минимума на определеното наказание.

Въпреки че Министерски съвет, в желанието си да се справи с тежката престъпност и съобразявайки ролята на превенцията на високите наказания, е внесъл законопроект предвиждащ по отношение и на други квалифицирани състави на престъпления да не може да се прилага съкратено съдебно следствие, крайният резултат е точно обратен - изобщо отмяна на такива изключения.

Мотив за това е приемането на нов, донякъде подобрен начин за определяне на наказанията в случай, в който подсъдим се възползва от възможността, признавайки си вината, да получи по-лека присъда. Шокиращото за нас е, че това за което се борихме и постигнахме преди година, сега с лека ръка е на практика върнато в старото си русло. При положение, че при съкратено съдебно следствие вече не може да се налага наказанието доживотен затвор без замяна, а доживотният затвор се заменя с лишаване от свобода за срок от 20 до 30 години, простата сметка показва, че един убиец, един извършител на особено тежко престъпление може да излезе на свобода и след 20, 10 и по-малко години, особено, ако бъде предсрочно условно освободен или пък работи докато си изтърпява наказанието.

Ето срещу тази явна несправедливост, срещу чувството за безнаказаност у тези престъпници и  възможността да не бъде прилагана цялата строгост на закона в тези случаи възстанаха младите хора на България преди година. Самата мисъл, че е възможно един доказано жесток убиец, признавайки си деянието, съвсем законно да е на свобода след 5 или 10 години е шокираща. Осигуряването на един бърз съдебен процес не може и не трябва да бъде в разрез с това, което обществото смята за справедливо като наказание за тези ужасни престъпления.

Един добър закон е този, който регламентира най-правилно обществените отношения. Какво се е променило в нагласата на обществото за една година, та се наложи тази промяна на закона? Как да бъде прието от всички тези студенти, които организираха шествия настоявайки за законодателната промяна, че всичко за което се са борили и забележете постигнали, само година по-късно е на практика отменено? Конституцията на Република България казва, че посегателството върху човешкият живот се наказва, като най-тежко престъпление. Нима искаме нещо по-различно? Може ли за най-тежкото престъпление да не се налага и най-тежкото наказание?

С настоящото се обръщаме към Министър председателя на Република България, към всички министри, към Народното събрание в лицето на неговият председател, както и към всички депутати, независимо от тяхната партийна принадлежност:
Направете закона добър, съобразете го с общественото мнение, върнете вярата в правото и правдивото в младите. Нека умишлените убийства бъдат наказвани с цялата строгост на закона, без да остава чувството за безнаказаност при убийците и желание за мъст у близките на жертвите.