Поне така казват хората. Че задължително на коледната елха на семейство Ющенко  има по една лялка-моталка.

Това са парцалени кукли без лица. Украинците ги смятат за съдбовни. Те придружават хората в най-важните мигове от живота. От раждането до смъртта. Така е според поверията и според бабите, чиито разкази се повтарят вечер край огнището... От поколение на поколение.
{gallery}Afish/2010-02-07-kukli{/gallery}
Тетяна Ющенко е майстор на народното творчество и сама се убеждавам, че да спретне подобна красота за нея е нещо изключително лесно за пръстите и много специално за духа. Лялки-моталки, както ги наричат украинците, са страстта на Тетяна. Тя се смее, че е възможно големият й интерес да се дължи на факта, че фамилията й съвпада с тази на третия украински президент Виктор Ющенко. И тъй като всяка шега крие в себе си известна доза истина, като доказателство във Върховната Рада на Украйна пазят доста лялки-моталки, сътворени от ръцете на Тетяна и на нейни ученици. Просто никой не би съчинил по-подходящ национален сувенир за подарък при официални случаи. Пък и не само.

Тетяна Михайловна е заместник-директор на 55-то киевско училище и провежда своите майсторски класове по национално изкуство винаги облечена в носия. Учи децата не само на сръчност, но и на история, на любов към рода, на отношение към нещата и на прецизност във всичко, до което човек се докосва.

- Синът ми ме нарича „Лялка-моталка!” – смее се тя на невинната закачка на момчето и продължава да ми разказва пламенно за куклите от украинските поверия.   

Каменните рисунки, на които са изобразени куклите без лице, са открити в Черниговска област и датират от преди 7000 години.

- Представяте ли си къде ни връща това изкуство? – възкликва Тетяна и погледът й вече е там някъде – в миналото, когато нещата са били много по-различни и по-зависими от символиката.

Впрочем, всичко в нейното изкуство е символи. От началото до края. Куклите се изработват само от натурални материали: лен, памук, коноп. Забранено е ползването на игла, освен в редки случаи, за да се украси облеклото, защото според поверието пробождането с игла може да навреди на този, на когото куклата е наречена.

Куклите без лица нямат нито очи, нито уста и това не е случайно. Оформяйки й очи, човек рискува да я дари с характер и да я направи строго определена, а това, според Тетяна Михайловна не бива да се случва. Кръстът е в основата на тези кукли, някой от тях са специално белязани с кръст на лицето: символ на връзката между женското и мъжкото начало. Едното е хоризонтално, другото – вертикално. Символ и на съчетаването на материалното и духовно начало. Намотаването на конците и тъканта задължително се прави по посока на часовниковата стрелка, защото такъв е пътят на слънцето. Конците се вързват на възел три пъти.

Тетяна Михайловна разпалено ми обяснява, че лялка-моталка за специален човек се прави също по строги правила. Трябва да си в добро настроение и да пращаш по куклата само хубави пожелания към този, на когото ще я подариш. После вади от чантата си една парцалена красавица в преобладаващо бяло-розово-червени тонове и гордо заявява:

- Тази ми е подарък от моята учителка Варвара Прокоповна Мацелла, която сега е на 84 години – майстор на народното творчество на Украйна... И работи без очила! – Събеседничката ми нежно поглежда малката кукла и добавя: - Винаги я нося със себе си. Абсолютно навсякъде.

Да. Забелязвам. Щом този талисман се оказва с нея край брега на един курортен комплекс в България, явно двете са неразделни!

Тетяна Михайловна може да разказва денонощно за красивите малки кукли. Толкова е увлекателна, че всеки, който я слуша, на петата минута би грабнал конците и би се гмурнал в преживяването...

Може би защото звучи и мистериозно, и страшновато като емоционален заряд. Има включени и философски концепции, и история... Вече става дума за Питагор. Тетяна ми показва кукли с лица като спирали и допълва обясненията за реката на живота, за символа на безкрайността, за прехода от по-малко към по-голямо, за пътя на развитието, за началото и края на спиралата – като началото и края на човешкия живот. После ми обяснява за фестивалите в музея по етнография и бит на Украйна, за славянския фестивал „Купалски венец”, за деня на Киев всяка последна неделя на месец май, когато хората се събират на фестивала на народното  творчество и булевард „Андреевский” прелива от кукли и цветове.

Показва ми любимите си снимки от тазгодишната традиционна изложба за деня на славянската писменост и култура в Киев, озаглавена „Светлината на любовта” и организирана от Националния съюз на журналистите в Украйна и от Славянския Университет в Киев. На тази изложба учениците на Тетяна се представят блестящо и ако съдя по снимките ярко и многоцветно.

А цветовете са изключително важно нещо в това изкуство. Куклата трябва да е ярка. Да те грабва. Червено-зелените кукли се подаряват за здраве, зелено-жълтите: за пари и благосъстояние, червените: за любов. Има кукли зърновушки. Те са топчести, дебели и кръглолики. Тъпчат ги с най-хубавото жито, подаряват ги за Коледа, а после, щом дойде време за сеитба, разпарят ги и първо засяват житото от тях. Има кукли-билкарки. Поставят в парцалените им телца билки за здраве. Най-важна, обаче, е куклата – княгиня. Тя е с продълговата физиономия и е първото, което се изработва за чеиза на едно момиче.

Ако се питате защо на капака на сватбените коли винаги има кукла, Тетяна Михайловна ми разкрива украинската фолклорна теория по въпроса. За сватбените коли се изработват т.н „княз и княгиня”. Тя е по-едра от него, защото носи женското начало и е продължител на рода. Правят телата им слети с обща ръка, за да са винаги заедно. И когато ги поставят върху автомобила, хорските погледи попадат първо върху тях. А има различни погледи ... Така куклите са първите, които посрещат и поемат   негативната енергия и предпазват от нея младоженците.

След сватбата също е отредено специално място за парцалената кукла. Малко преди да дойде моментът на раждането, бъдещата майка отваря сандъка, вади от него куклата-княгиня и я поставя в люлката, за да затопли място за бебето. Когато бебето проходи и вече не се нуждае от люлка, поставят в нея куклата, за да топли място за следващото дете или за внуците и я прибират на тавана.

Ако детето боледува, майката изработва специална кукла, поставя я в люлката, за да прибере болестта, а после я изгаря.

Има и други кукли – за пожелание. Тетяна артистично ми обяснява как подаряваш на тази кукла някакво копче, пришиваш го към дрехата й, после заставаш с нея пред огледалото и й казваш:

- Ето, направих ти подарък! Виж колко си красива! Сега искам да ми сбъднеш едно желание...

Понякога се сбъдвало.

Интересна и безкрайна парцалена история. Най-привлекателното в нея са необятните мистични светове и горещият пламък в очите на моята събеседничка. Страстта й към изкуството, на което се е отдала е толкова силна, че тя е решена задължително да ме научи да правя такива кукли. Кой знае... може някой ден да ме уговори и да грабна конците, разгръщайки четиво за Питагор, за любовта към мъдростта и за копнежа към истината.