Вече е ясно, че каквото ГЕРБ може да си стори сама, никой враг не може й до ги причини.

Шефката на финансовата комисия в парламента Менда Стоянова каза онзи ден, че плоският данък може да се увеличи. 10-те процента, които всички плащаме върху личния доход, ще нараснат, вероятно до към 12% или 14 %.
Икономическите вестници пишат, че може да се увеличат и други преки данъци, сред които и налогът върху печалбата. Всички те, от Иван Костов насам, падат. И са една от причините икономиката да дръпне през това време.

За последно преките данъци скочиха при Жан Виденов. Последствията са известни. Сега не иде реч за революция. А и за фатални икономически последствия. ГЕРБ, всъщност, не пакости на себе си, а на България.
Плоският данък, при това с ниска ставка от 10%, бе най-хубавото нещо, което сътвори тройната коалиция. Той може да не е максимално социално справедлив, тъй като освобождава богатите от отговорността да плащат най-много, но изсветлява икономиката и увеличава приходите в бюджета.

Точно заради него в последните години личните доходи се легализираха и намаля плащането по „вътрешна ведомост”. Вдигането на данъка неминуемо означава пак скриване на доходи, т.е. по-малко пари за пенсии, социални плащания, инфраструктура и т.н. Както стана сега с вдигането на акциза на цигарите, тъй като потреблението им не намаля, а се внасят контрабандно. Същата контрабанда с доходи ще сe развихри и при увеличението на плоския данък и налога върху печалбата.

Специално по-високият данък печалба ще откаже и малкото инвеститори, които поглеждат към България. Ако страната ни, бедна на ресурси и с малък пазар, е атрактивна с нещо, то това са ниските данъци. Дори и налозите да се запазят, самата дискусия за тях, шумно анонсирана от управляващите, е пагубна. Никой не иска да влага пари там, където не се знае какво е бъдещето. А с колебанията за ДДС, акцизите, преките данъци и въобще цялата суматоха, която създава Бойко Борисов, това стана традиция.

Има още един аргумент срещу вдигането на преките данъци. Той не калкулира конкретни икономически загуби, а касае по-важен въпрос – принципът на управление. В какафонията от лоша инфраструктура, пречеща и корумпирана бюрокрация, престъпност и съд, които вредят на нормалните отношения, ниските данъци са единственият реверанс на държавата към работещите хора. По-висок личен или фирмен налог означава секира за работещите, рискуващите, управляващите и отварящите фирми. А всички те са двигатели на стопанската активност. Държавата им казва, че ще бъдат брашнян чувал.

И още нещо – ниските преки данъци не подпомагат формирането на средна класа, както се твърди. Това е политическо клише. Положението е трудно и с 10-те процента данък. Но те просто са глътка въздух за хора, хванати за гърлото. Президентът Първанов отдавна настоява за по-високи данъци и по-специално за замяната на плоския с прогресивния. Сега вероятно отново ще налее вода в тази мелница. С което може да се хареса на пенсионерите, но не и на активните хора.

„А откъде пари в бюджета в условията на криза”, вероятно биха попитали икономистите на ГЕРБ и президента. Ето откъде – съкращаване на раздути административни щатове (напук на големите приказки министерствата упорито не ги правят); отказ от скъпи проекти с корупционен риск като Лувъри и Спортни зали; затягане на контрабандата, по-голяма събираемост, включително и от стари длъжници на бюджета.
Другото е още по-слаб бюджет, бедност, застой, съкращения и в крайна сметка заем от МВФ. Това ли е целта?

Остава да се надяваме. Добрите в ГЕРБ, които не искат да се вдигат данъци (май сред тях е Дянков), да победят. А Бойко Борисов да си припомни предизборната програма. Знаем, че в България става обратното на онова, което е обещавал Борисов, но положението почва да не се трае.