В една болница не се краде само от тока и парното...

Защото само там не може. Това е темата на анализ в броя на вестник "Труд" днес.

Не така обаче стои въпросът за другите разходи. Като капиталовите. Там изгодата е най-голяма, под сурдинка споделят болнични директори. Търговете също са сладка работа - комисионата е сигурна.

Но това са публични тайни. В комбинацията с фиктивните пациенти и пощипвания оттук-оттам от клиничните пътеки болници натрупаха 355,8 млн. лв. дългове.

Поне това се вижда от справката на Министерството на здравеопазването към 31 март т. г. Преди десетина години тази сума се вместваше под чертата от 200 млн. лв. Но от 2008-а борчовете се трупат лавинообразно. Също като недоволството от здравеопазването ни.

Та, къде изтичат милионите в болниците?

Първо. Болниците трупат задължения заради лош мениджмънт.
Още нещо: ако за една дейност здравната каса на две болници плаща примерно по 100 лв., защо на изхода на едната финансовият баланс е положителен, а в другата е отрицателен?

Второ. Здравната каса редовно не плаща дължимите суми на лечебниците. Има обаче резерв, но той крепи фискалния такъв на държавата и на практика го няма.

Трето. Масово се прахосват материална база и човешки ресурс. Може би заради това здравната министърка проф. Анна-Мария Борисова даде пример с карето около Александровска болница, където има още 8 лечебни заведения. Всяко с персонал и модерна апаратура.

А дали тя се използва на пълна мощност и при нисък процент на разходите? Като гледаме счетоводните баланси - не. Кому е нужна и безкрайно раздутата администрация? Тя не само трупа разходи, но не осигурява и бърза услуга.

Четвърто. Статистиката показва, че в европейските университетски болници един лекар се пада средно на 10-15 легла. У нас докторите отговарят за около 5.

Тази статистика обаче е най-недолюбвана от лекарското съсловие. Който я сподели на глас - винаги си навлича гнева на останалите.

Само че и най-простата сметка показва, че оптимизирането на медицинския състав означава автоматично по-високо заплащане. Това, за което докторите от години недоволстват.

Тук не става въпрос за механични съкращения, а за преструктуриране. А тези, които ще се разделят с досегашните си кабинети, ще отидат в новите хосписи, клиники, болници за долекуване, спешни центрове и т.н.

Пето. У нас има 414 лечебни заведения (преброи ги новата здравна министърка). И някои от тях, като тези в Брезник и Любимец, чакат по 14 дни да приемат някой пациент. Кому е нужно подобно разточителство?