„Добре” се римува повече от добре с „ебе”. Но триумвиратът на естрадната боза и на обществената музикална поръчка ще римува „добре” с „МВР”. Те са: Евтим Евтимов – текст, Тончо Русев – музика, в потното изпълнение на Веселин Маринов. Те са трио „Вазелин”, което произвежда химни и пее пот. Те химнопроизводители на едро и на повикване – облечени в олио, с бутилка оцет под мишница и слагащи лук на око в ретината ви. Това би трябвало да е рецепта за салата, но всъщност е формула за културно оцеляване. Сълзлива, несмела и сръчна като последната естрадна салата на триумвирата:     

Хора, подарете цвете,
хора, запомнете ни добре!
Гордост е да служиш в редовете
на България и МВР.

Припевът е измислен от Евтимов, Русев е композирал, а Маринов ще подгизне бялата си риза, докато подарява на ченгетата изработения по поръчка институционален химн. Съжалявам ги ченгетата, защото имат министър, който има приятел на име Вазелин. Който пък работи с поета Евтим и с композитора Тончо. Работата им щеше да бъде чудесна, ако, както се пее в една тяхна работа за рождени дни – не „пада лист от календара”, а времето е завинаги спряло на 6 без 10, 1978 г. Тогава римата „добре - МВР” можеше да мине за творчески компромис. Но в момента няма извинения - защо е толкова изостанала от нормалната житейска логика. Тези дни всички би трябвало да се чувстват истински добре, когато свършват оргазмено добре, а не когато свършват в най-близкото управление на МВР. Но на триумвирата дотолкова не му дреме за актуалността, че чак не го ебе.

През лято’2010 е по-добре да събираш съчки, да намираш пръчки и да те боли от икебана, отколкото да помниш добре служещите в редовете на МВР. В естетическата болка от дърводобива на Деян Неделчев поне има въображение, макар и прекалено хомосексуално, има и нещо като свобода. Докато в „хора, подарете цвете” има сигурна обществена поръчка, диктатура на карамфилените клишета и усещане за вечен компромис. Това е моделът, по-който продължават да оцеляват и малкото оцелели от ордена на естрадното зло, наречен „Златният Орфей”. Вчера са рекламирали БСП, днес изведнъж са се оказали стари приятели с шефовете в ГЕРБ. Не че е житейски невъзможно и необяснимо, но прави лошо професионално впечатление. И не прави паралел дори с руснаците от „Любе” - най-добрия постсоцпример за политически коректно пеене на границата между добрата поезия  и патриотичния кич.  

Музиката в тази държава никога не е била бунт. Тя винаги като компаньонка е търсила парите, независимо дали се лепят по челото, или се дават за предизборна агитация. И затова в нейната история никога няма да има самоубийци като Кърт Кобейн, неуспели да преживеят собствения си комерс. Ще има само атентатори на модерността, чиито концерти би трябвало да бъдат ограждани от полицейска лента с надпис „углавно престъпление срещу шоубизнеса”. Но точно както се случва в най-добрите иронични традиции – вместо да бъде арестувано, трио „Вазелин” ще възпее хората, които трябва да го арестуват.    

Ако имаше културна прокуратура – тя отдавна щеше да разследва триумвирата. Който тук преди три лета спечели обществената поръчка за химн на Варна със съмнителен речников запас от „чайки, вълни и хора с влюбени сърца”. Това е все едно да обявиш конкурс за преасфалтиране на целия град и в него да победи фирмата с най-амортизирана техника. На задрямалите баби по пейките в Морската градина Вазелин вероятно им е отнесъл главите с тържествения преглед на най-използваните естрадни клишета. Но това въобще не е добра причина той и неговите приятели да продължават да отнасят всяка голяма обществена поръчка за химн. Сякаш току-що Rammstein не ни бяха на гости, за да изнесат открит урок по шоубизнес. Сякаш не е за вярване, че по същото време естрадните партизани се събраха, за да мислят как могат да извършат музикален преврат, съживявайки „Златният Орфей”.