Изследователи, които търсели в перуанска пустиня останки от древни китове, се натъкнаха на колосално "морско чудовище", три пъти по-голямо от съвременния кит-убиец, съобщи Си Ен Ен. То бе наречено Leviathan Melvillei и зъбите му са толкова големи, че отначало ги взели за слонски бивни.

"Тук не е имало слонове по-рано отпреди 3 милиона години - каза професор Джели Рюмър, участвал в екипа, направил откритието в перуанската пустиня Писко Ика, а образците са на 12-15 милиона години, така че беше невъзможно да става дума за слон". Учените са търсели съвсем друг вид останки, а мястото на търсене се намира на 300 километра от столицата Лима.

Силни ветрове са отвели пясъка и са открили триметров череп, превъзхождащ по големина около трикратно този на съвременния кит-убиец (косатката). За сравнение: черепът на синия кит, който достига дължина 30 метра и е най-голямото същество, живяло някога на Земята, е дълъг 6 метра. Фосилизираните находки от древния звяр включват и останки от долна челюст с ужасни зъби.

Те имат диаметър около 12 сантиметра и достигат дължина до 36 сантиметра - като малки слонски бивни. Според Рюмър размерът на зъбите показва, че суперхищникът се е хранил най-вероятно с китове от рода на синия, които са се намирали в изобилие в морето, което е изпълвало този район в средата на Миоцена (преди 12-13 милиона години).

Не е ясно, защо чудовищата са изчезнали. Прави се предположение за климатични изменения в неблагоприятна насока. "по същото време рода на големите китове е започнал еволюционно да увеличава ръста си, вероятно точно за да избегне нападенията на този хищник. Подобно "порастване" се наблюдава при слоновете, които станали толкова големи, че лъвовете и другите хищници не могат да ги побеждават - каза професорът - в този период китовете от рода на синия са достигнали големината си от 30 метра, преди това те са били големи 6-10 метра".

"Левиатанът" е най-близък до съвременната косатка, която ловува тюлени, морски лъвове, птици и, понякога, други китове. Има ясни разлики с кашалотите, които се гмуркат на дълбочини от 1 километър, за да ловят сепии и мекотели. Тези хищници имат относително по-малки зъби на долната челюст.

Рюмър смята, че шансът да се намерят останки от друго такова чудовище е малък. Професорът обясни, че то е било върхов хищник на своето време, а те обикновено не са многобройни във всеки конкретен времеви период. Шансът техни останки да се фосилизират е малък, а този да ги открием - още по-слаб, поясни ученият.