На едното място се влиза в затвора, на другото – в историята на антимениджмънта. Те са два свята, от които единият е пазарно безсмислен. Защото му трябваше време, колкото трае Палеолитът, за да изобрети билетите с номерирани места и с различна цена. През следващата икономическа ера се очаква да бъде открит и мърчандайзингът, но тук – във Варна, няма да я преживеем. Волейболът играе последните си мачове пред пълни трибуни и празни каси в Двореца на културата на антикомерса. След което се изнася за София с чувството, че е загубил дълги години в напразно търсене на финансов смисъл.

Може да ви е мъчно, но класическият маркетинг въобще няма да съжалява, че напуска резиденция, с чието управление би се гордял всеки първобитен иконом. Времето обаче сериозно напредна, без да реформира и съвсем леко маймунските концепции за спортен маркетинг. Ако искате да ме опровергаете – намерете ми поне един туземец, способен да обясни какво е „маркетинг от засада”. Това е най-актуалното и изключително тежко спонсорско престъпление, претъпкващо районните полицейски управления в ЮАР по време на Световното. Което, преведено на местен икономически език, звучи по-неясно и от мисълта на Димитър Пенев.  

Трийсетина прекрасно руси и с достатъчно къси оранжеви полички фенки бяха арестувани на първия мач на Холандия. С обвинение за скрита реклама чрез минижупи на пивоварната Bavaria, която е нещо като кръвен враг на официалния спонсор Budweiser. Търговските взаимоотношения с FIFA са ужасно скъпа инвестиция и затова рекламодателите най-малко искат да делят славата точно с конкуренцията. Тяхната логика трудно може да бъде разбрана от икономически туземци, наричащи „полицейщина” спирането на сайт за литература с неплатени авторски права. Още по-трудно пък може да бъде разбрана от туземци, които събират на едно място няколко хиляди души и ги пускат да си ходят, без да се опитат да им продадат нещо.   

Да ти пристигнат толкова хора на крака, е търговски оргазъм за всеки мол. Но в Двореца на културата на антикомерса дори не е повод за удължено работно време. Там няколко герои на социалистическия труд отчаяно се опитват да напълнят с неспонсорска бира от пластмасови бутилки чашите на публиката, жадна и гладна да изхарчи парите си. Тя просто няма за какво друго да изкара портфейлите си освен за да присъства на поставянето на рекорда по най-бавно наливане. Който може да бъде подобрен единствено от националния отбор по паркинсон.

Трябваше да минат седем сезона на Световната лига и чак през 2010 година да се прекрати играта с публиката „Най-бързият печели”. Досега тя заемаше местата си на принципа „кой където и когато свари” – все едно е на селски площад и Азис ще пее безплатно. Колко сезона още ще са нужни, за да се настани по тези места и усещането за безскрупулен капитализъм ала FIFA и Budweiser. Всъщност не е нужно да изчислявате, защото краят му се вижда и съвпада със завършването на спортната зала в София. Тя ще открадне клиентите на волейбола, които във Варна се чувстваха като в соцкино - където на пуканките и оторизираните марки безалкохолно им са необходими още много години, преди да направят оборот.

Спортът отдавна се е превърнал в декор на магазин, продаващ от телевизионни права на едро до вувузели на дребно. Приходът от досадните псевдотромпети само преди африканското Световно беше няколко милиона и се оказа много основателна причина децибелното извращение да продължи. А Дворецът на културата на антикомерса има годишната печалба 21 000 лева – колкото печелят три будки за цигари и дъвки. Разделете сумата на общата търговска площ и ще получите тъп икономически виц. С него обаче ще можете да развеселите хора с нисък коефициент на икономическа интелигентност.

Сбогувайте се с волейболната лига, която трябваше да бъде световна, но повече приличаше на селска. Имате още няколко мача, за да посетите в препълнено състояние музея на първобитния маркетинг. Ако нямате път натам, може да се отбиете и през Фестивалния комплекс. Там времето е еднакво спряло на няколко хиляди палеолитни години преди капитализма.