Точно това и предполагахме  –  че в ЮАР вече е морално остарял вицът за белите хора от горните трибуни.Които пикаят върху чернокожите от долните редове и го разклащат, за да няма неравномерно намокрени и дискриминирани от струята.

Точно така и се оказа – че TV правата на Апартейда с мирис на амоняк все още се държат от клатикурците в БНТ. Които от върховете на собствената си мания за величие уринират върху претенциите на простолюдието, наричанo най-лицемерно „уважаеми зрители”. Вие нас уважавате ли ни наистина, или ни се подигравате, като се представяте за обществена телевизия. Това е вярно дотолкова, доколкото ефирът ви е резервиран за едно затворено общество – на дъщери, синове, вуйчовци, стринки и цели фамилии, предаващи работните си места като семейно злато.  

Няма по-подходящо рейтингово време от едно световно първенство за социологическия експеримент - дали претенциозният плебс припознава БНТ като обществена телевизия и има ли нужда от нея. Дали е готов да отделя по 5 лева на месец и 60 на година за заплата на Петър Василев, чиято мисъл лети като невидяла. Най-вече като невидяла нова езикова конструкция от три петилетки. Нещо подобно направи BBC, на чийто еквивалент БНТ много иска да заприлича. Когато преди няколко години англичаните закъсаха за пари, обмисляха да отворят ефира за търговска реклама. Зрителите обаче предпочетоха да плащат по-високи такси в името на медийната независимост от рекламодатели. Имат ли смелостта клатикурците да изследват обществената потребност от себе си, за да разберат как се преценяват отстрани техните стандарти за професионализъм. Както и на какво разстояние са от тези на BBC, дори съдейки само по следните примери от професионалната история на двете телевизии.

През 1937 година BBC излъчва успешно първото си пряко предаване от стадион. Това e тренировъчният мач на „Хайбъри” между „Арсенал” и неговите резерви. Повече от 70 години по-късно техническата революция не позволява на БНТ да покаже официален мач, без да не изчезне картината три пъти и още толкова да се разпадне връзката с коментатора. Даже когато за правата върху тази картина са платени милиони левове.  

Другото сравнение се нарича Иван Славков-Батето и отношението към него. В историята на БНТ той има ролята на приятен спомен и на неизчезваща носталгия по „златните години”. За британците обаче е опасен балкански търгаш, който може да продаде фалшиви олимпийски игри. И напук на световната излагация да запази чувството си на непукизъм и статута си на народен пич. Което вече е и диагноза за манталитета на местната аудитория - на нея не й e нужен BBC моделът за журналистика, защото не оценява последиците му. Какво като медията си е свършила медийната работа и е наритала важна клечка по алчния й задник – за нас Батето пак ще си остане пич forever, защото не му пука от нищо.   

На такава аудитория няма какво друго да се пожелае освен – Приятно гледане на Световното с тембъра на Петър Василев и с опитите му да каже нещо ново и оригинално. Винаги съм го проклинал да доживее пийпълметрията, отчитаща натискането на копчето Mute – че дано поне рекламодателите го принудят да смени чувала си с клишета и да научи имената на повече от трима футболисти. Иначе няма друг катаклизъм, който може да му причини подобни усилия. С една и съща лексика Петела винаги коментира един и същи мач, но въпреки това БНТ клатикурците му позволяват да озвучава и следващия. А обществото, което би трябвало да е потребителят на обществената телевизия, няма право на обществено мнение какво му се слуша. Има право само да финансира съществуването на медийната аристокрация. Тя е на вечен щат и затова нещата вечно не й се получават. Защото не се търсят хора за работа, а се търси работа на хората. Което няма нищо общо с професионалните стандарти на BBC и затова едва ли скоро ще има нещо общо с джобовете ни. 5 лева на месец за Петър Василев може и да не са много. Но за нещо, което няма стойност, и жълтите стотинки са неоправдан разход.