Мирис на газ и изгоряло се носи над изминалите седем дни. Далеч не заради Rammstein, които взривиха София.

Докато токът в Европа поевтинява, местните ЕРП-та се канят да съдят регулатора заради намалената възможност за безогледно вдигане на цените, а който е чел Оруел, със сигурност оцени определянето на това поскъпване като «сваляне». Маскираната и добре въоръжена машина на ГДБОП размаза организираните престъпници в държавата, които качваха книги в интернет, като разигра на живо «541 по Фаренхайт» и съживи за всекидневна употреба втора антиутопия в българското ежедневие.

Всъщност последното заглавие на Рей Бредбъри, издадено наскоро у нас, е „Нещо зло се задава”. Но очевидно е време да изровим и „451 по Фаренхайт”, защото Големият брат вече е част от семейството,  злините си висят така или иначе на българския хоризонт, та не е зле да преценеми на практика как се преплитат оруеловият постулат „Невежеството е сила” и пожарникарите с мисия да палят пожари. Не само в политиката, но и във финансите. След тангото по бюджета и цените на тока и газа, започва ново – с данъците. Шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова подготви почвата с витиеватата фраза, че „е време да помислим за промяна във философията на събиране на приходите у нас чрез преразпределение на част от данъчната тежест към преки данъци». Иначе казано –да вдигнем данъците.

Нашите били най-ниските в Европа. Те и други неща са ни най-малките в Европа, но за тях все не идва ред да ги обсъдим. Иначе след обещанията от преди една година за всеобщо благоденствие тази фраза още веднъж доказва, че предизборните речи у нас продължават да имат кратък срок на годност, което не е изненада. В същото време други хора от управляващите разказват, като финансовия министър, как кризата е свършила и е време за море, а други, като социалния, пророкуват вдигане на пенсии и заплати още догодина. Разноговоренето в правителството и парламента обаче също вече не е изненада. Но Менда Стоянова вкара и нещо ново, поне за политическия речник на ГЕРБ – според нея
еврокомисарят Оли Рен е прекалил

с необоснованите и недоказани критиките към страната ни – жалба, която бяхме свикнали да чуваме от предишните управляващи през последната им година. Разбира се, премиерът Борисов побърза да се намеси в данъчната тема, макар и малко късно и доста двусмислено – «когато има промяна на размера на данъците, това ще бъде обявено”.

А когато бъде обявено, пак ще установим, че нищо ново не ни се случва – в началото имаше битка кой пръв е измислил плоския данък от 10 процента, като ГЕРБ дори се оплакаха, че им откраднали идеята, сега вече я подхвърлят като горещ картоф и никой не иска да си спомня кои са сигурните резултати от вдигането на данъците - увеличаване на сивата икономика, която и така упорито не иска да се свие, изгонване на чуждите инвеститори, които и така се изнасят масово, и намаляване на икономическия растеж, който и без друго си стои около точката на замръзване.

Синдикатите, от които работещите очакват защита, също решиха, че «раздвижването» на икономиката може да започне не от друго място, а от поредното изсмукване на джобовете ни – така поне прозвуча позицията на Мика Зайкова от «Подкрепа» за неизбежността на данъчните промени. Така че вече няма нужда да питаме дали въжето ще ни го дават от профсъюзите или сами ще си го носим, можем само да се надяваме данъкът върху него да не е много висок. Ако имаше нещо хубаво през тая седмица, то се случи на националния стадион в София и не беше свързано с футбол.

Голямата четворка на тежката музика дойде в България, а концертът се излъчи пряко по цял свят. Така едни от най-големите метъл музиканти само срещу стандартния си хонорар направиха на България толкова реклама, колкото не успяха за последните двайсет години купищата добре платени професионални рекламисти – избраха си прякото предаване по цял свят да стане точно то България, а на DVD-то, което без изхвърляне може да бъде наречено историческо, ще пише „София”. Полицията благодари на феновете за липсата на ексцесии, което, ако не сте забелязали, си е нещо нормално за публиката на метъл концертите – да се държи прилично, да не троши градските автобуси и да не пребива случайните минувачи. Столичната община обаче събра сили колкото да се оплаче от боклука след феста, като бързо забрави поразията, наречена «чалга пред храма». «Ройтерс» обаче посветиха отделен анализ на 20-годишнината на «Пайнер», мощно отбелязана пред българската патриаршеска църква и, както можете да се досетите,  в него не се говори много за музика. Но пък се говори доста за политика.
Чалга политика.

Например – «Ефектът от попфолка и неговите лесно смилаеми послания е навсякъде в българската политика, където популистки партии управляват в последните почти десет години.” И още – „Не беше изненада, когато партията на Борисов ГЕРБ отпразнува изборната си победа миналото лято в попфолк-клуб.” И най-вече – „Попфолкът има същия анти-институционален привкус, който доведе известния с прямия си език премиер Бойко Борисов на власт.” Старите рокаджии сега чакат друго - както вече свикнахме, лично авторите на July Morning ще ни пеят на Камен бряг, а тази година за пръв път ще видим и клип на парчето. Макар че новата версия май
трябва да е кръстена Gas Morning.

От първи юли започва поредната операция по спасяване на мастодонта „Топлофикация”. Всички ще имаме вече в сметките си за ток такса „когенерация” – това са парите, с които НЕК ще изкупува много по-скъпата електроенергия, произвеждана от топлофикациите, така че те да позакърпят бюджетите си. На практика българите, които не е и виждали централно парно, ще плащат за него. А клиентите на парното ще плащат два пъти – веднъж пряко и втори път – чрез сметката си за ток. Другият мотив, освен спасяването на парното, е предотвратяване на катастрофа по енергопреносните мрежи, които биха изгърмели, ако всички минат на ток. Което вероятно пак ще случи, когато абонатите на парното с писъци избягат от новите му цени. А всички ние скоро можем да очакваме още спасителни операции, като например отглеждани край Северния полюс круши по 123 лева килото, които трябва задължително да изкупим,
за да спасим ескимоското биоземеделие.

В същото време дни преди очакваните нови цени на тока и там не е ясно какво точно да очакваме. Докато регулаторът местеше очакваното поскъпване между 2 и 5 процента, премиерът в началото на седмицата продължаваше да говори, че даже може и да няма увеличение на цените, докато регионалният министър Плевнелиев настояваше за пълна пазарна регулация на цените на тока. Идеята му се сведе накрая до фразата: «Бих предпочел цената на електричеството да е по-висока, но да има инвестиции за енергийна ефективност, вместо по-ниска цена без такава ефективност.”

Е, ние вече добре усетихме, че каквато и да е цената на тока, ефективността не влиза в сметките на тия, които бе трябвало да инвестират в нея, преди да бъде внесена от отряд на НСБОП, така че вярата ни в пазарната регулация в момента преживява сериозна криза. През седмицата продължиха и престрелките между ЕРП-тата и ДКЕВР. Докато докладът на регулатора вече замина за НАП и прокуратурата, дружествата продължават да се оплакват, че още не са чели доклада, че все така не са съгласни да им намалят печалбите и вече се заканват да съдят държавата в Европейската комисия. А пък комисията, докато чака обидените ЕРП-та, задейства
нови наказателни процедури срещу България.

Едната е за това, че на пазара ни на газ и електричество потребителите нямат гаранции за избор и разумни цени. Има обаче, според първите проверки на НАП, плащания от по 600 евро на час за консултански услуги, което си е повече от добра цена дори за евростандартите. Пак в Европа, между другото, цената на тока за последната година е паднала с процент и половина. И при почти еднаквите цени на източниците, по-евтината атомна енергия у нас и далеч по-ниските разходи за заплати, ЕРП-тата ще трябва да бъдат доста изобретателни в сметките, за да обосноват исканията си за поскъпване. Европа ни заля тази седмица и с други цифри, от които се зададоха още зли неща. При сравняване на брутния вътрешен продукт в еврозоната излезе, че българинът наистина произвежда най-малко – под половината от средното за Европа. Но пък заплатата му е седем – осем пъти по-ниска. Освен че сме на опашката на евросъюза, сме по-зле и от някои от кандидатите като Хърватия, Турция и Черна гора. Но пък продължаваме да стоим на незавидното 126-то място в
класацията на "Форин полиси" на провалилите се държави.

Списанието класира 177 страни по света и данните за България не се подобряват. Ако разчитаме на чуждите инвестиции, прогнозите са, че те ще започнат да се увеличават между 2008-ма и 2016-та. Ако очакваме лобиране от българските евродепутати – тази седмица излезе любопитна статистика какво са свършили досега избраниците ни – срещу издръжката от 25 хиляди евро на човек, България е била представена чрез 17-те си избраници си на изборите в Того, експедицията до подножието на Еверест, акцията за популяризиране на азербайджанската култура в Брюксел и избора на лауреат на наградата "Шакиров" - според един от евродепутатите ни. Или може би"Сахаров". Все пак записахме и важни предложения – избраникът ни Метин Казак поиска сериозно да бъде обсъден и променен начинът, по който се регулира търговията със стоки, използвани за смъртно наказание или за жестоки и нехуманни мъчения.

Любопитно е да си види списъкът с хуманните мъчения, а останалите могат да се допълнят с чиновниците и продавачките, заспали в средата на развития бюрократизъм, сметките, които постоянно се увеличават по 3.14 без обяснения, и политическата класа, която много иска да ни води, но още не знае накъде. На този фон особено трогателна беше снимката, публикувана от «24 часа». От нея установихме, че на бюрото на пресния тютюнев специалист Румен Данговски, съпруг на Цецка Цачева, стоят икона и снимки на съпругата, сина и премиера Бойко Борисов. Политическата другарка на Цачева също успя да се запише в новините тази седмица – Искра Фидосова се зае с регулацията на интернет. Светлото начинание, което още не е увенчало с успех дори в Китай, започна с питане що е то «интернет сайт».

Това дава известни надежди, че няма и да напредне особено. Иначе целта била в бъдещия Избирателен кодекс да бъдат регулирани публикациите в световната мрежа. Фидосова призова да не се търсят «подтекстове» в идеята й – искала само да се даде право на отговор на «наклеветените». И така, както поскъпването на тока с 2 на сто беше наречено «Бойко свали тока с 3 процента», така и цензорският поход на Фидосова получи от някои медии, където очевидно не подозират за съществуването на Оруел, определението «информационна регулация». Разбира се, Искра Фидосова побърза да отрече, че ще бъдат следени блоговете и социалните мрежи, но ако проблемът е в евентуалните клевети, то Изборният кодекс, а и не само той, има друг проблем. Защото споровете за клевета и сега са добре регулирани в Наказателния кодекс, а другото е въпрос на изясняване на собствеността.

А с успехи там управляващите не могат да се похвалят дори в сферата на «традиционните» медии. Все пак властта отбеляза точка на тихия интернет фронт. Виртуалната библиотека Chitanka.info, където нямаше нито една реклама, но пък можеха, без да се пращат sms-и в замяна, да се намерят книги стари и отдавна неиздавани, изобщо непревеждани у нас, качени от самите им автори, беше затворена. Антимафиоти атакуваха сървъра, а накрая акцията завърши с официалната информация, че е „установена шестчленна престъпна група, която действала при строго изградена йерархия”.

Те са качвали невероятните над 600 нови книги месечно в сайта и така са нанесли на българската култура щети за милиони левове. С подобни безумни аргументи, зад които стоят лобистките интереси на определени издатели, преди време полицията зачеркна и труда на един незрящ българин, който беше създал подобна библиотека за слепи хора. Иначе в блогосферата набързо направиха сметката – при средна цена на книга у нас 15 лева и средна печалба – до 4 лева, ако „Читанката” е нанесла щети за два милиона, това означава, че през последните две години в България са се продали около 600 хиляди книги по-малко, отколкото преди да се появви „Читанката”.

Или пък, че ще се продадат 600 хиляди книги повече, след като вече я няма. Което веднага би трябвало да си проличи от данъчните декларации на издателите. Българинът обаче си купува средно по книга и половина годишно според статистиката и никаква „Читанка” няма да промени този финансово мотивиран факт. А с поредното вдигане на студентските такси нуждата от такива читанки ще става все по-сериозна. Ако целта е да имаме що-годе интелигентни деца, разбира се. Финансови, но повече други мотивации тази седмица доведоха и до поредното изплащане на уж спрените вече субсидии за тютюнопризводителите.

След решението финансовият министър Симеон Дянков за пореден път поиска изрично да се каже, че въпреки някои спекулации, догодина няма да има такива средства. Наистина. Само че догодина има избори и не е съвсем сигурно, че тази позицията ще издържи пред заплахата за поредните магистрални блокади в изборните месеци. И други земеделски вълнения имаше тази седмица. Трима видни ГЕРБ-аджии - председателят на парламентарната земеделска комисия Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Димитър Аврамов натиснаха за връщането на един отхвърлен от практиката текст, който задължава собствениците на земеделска земя, ако искат да я продават, да са длъжни да я предложат първо на арендатора.

Ако се чудите каква е логиката – Танева и Гюзелев дойдоха в политиката от големи арендаторски фирми. През това време подсъдимият за земеделски злоупотреби Марио Николов се прогласи за изкупителна жертва на държавата. Каквото и да си мислим за възрастта на внесените от Николов машини, работа на съда е да го докаже. А точно тази седмица съдът не успя да отбележи гол във вратата на всеобщите съмнения в честността на отделно взетите магистрати.

Председателят на Общинския съвет в Приморско, например се оплака, че трябвало да изтърпи тропането на масата Деница Урумова. Младата защитничка на законите трябваше да избере един от седемте варианта за оправяне на батака, наречен „имоти за социалнослаби магистратски деца”. Урумова обаче продължава да настоява, че няма никакъв проблем да си задържи мястото. А на главния инспектор към Висшия съдебен съвет Ана Караиванов не й остана нищо друго, освен да обобщи усещането “общата обстановка на едно безхаберие и нетърсене на отговорност”, които са царили сред бранителите на закона три години, преди скандалът да бъде разбутан от медиите.  Караиванова не вярва да има „някакъв корупционен интерес”.

В такъв случай трябва да извадим бръснача на Окам и да признаем, че става въпрос за обикновена алчност и още по-обикновена простотия. И да съжалим съда, който според говорителя на Съюза на съдиите Нели Куцкова, «не е всесилан и не може да лекува». Макар че делото «Маргините», по повод на което се изказа Куцкова, лечението беше добре осигурено – на обвинените, не на правосъдието. Седмицата иронично преплете двата проблема още веднъж - Юри Галев беше прострелян с «Калашников», а в «Пирогов» откриха, че е здравно неосигурен. И ако обществото ще понесе финансирането и на неговото лечение, защото все пак никой не трябва да умира от липсата на лекарски грижи, то какво да кажем за общественото здраве. Защото обществото отново преброи подвизите на простреляния – които започват с отвличания, блудство, побои, минават през каубойски изстъпления по заведенията и завършват с безцразборна стрелба с автомат в пълно заведение.
Преброи и ефективните присъди – нула.

И остана да се утешава с казаното от главния секретар на МВР Калин Георгиев – че това „някак си не ми звучи добре”. Което някак си е много меко и непълно казано. И тази седмица родители, загубили децата си, продължиха да настояват за отпадане на поправките в НПК, които позволяват на хора, извършили умишлено убийство, да се възползват от възможностите на съкратеното съдебно следствие. Шамарът за тези хора беше двоен. Защото след студентските протести депутатите забраниха тази възможност. А после, без повечето от тях дори да разберат за какво гласуват, също така единодушно вдигнаха ръце и пак приеха да бъдат по-милостиви към убийците, отколкото към жертвите. Така отвориха още една магистрала към Страсбург, където и без друго вече има прекалено много български дела. Това коментира във Варна адвокат Михаил Екемджиев.

Делата са данъчни, приватизационни и реституционни, обезщетенията по тях стигат до милиони левове, а вариантът да ги намалим е правото ни на индивидуална конституционна жалба,която обаче държавата не желае да ни даде. И друг нов вид дела се очертават – след като има искове за тавана на пенсиите, напълно е възможно Страсбург да се заеме и с отпуските, които държавата не иска да плати. Защото в тези два случая държавата, чрез законите си, е обещала нещо на гражданите си, а после не го е изпълнила. А това, поне в Европа, се брои за нарушение, а не за ежедневие. Във Варна седмицата мина почти тихо, ако не броим неофициалната засега информация на «Медиапул», че недоволните от проекта «Алея първа» ги проверява ДАНС, като мотивът е «държавна измяна», а подател на сигнала – авторът на обществения договор с ТИМ Светозар Николов.

Иначе се проведе едно заседание на Общинския съвет, което засега се очертава като трисерийно. След обичайното мъчително събиране на кворум, ГЕРБ смени част от председателите на комисии, а председателят Николай Апостолов спокойно можеше да пуска през пет минути запис на поканата си съветниците да влязат в залата. Накрая и той не издържа и заяви: «Нека хората да видят с какво разполага Общинският съвет.” Това, с което разполагаме, и този път не можа да реши какво да се случи с планирания паркинг до Общината. Отляво съветниците се опасяваха да се окажем с две дупки насред града, вместо с наличната вече една, о ДПС Янко Станев настояваше да се задвижи процедурата, макар и само с цел да се натрупа опит.

Въпреки че опитът показва, че задължително се трупат и пари. Не винаги на правилното от обществена гледна точка място обаче. Накрая пак Янко Станев издигна тезата, че ако съветът не може да решава, по-добре да си направим избори. Покрай тези вълнения малко коментари предизвика екзотичната командировка на заместник-кмета по правните въпроси Антон Жожев и на главния секретар на общината Михаил Куликов. Срещу 15 хиляди лева те са укрепвали връзките с Южна Африка, но съветниците така и не получиха подробности – казаха им да чакат доклад. На други им омръзна да чакат доклади. Пак тази седмица пациентски и неправителствени организации за пореден път поискаха да има Фонд за лечение на зависимости и всичко конфискувано от наркобосовете да влиза в него. Като заявиха, че този път ще искат резултати, а не обяснения и са решени да ги постигнат. Като се придържат към принципа на психиатрията в Раднево -  "Да спрем да се борим за чистота и да вземем да изметем".