не сме много искрени. Преувеличаваме докато се хвалим, докато се оплакваме, докато отчитаме дейност, или дърпаме чертата на статистиката... Изобщо... Ако един ден след стотици години поколенията се осланят 100 % върху информацията, която остава след нас, няма да четат история, а нещо като фентъзи с елементи на екшън, трагикомедия и неадекватна статистика, съставен от авторски колектив: Хитър Петър, лъжливото овчарче, Марко Тотев и други подобни. Изобщо: те ни лъжат, ние ги лъжем... И така занимателно минава социалното време от нашия живот. Да представя доказателства? Веднага! Накъдето и да се обърна, към каквото и да погледна, доказателствата сами се набиват на очи.

Ето, например невероятният извод, до който стигнаха от Националния статистически институт след проведено сред бизнеса проучване и който бе обявен с фанфари и барабани като ново начало: че догодина работодателите ще наемат средно между един и шест служители допълнително. Вярвам, познавате много работодатели, виждате за какво става дума наоколо и сте наясно доколко възможно е това. Или в статистиката е станала някаква грешка, или работодателите, които са участвали в срещата, са лъгали здраво: с голямата лопата... Има и трети вариант: бизнесът, който е участвал във въпросната среща, да е бил някакъв друг бизнес. Не този, който реално работи в България. Впрочем, много често срещано явление. Едни да работят в съответния бранш, а по консултативни съвети и обществено значими срещи да се тупат по гърдите съвсем други. И последните, разбира се, да правят историята. От което пък следват огромните разминавания между нея и реалността. Естествено, нямам претенциите да откривам Америка. Просто споделям наблюдения върху отрицателните черти на строителите на съвременна България.

Другите заблуди? Шефове на строителни компании, събрали се за избор на нов председател, уличиха държавата, че тя не им връща дължимото, въпреки одобрената от правителството схема за разплащане през Българската банка за развитие. Говориха още за тежката криза в строителството, за 50 % спад в жилищното строителство и за огромния брой компании, които се отписват от Централния професионален регистър на бранша. Впрочем, изтъкнатите причини за изпадналите в криза горкички професионалисти ми звучат малко лицемерно... Като си припомня как през изминалите години на ненормален бум в строителния бранш, там навлязоха всякакви политически кадри, открили пролука в получаването на разрешителни за строителство и втурнали се към голямата печалба под закрилата на своя партиен чадър.

Далеч съм от мисълта да обиждам честните и работещи хора. Всички знаем, че ги има. Знаем също, че са единици. На фона на онези нещастни хиляди, които се отписвали... Ами така е с всяка партийна вълна. Връхлита, заграбва, изтиква боклуците на повърхността, после се оттегля там, откъдето е дошла.

По всяка вероятност в историята ще пишат друго, като например : „Тежка криза покоси строителството”. Но ние отдавна знаем, че реалността и историята са две съвсем различни, понякога коренно противоположни неща. Знаем също, че през изминалите години в тежка криза бяха по-скоро невинните граждани, потърпевши от безкрупулни и безцеремонни така наречени „строители”, които гонеха хора от къщите им, за да строят нови кооперации и да лапат милиони. И строяха блок над блока, места, където всички си дишат във вратовете и където дори гнездата на птиците минават за жилищна площ, която трябва да бъде продадена така, че да съдере кожите на клиента.

След политическите активисти във въпросния бранш нахлуха и всички останали предприемчиви личности, които не могат да се котират като фолк певци или певици и като собственици на заложни къщи, а имат нужда от много пари и добро бъдеще. В резултат на това днес говорим за несъстоятелност, за стотици продадени на зелено апартаменти, фалирали фирми и излъгани клиенти, които вместо собственици на предплатените си имоти са кредитори на строителите... Говорим за кредити, които вероятно никога няма да бъдат изплатени.

Всъщност, не! Това много-много  не го говорим. Но в крайна сметка онези, които провеждаха хитрата организация в държавата, създадоха предпоставки всичко това да се случва и строителите на съвременна България да се  превърнат в нещо като нейни обирджии. Преди ден и от Асоциацията на рускоезичните собственици на недвижими имоти в България алармираха, че недобросъвестни строители ипотекират недостроените и платени от клиентите строителни обекти, до оформяне правото на собственост на купувача, а след това отказват да връщат ипотека или обявяват фалит. Съвременно, ценителско, добре измислено, а?

Сигурно някой там нощи наред не е спал, за да извърти закона така, че ипотеката, издадена с цел завършване на строителството, да има първостепенно значение и купувачите, дори да са платили десетки пъти повече от стойността на въпросната ипотека, да нямат право на собственост. С много закони беше така. Много хора не бяха спали нощи наред, за да уредят организираните общи крахове: от кредитното милионерство до колективната отгворност на властимащи, които подариха държавата на братовчеди и братовчедки и до милионите, които данъкоплатецът плаща  по дела, за които държавата е осъдена в Страсбург.

Иначе за пред историята сме стриктни и дисциплинирани. За пред нея дори по нощните заведения организират щури проверки за трудови договори, защото една държава, в която строителите пируват над труповете на измамени нещастници, задължително трябва стриктно да спазва трудовото си законодателство и да се грижи за имиджа си.

Никой не трябва да работи никъде дори половин час без трудов договор, защото в противен случай работодателят гори със солидна глоба. Така че в доста случаи изборът е изцяло негов: кое ще предпочете: да плати глоба, или да назначи опипом в мъглата някой лентяй и некадърник, който после при освобождаване от работа ще го засипе с жалби, сигнали в инспекции и късащи нервите проверки... защото не всички работници са способни и трудолюбиви. Тъй както не всички работодатели са зли тунеядци и кръвопийци.

Просто светът отдавна не е черно-бял. И в него не всичко е документи, статистика и закони. Особено последното. В общи линии така стои въпросът със строителите на съвременна България. Напоследък дори в глава „Правосъдие” на въпросния летопис се включват поредните странни сюжети. Съдилища в страната  допускат до Върховния Административен съд жалби по определения, неподлежащи на обжалване.

По мнение на представители на професионалната общност, целта е да се отчете дейност, защото дори жалбата да е недопустима, някой трябва да я разгледа и върне. И за това един ден историята ще пише: „Съдът беше затрупан с работа”. А истината ще е съвсем, съвсем друга: че така все някак срещу заплащане все някой ще успее да пробие. Нали се сещате? Където има строители, винаги има пари, много пари. А в съвременна България с много пари можеш да си напазаруваш дори извънпазарни категории. Все още.