Уважавам хората, които умеят да се учудват. А също и тези, които не се примиряват с лошотията около нас, само защото са се научили да не я забелязват.

За съжаление нямам много такива познати. Поне не сред тези от тях, които са родители и имат деца в училищна възраст. В битието си на училищни родители всички ние сме Лицемери с главна буква.

Как предпочитате да я карам нататък: по азбучен ред или в емоционална градация? Айде, щом сме на училищна вълна, да изкласим темата както си му е редът.

Глава първа - лицемерие за буквар и читанка

Я кажете колко от вас си смениха адресната регистрация, за да запишат детето си в училище, което неясно кой, неясно защо е обявил за елитно? Сигурно и аз не бих записала детето си в кварталното училище, ако живеех в съседство с улица "Розова долина". Факт е, че карикатурата на обществено разслоение, на която се радваме в постсоциалистическа България, омешва в обща панелно-кофражна каша начетени интелектуалци и полуграмотни роми. Защо тогава някой си изми ръцете с най-лесния модел - райониране на училищата, и не потърси механизъм по-адекватен на днешните условия и социалните навици? Така автоматично си затворихме очите за фалшифициране на документи, за корупция, за безсънни нощи и родителски машинации.

Не е ли лицемерна и

тази полудневна поза на родното училище?

Вдигаме децата по тъмно и вместо да хранят животните в този час като прапрабаба си на тази възраст, ги изпращаме полузаспали на училище. Каква приемственост! Какъв пиетет към традицията! Каква загриженост за трудовите навици на подрастващото поколение! Само че въпросната загриженост е така крехка и вяла, че към обед изтънява до неузнаваемост и към 13.15 часа съвсем изпосталява. Децата са обратно изплюти на улицата, оставени на собствените си заложби или произвола на знайни и незнайни занимални.

Във Варна има недостиг на класни стаи и децата са принудени да учат на 2 смени откакто свят светува. Едва ли това е така в по-малките градове, в които младите хора взеха да се прибират само за сватби и погребения. Кажи-речи в 3, максимум 4 града в България има нужда от нови училища, за да може школото най-после да изпълни сакралните си възпитателни функции. Има-няма 100 училища. Дали пък за всичките 66 години на съвременна България не можахме да заделим пари за тези 100 недостигащи школа. Да не говорим колко морално и физически са остарели сега съществуващите. Което ме хвърля директно в зиналата паст на

Лицемерие 3:

как ще научим децата си да пазят чисто по улиците, да не простират кюлоти по балконите, а да ги заместят с мушката и зукум, да не хвърлят торбите с боклук от 12 етаж, а да прекопаят градинките около блоковете и да изчистят дворовете си от натуриите? Нямаме шанс, след като ги пращаме всеки ден в мръсни стаи (не се опитвайте да спорите с мен, класните стаи за мръсни всеки ден без изключение, мръсни в смисъл на занемарени, но и в смисъл на заринати с мръсотия. "Мамо, тъкмо нашето училище го спретнаха и аз трябва да се записвам в друго", заяви ми днес синът ми - ексседмокласник. Оказа се, че "леличките" измили прозорците в досегашната му класна стая и махнали от там следите от новогодишната украса отпреди... 3 години). Нямаме шанс след като по време на скучна и ненужна като тематика родителска среща преброих 14 пирона, стърчащи на най-невероятни места из класната стая. Нямаме шанс, докато около вратата на класната стая не изчезнат парчетата ронеща се мазилка и зидария.

Днес записах сина си в ново училище. Същото, което съм завършила преди повече от 20 години. Нищо не се беше променило в старата сграда на спирка "Почивка". Нищо към по-добро. Старите талашитени ламперии от средата на миналия век, изронените стъпала, преградените с решетки коридори на Френската може и да събудиха носталгични чувства у мен, но сериозно стреснаха моя заек-гимназист. За този ли "разкош" родители и деца се напъваха цяла учебна година? И не ми обяснявайте, че обстановката няма значение, важни са духът, учителите, желанието за знание... Така е, да, но когато става дума за нормални условия за учене и работа. Обидно е. И лицемерно.

Съжалявам за обещанието си да вървя плавно от клас в клас, но с канидатстването

след 7-ми клас лицемерията в родното образование направо валят

Всъщност някъде по това време (когато големият ми син беше 7-ми клас) разбрах, че в България има различни образователни системи, разделени по географски признак. Така например варненската се отличава от софийската (каква грешка - по новините все следя какво е натворил днес министърът на образованието, а той може би е министър само на столичното такова, че кой ли е варненският тогава?) Първо, от мое време още варненските училища обръщат смените всеки месец, на всеки 4 седмици, ако трябва да сме точни. В столицата обаче, това става само веднъж в годината. Тоест един срок децата са първа смяна, а следващият  - втора, и обратно. така било по-здравословно и антистресиращо. Знаех си, знаех си, че столичани са с различно ДНК от нашето и техните болежки нямат нищо общо с нашите. Оказа се, че шизофрения тресе родното образование и по отношение на квотите момичета/момчета. В столицата са се примирили с матриархата (и в Пловдив, и в комай всички други градове в България) и има отделно класиране за момчета и момичета. Варненци обаче, като по-големи светци дори и от папата, са видни борци против дескриминацията и не признават квотите. Но, нейсе, не съм аз най-подходящият събеседник по темата, защото като майка на двама сина съм пристрастна.

Няма да взимам страна в спора лицемерие ли са частните уроци, защото макар и с порочна цел те все пак дават полезни знания на децата. Защото кучето е заровено другаде. В тотално сбърканата система на учебни програми в родното начално, основно, средно образование. Айде да сметнем колко губи държавата в пари и в човекочасове (прекрасна метафора на безумието, за което става дума) от безраборното преподаване на английски език. Децата първо учат английски от втори клас. После отиват в профилирана (езикова или професионална гимназия) и пак почват отначало с все същия английски език. Защо английският, който отдавна не е лукс, а нещо като "слънцето и въздуха" за всеки съвременен човек, не се изучава по национална общовалидна програма във всички училища в страната. Програма, която плавно да прелива знанията на децата от 7-ми в 8-ми клас независимо дали на бул. "Патриарх Евтимий" или в Долно Нанагорнище ще напишат дипломата му за завършено средно образование.

А сега хем английският в училище не е достатъчен за елементарно европейско ниво и накъсваме децата от частни уроци, хем те циклят на едно и също години наред.

Сигурно съм гледала прекалено много американски филми, но сред най-лицемерните неща в българското училище са часовете по физ-въз. Скука-в-порутени-салони-със-скапани-уреди. На кого щеше да му пука за тъпите нормативи, ако имаше истински отбор по баскетбол или волейбол в училището?  Амбицията за победа е много по-силен стимул от всяка статистика, оценка или забележка. А навиците, които спортът дава, химията, която осигурява на децата ни, щяха да решат, убедена съм, доста от проблемите, които сега ни пращат в задънена улица.  
Мога да спрягам думата лицемерие още дълго. За достойнството на учителите, което май приравнихме към мизерните им заплати. За униформите, които по правило са от некачествени и вредни материи, със съмнително ценообразуване и крехка трайност, а дънките са забранени, само защото са харесвани от децата, точка по въпроса. За частните училища - хем ги има, хем не са особено благонадежни (наскоро научих, че в столицата върхът на родителската прозорливост в момента е детето да бъде записано в училището към ливанското посолство - перфектен арабски, съвършен английски, ред, дисциплина и гаранции, че "е единственото школо, опазено от наркотиците"). Дали ако държавата вземе да дава ваучери за образование на децата и всеки родител ги ползва в държавно или частно училище по избор, няма да избуи здравословна конкуренция?

Този текст също е част от всенародното просветно лицемерие. Написах го едва днес, когато годишните оценки са вече факт, баловете след 7-ми клас са ясни и даже първото класиране е приключило. Просто така - за всеки случай. С едно на ум за световната конспирация.