Задавали ли сте си някога въпроса, защо детето ви, ваш близък, приятел или просто познат е посегнал към дрогата? А питали ли сте се, защо след първия път е имало втори, трети, четвърти...

Всъщност еднозначен отговор на тези въпроси няма. Страшното е, че обикновено си ги задаваме твърде късно. Когато той или тя вече не могат без дрогата, когато започнат да изчезват скъпи вещи от дома или след първия арест. А още по-страшното е, че въпреки огромното желание на близките, на повечето от зависимите просто не може да се помогне.

"При дрогата пътищата са два - към гробищата или към затвора", категорично твърдят Росен и Младен, които в момента се лекуват във Варна от зависимостта си към хероина. Преди всичко двамата поискаха да кажат на тийнейджърите:
Не посягайте никога, по никакъв повод и за нищо на света към дрогата. Без значение каква е. Веднъж пробва ли се, после става страшно. А всеки знае, че бивш наркоман няма.

Всеки зависим има своята причина да посегне към дрогата - стрес, любопитство, за компания, ефелък, трагедия, скука... Росен твърди, че е имал много сериозни семейни проблеми. В началото намерил спокойствието, от което се нуждаел, после загубил приятелката си, работата, парите и в крайна сметка - живота си.

"Усещането е странно. Успокояваш се, изчезва агресията, забравяш проблемите и отиваш в друг свят. А там е спокойно. Но за кратко. И после го правиш пак и пак, и вече само по този начин намираш спокойствие. Но после..., после започват големите батаци. Първо всичко беше наред, после останах без финанси и започнах да се чувствам беззащитен, после продължих да се друсам", сподели младият мъж.
Росен вземал активно хероин две години. Постоянно. Увеличавал дозата, за да се чувства добре. Разбрал, че има проблем и потърсил помощ. Преди години. За първи път. Вече повече от 10 пъти се е подлагал на детоксикация. Успявал е да остане чист по 5-6 месеца, но тревогата го налягала и посягал отново. Но не се отказва.

"При всеки човек е различно. Желанието у всеки е различно. Всеки има своята доза. Проблем е, че физически може да ти е напълно достатъчно да поемаш хероин веднъж на ден, но психически ти имаш нужда от 5-6 дози. Има различни степени на зависимости, има хора, които се друсат колкото да нямат кризи, да преборят само физическата зависимост, има такива, които са решили да се правят на суперхора и имат нужда от такъв стимул. Но каквото и да говорим, става въпрос за тежка зависимост", сподели Младен. Самият той е от столицата и се лекува за 6 път във Варна. Постоянно се връща към хероина, но не спира да опитва да се изчисти.

"Наистина всичко може да те накара да започнеш с дрогата - скука, психически срив, проблеми у дома... Просто ми е писнало от всичко - имам много пари, не ми се пие алкохол, спрях цигарите преди 8 години, жените вече са ми писнали... Последният път изкарах чист 3 години. Но имах здравословен проблем и трябваше да остана обездвижен на легло 3 седмици. И така се започна отново - какво да правя три седмици на легло...
Но тук, в България има една много по-страшна тенденция. Тийнейджъри посягат към дрогата масово.

По дискотеките пият амфетамини с алкохол и разни енергийни напитки, а амфетите правят мозъка на пехтия. Не че хероинът е по-добър. Но с амфетамините е много страшно.
Аз съм живял на три континента, обиколил съм много държави, но никъде в развитите държави не съм видял толкова много толкова малки наркомани. В повечето случаи хората посягат към дрогата наистина при проблеми, след стрес, привикват към наркотиците чак на 35-40 години примерно, а у нас около всяко училище мирише на трева. На тийнейджърските купони черпят с амфетамини. "Мъжкари" на по 14-15 години се друсат, за да са интересни и то пред очите на много хора. И никой не ги спира", допълни Младен.

Росен продължи там, където Младен спря: "Не просто мирише на трева около всяко училище. Хлапетата пушат марихуана подпрени на оградата. У нас наркоманията е държавна политика. Забранено е със закон разпространението на наркотици, а няма училище или дискотека, в които да не се продават. Всички знаят кои са дилърите и къде са. А полицията обикновено минава и си взема "данъка". Никой не прави нищо да ги спре. Затова и все по-малки деца ще посягат към дрогата".

Според двамата хероинозависимите наркомани у нас са много и ще стават все повече, защото хероинът е най-евтината дрога.
"Наистина е най-евтината. В момента дори е по-евтина от тревата. Но с времето става много по-скъпа. Докато тревата те кара към параноя или някаква еуфория, хероинът в известен смисъл ти дава сила, енергия и успокоение... в началото. Но много бързо става страшно", твърди Младен.
И двамата имат огромно желание да спрат с хероина, но и двамата нямат представа дали някога ще успеят изобщо да се преборят със зависимостта си.

Според Росен човек може сам да се мотивира да спре и, ако не се реши сам да направи тази крачка, никой не може да му помогне. Няма приятел, който може да стои край теб денонощно, за да те спре като посегнеш. Според Младен пък единствено силната, разтърсваща любов може да промени човек дотолкова, че да го накара да направи всичко по силите си да преживее абстиненцията. Но и двамата повториха едно и също на тръгване - който не е опитвал наркотици - нека не го прави никога!

д-р Христо Кожухаров

Когато зависимостите стигнат до там, да се търси лекарска помощ, вече е твърде късно, смята д-р Христо Кожухаров, който лекува зависими в психиатричната клиника към УМБАЛ "Св. Марина" във Варна. Родителите не са съдебни медици, че да търсят следи от убождания по ръцете на децата си, да им гледат зениците дали са свити или разширени и да следят за психичното им равновесие. Нещата трябва да започнат много по-рано. Открият ли се следите, вече е късно.

Времената, в които всички ние живеем и отглеждаме децата си, наистина са трудни. Всеки гледа да си подсигури семейството и много често не намираме време за нормални разговори с децата. Често диалогът се ограничава до - как мина в училище, написа ли си домашни, яде ли нещо... А това не е достатъчно. Животът ни притиска и повечето от нас са изгубили истинската връзка с детето.
Има и друга тенденция - много от наркозависимите деца, които се лекуват при нас, живеят с единия от родителите си, защото другият работи в чужбина, за да издържа семейството. В тези случаи, особено, ако майката е на гурбет, връзката се къса безвъзвряатно.
Проблемът с наркотиците е като с тумора, колкото по-рано се хване, толкова са по-големи шансовете за лечение. Защото стигне ли се до там, че да се търси помощ принас, става вече е късно, твърди д-р Кожухаров.

От 10 пациенти максимум 1 наистина успява да се пребори. И то не винаги. Пациенти идват при нас десетки пъти, но после пак продължават. И страшното е, че пациентите ни са все по-млади хора. Много рядко идват мъже и жени над 30 години.
Най-големият проблем обаче, който ще ни връхлети съвсем скоро, са амфетамините. При тях наистина е страшно. При хероинозависимите има тежки кризи, там зависимостта е и физическа и затова проблемите излизат на бял свят много по-рано. А при синтетичната дрога тази явна физическа зависимост я няма, но пък я има цялата психопатия, известна на лекарите. Амфетамините удрят директно в мозъка, при тях започват тежки депресии, мании, шизофрении, паранои... В такива състояния те стават опасни не само за себе си, но и за близките си.

Друг проблем е със зарибяването. Всички деца смятат, че марихуаната е безобидна. От нея наистина тежки зависимости не могат да се получат. Само че, никога не се знае какво точно има в цигарата, която ви продават. Имал съм пациенти, които са започнали именно с марихуана, но не точно. Викали й друсана трева. В цигарата слагат освен марихуаната, хероин или амфетамин на прах. Куваш си една, подаряват ти втората, но след време имаш нужда от по-силна дрога и в крайна сметка се стига при нас. Ако се потърси помощ.

Живеем във време, в което младите хора са се научили да си решават проблемите и да си доставят удоволствие с някаква субстанция, не по естествен път. Затова наркотикът им идва подходящ, дрогата много бързо привидно решава и двата проблема, но това после става страшно. Когато искат по-силни усещания комбинират хероин и амфетамини. В по-развитите страни вместо хероин използват кокаин за комбинацията, но на нашите наркомани им идва скъпо.

Каквото и да се случва обаче, човек не трябва да се отказва да търси начин да се спаси. Да търси помощ и да намери сили у себе си да спре. Има много успешни програми, лекари, клиники. Много е трудно, но това не значи, че трябва да се спре да се опитва. На 1 от сто души да успеем да помогнем при нас, все пак е нещо.