Имаме вече нов бюджет. По-нов до края на година обещават да нямаме. И ако е вярно, че новина е само лошата информация, новини около бюджета липсват – няма да ни се случи нищо лошо като вдигане на данъци и намаляване на заплати. Но ще ни поскъпнат газа и тока, след като бензинът вече скочи. Обаче Ел Макферсън стана фенка на Бойко Борисов, а стихиите тази седмица бяха по-благосклонни – гръмотевицата уцели Парламента.

Тази седмица, изненадващо за мнозина, от Народното събрание излезе нещо разумно. На първо четене мина поправката на онзи законов текст, според който на границата можеха да ни върнат обратно,

ако не сме си платили някой дълг.

Информация, която не изглежда много важна, но която коментираха изненадващо много българи – може би с нещо наум. Без да се забележи много здрав разум минаха обясненията по друга тема – опитът да се прокара допълнителен текст в закон, който на практика да разреши рекламата на дрога. Светлин Танчев от ГЕРБ така и не можа да каже нито защо се е месил в работата на друга комисия, нито дори какво означава думичката „прекурсор”. Продължи и обсъждането на поредната предпоследна информация за пенсионната реформа – вдигане не на възрастта, а на годините стаж. Подобни идеи, между другото, изкараха тия дни по улиците французите, въоръжени с актуалните в момента вувузели. Всъщност и за французите, и за нас, а и за цяла Европа е ясно, че промените са неизбежни при тази намалена раждаемост,

растящ брой професионални безработни

и основен изход от кризата терминалите на летищата. Малка подробност е, че няма отговор къде ще работят 63-годишните непенсионери, след като няма работа и за 23-годишните. Имахме си и парламентарна бомба – не спирането на часовника заради гръмотевица, а заради Владимир Каролев. Той обвини Цецка Цачева, че е назначила съпруга си да приватизира „Булгартабак”. И двата пъти, когато медиите я причакаха в коридорите на Народното събрание, председателката на парламента не успя да обясни как архитектът с последно работно място плевенските гробища изведнъж се е озовал в една от горещите фирми пред продажба. Научихме обаче друго любопитно нещо – за да няма спекулации, на съпруга на Цачева била търсена работа, която да не е държавна. Което е похвално. Не стана ясно обаче

кога държавата е продала „Булгартабак”.

Все пак главната тема не само в Парламента беше актуализацията на бюджета. Първите реакции на страничните експерти не са много оптимистични – новите цифри, въпреки всички обещания за съкращения и свивания, показват повече разходи и по-малко приходи и актуализацията на практика просто узаконява дефицита. Разбира се, финансовият министър предпочете да обърне погледа в друга посока. Например, с обещанието да няма втора актуализация, без да спомене, че това ще си е истинска катастрофа, ако се наложи. И с уточнението, че най-важното от новия бюджет не е записано в него – запазването на данъците и на заплатите без промяна. Това бил и начинът да усетим края на кризата, който уж беше дошъл през април. Ако обаче държавата в лицета на финансовия си министър продължи да не се разплаща с фирмите, а оттам – и те помежду си, ползата от ненамалените заплати няма да се усети, защото

хората просто няма да има откъде да ги получават.

А цифрите за междуфирмената задлъжнялост продължават да не поддават на оптимистични заклинания и растат. Разбира се, дали ние споделяме оптимизма на финансиста Дянков, очевидно няма значение, поне не и тази година. Но, оказа се, него не го споделят и там, където имаме най-голяма нужда в момента. Европейският комисар по икономическите и валутни въпроси Оли Рен изрази недвусмислено съмненията на Европейската комисия спрямо родните статистически данни, спрямо необходимостта от актуализиране на бюджета и дори спрямо наследените неразплатени договори. Оли Рен беше особено недипломатичен да сподели тези свои съмнения точно преди рождения ден на министър председателя, обсъждан у нас по-дълго и от едноседмичните монархически тържества във Великобритания. Не стига това, ами

и ние не се отчетохме правилно.

Според проучване на Дружеството за изследване на потребителското поведение пожарникарите у нас изобщо не се радвали на високото доверие, което е типично за професията им в повечето страни по света. Все пак държим някои рекорди според това проучване – за най-нисък рейтинг на съдии, адвокати, синдикални дейци и представители на благотворителни организации. Премиерската активност, разбира се, не беше помрачена от това – Бойко Борисов бе гост на връчването на културните награди «Златен век», където без медал май остана само манекенката Ел Макферсън. «Тялото» обаче си тръгна от България с неизгладимото впечатление, че мястото, където е била, има «висок, хубав и любезен» премиер. А цитат на седмицата би могло да е изявлението на министър председателя, че «ако българите ни търпят до средата на 2012 година, ще се опитаме да постигнем много резултати. Ще имат и метро в двете посоки, ще имат автомагистрали "Тракия", "Люлин" и "Марица". Не че е особено колоритно, но пък затвърждава позицията на централната власт, че магистралите ги има, главно за да могат

софиянци да стигат по-бързо до морето.

Партийните другари от ГЕРБ също успяха да се поизложат с избирането на подарък за рожденика – първо обмислиха публично възможността да подарят на лидера си пантера като на Дамбовеца, после решиха да дарят 30 хиляди за ремонт на клетката на бременната лъвица София, която после се оказа не твърде бременната Стефка. Нищо от това не можа обаче да помрачи голямото тържество с участието на «приятеля Силвио». Две депутатки-атакаджийки лично се спретнаха в народни носии и се изстъпиха пред паметника на Гарибалди, за да посрещнат гостите с хляб и сол. Защо имаше и снайперисти при цялата народна любов, така и не разбрахме. Не стана ясно и как гледа Цецка Цачева на прочистването на сергиите по «Граф Игнатиев», след като защити тези пред университета с железния аргумент: "Е, какво - без гащи ли да ходим?" Сега явно е била заета със семейните дела, та не разбрахме дали има промяна в позицията й. Имаше и други важни неща, които не чухме. Например, дали не можеше да се почисти стария паметник на Джузепе Гарибалди в Южния парк, вместо да се харчат пари за нов, както се питаха стари софиянци. И защо нищо не се случва с италианските инвестиции в България, както писаха вестниците, но италианските. У нас се наблягаше много повече на личните дружески отношения, като удобно се подмина факта, че

в цяла Европа вече се говори за «берлусконизация»

и това далеч не е комплимент. Може да се спори дали е комплимент и изявлението на Стоян Мавродиев от ГЕРБ: „Всеки знае, че господин Борисов има характер да взема сам решения, които са свързани с българския национален интерес.” Особено когато до него се стигна след като за един ден премиерът направи три различни изявления по един и същ национален интерес. А министрите вече не смеели да се обадят, както сам премиерът се похвали. Сигурно беше невъзпитано от страна на енергийни министър да заяви на репортерите, че са си измислили отказа от «Бургас – Александруполис». Но доброто политическо и държавническо възпитание май не позволява и друго –

от засада да гръмнеш кабинета си

с изявление, което зачерква цял нефтопровод, без поне да си го уведомил. Иначе, след като сутринта заяви, че България няма да строи нефтопровода през Бургас и атомната централа в Белене, по обед премиерът уточни, че това не било окончателното решение, защото за тръбата се чакала екологичната оценка, но до вечерта не се сдържа и пак натърти, че нефтопровод няма да има, защото няма как да има положително екостановище. Веднага след това външният министър Младенов побърза да подчертае, че няма сигнали за влошаване на отношенията между България и Русия, но случайно или не – в края на същата седмица от България беше отзован руският търговски представител Александър Томилов. А задочният диалог „Борисов – Първанов” доби нови измерения, които най-вероятно са придали и нов смисъл на понятието „ужас” за някои телевизионни редактори. Докато в един сутрешен блок премиерът призоваваше Първанов да извади 7 милиарда и да ги даде за „Белене”, по същото време в друг сутрешен блок президентът говореше за срив в „енергийната ни дипломация”. По чудо или благодарение на добра координация – накрая и двамата откриха нещо, за което да са съгласни –

да има референдум за АЕЦ „Белене” –

процедура, която излиза на цената на едни избори, но има изключително пожелателен характер. Колкото до енергийния министър, след като беше накастрен, Трайчо Трайков отиде чак в Китай, за да участва в дните на България на «Експо 2010» в Шанхай. Няма да е лошо, докато е в Шанхай, министърът да се поогледа в павилиона ни, защото за външния му вид винаги можем да настояваме, че е „винтидж”, а не набързо скалъпена некадърно-битова читалищна натурия, но за цената все някой трябва да отговаря. През това време ресорното министерство на Трайчо Трайков беше подложено на обстрел с домати и жълти стотинки, а на служителите му беше връчена заповед за уволнение на министъра. И дори да си мислите, че акцията на ВМРО има нещо общо с политическите им амбиции, когато след две седмици цената на парното и топлата вода скочи с около 12 процента, а пък токът поскъпне с 2 на сто, много е вероятно и вие

да си пребъркате джобовете за малко жълти стотинки.

Особено след като Федерацията на потребителите изнесе за пореден път данни как в цената на това, което плащаме на електроразпределителните дружества, те щедро са калкулирали загуби, които по договор трябва да са за тяхна сметка. Сериозни нарушения на лицензионните условия са открити и при одита на трите ЕРП-та, в резултат на което ДКЕВР намали с 3 процента технологичните им разходи. Глобите за трите дружества са между 20 хиляди и 1 милион лева. Което би ни зарадвало като проява на държавна грижа за нас, само дето отсега си знаем от кого ще вземат пари дружествата, за да си ги платят. По повод всички обвинения Е.ОН намериха за необходимо да коментират само, че от ДКЕВР не са постъпили добре, като са ни казали как ни крадат. Обяснения нямаше и когато във Варна, например, токът спря в Районния съд и блокира работата по 46 дела. Макар че вниманието тази седмица беше фокусирано върху една друга съдебна зала – в Софийския градски съд, където се решаваше присъдата на братята Маргини, но

залогът беше много по-голям.

Защото докато течеше разследването, единият брат потъна в неизвестност, другият – все болен, излезе под домашен арест, а накрая Красимир и Николай Маринови бяха признати за невинни по обвинението, че са поръчали убийствата на генерал Любен Гоцев, Иван Тодоров-Доктора и Никола Дамянов. Аки си спомняте, така нареченото «мегадело» срещу Маргините, започнато през 2005-та, беше основен аргумент, че вече сме достойни за семейството на Евросъюза. Прогнозите, че двамата ще полежат в следствието и ще излязат, не се оправдаха само дотолкова, че лежа само единият. А очакванията, че докато дойде ред братята да бъдат пуснати, Европа ще забрави за тях, сега могат да ни излязат доста скъпи – «мегаделото» и най-вече присъдата по него ще бъдат важна част от доклада на Европейската комисия за текущия ни напредък и заради липсата на «осезаеми резултати в борбата с престъпността и корупцията» еврокомисарите могат на напишат

«минус 11 милиарда евро»

в графата с пари за България от еврофондовете. Засега имаме обаче само успокоителни фрази – като на председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев, според когото било голям успех, че има обвинителни актове срещу бивши министри. Кой знае защо обаче, еврокомисарите броят присъдите, а не актовете. Което не попречи и на Върховната касационна прокуратура да ни обещае ... още обвинителни актове. През септември, например, по делата на "Наглите", "Октоподите", Сергей Станишев, Емилия Масларова, Божидар Нанев. А по-късно - срещу Емил Райнов, Жени Начева, Николай Цонев и компания. Във Варна тази седмица по казуса „Алея първа” продължиха да се притоплят старите аргументи. Регионалният министър Плевнелиев настоява, че текстът „укрепване и строителство” не означава разрешение за строителство, а кметът Йорданов – че общината не се разпорежда с държавно имущество. Всъщност, спорът може да си тече до безкрайност

без особени промени в доводите и в пейзажа –

достатъчно е да погледнем докъде е докарано строителството на стадион „Варна”. На други места се работи обаче – на градския площад пак ремонтират изключително качествените и дълговечни плочки. А общинският съветник от ГЕРБ Орлин Симеонов явно е решил, че сме се оправили с всичките си други грижи и поиска трите големи варненски булеварда - „Христо Ботев“, „Мария Луиза“ и „Осми Приморски полк“ вече да носят едно име, защото и без друго преливали едни в друг. Сигурно има известна логика, но извън нея са останали както парите, които общината ще трябва да плати за нови табели и карти, така и разходите, които десетките варненци ще трябва да направят, за да си сменят всичките документи – от личните карти и паспортите през нотариалните актове до партидните номера на тока и водата. Още едно предложение излезе от общинските комисии тази седмица – да се организира нов конкурс за превозвачи в градския транспорт. Сигурно и в това има известна логика, обаче дали някой от общинските съветници може да гарантира, че нов конкурс означава, освен прегрупиране на играчите и печалбите им, нови автобуси за нас? Или поне климатик или проветрение в старите?

Питането е напълно риторично,

разбира се, макар че при прогнозите за 40 градуса жега двете фирми могат да обмислят поне въпроса с проветрението преди пътниците да са го решили радикално сами. Но пък ще си имаме румънски полицаи. Също като премиера Борисов, и вицето Цветанов започна да изненадва подчинените си с решенията, които е взел. От него във варненската полиция разбраха, че по курортите ще дойдат румънски полицаи, а наши ще отидат оттатък Дунава, за да се гарантирало спокойствието на туристите. И да завършим с още една добра новина освен невдигнатите данъци и ненамалените заплати. Въпреки съдебните несполуки, енергийните неуредици и внезапните решения с висока цена,

България ще бъде истинска част от Европа.

Или поне балканската граница на бозата ще се премести навътре в европейската територия. От фонд «Земеделие» съобщиха тази седмица, че промоционалните програми на Европейския съюз ще ни позволят да рекламираме в Европа традиционни български продукти като сиренето, луканката, лютеницата. И бозата – този специфичен продукт, който кара деликатните европейци да бърчат нос, а политиците им да го ползват като граница на евроцивилизацията. А най-хубавото е, че кампанията даже вече има готово лого – онова злополучно нещо, с което се опитваме да рекламираме туризма си и което според повечето непредубедени наблюдатели е «баница на клечка». И друг удар сме на път да нанесем на гордата Европа с нейните «Сорбона», «Хайделберг», «Оксфорд» и «Кеймбридж». Започна записването на студенти в
Европейския политехнически университет в Перник. Вече имало и 147 кандидати. За преподаватели. За всички, които по една или друга причина не се чувстваха щастливи през седмицата, въпреки слънцето, плажа, световното първенство по футбол и поредното обявяване на края на кризата и не можаха да се почустват щастливи дори от чутовната пернишка придобивка  – минутка за безплатна реклама. Ако посетите руския сайт «Овощам.нет”, можете да си закупите продукта от акция №8 –

„Наномехлем”.

Според създателите му това е чудодейно мазило, което се препоръчва за смекчаване на усещанията за болка при общуване на гражданите с всички държавни органи и институции.