Проекти за закупуване на селскостопанска техника за 100 млн. лв. ще “изгорят“.

Причината е, че Генерална дирекция “Земеделие“ на Европейската комисия е отказала да отпусне допълнително средства за дофинансиране на мярката от Програмата за развитие на селските райони от 2007-2013 г., съобщи Калина Илиева, изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“. Фондът е акредитиран като Разплащателна агенция по ПРСР, а бюджетът от 500 млн. лв. за мярката по ПРСР бе изчерпан.

Същото се отнася и за подадените двойно повече общински проекти.

Двете мерки бяха спрени в средата на септември 2009 г. Причината бе, че общините подадоха заявления за 1.8 млрд. лв., при положение, че могат да бъдат одобрени проекти до 800 млн. лв., а проектите за инвестиции в селскостопански машини надхвърлиха с 65 на сто предвидените средства.

Министерството на земеделието и храните, което е управляващ орган на ПРСР, започна предварителни преговори с ЕК за допълнителни средства за този тип проекти, които да се прехвърлят от други мерки на програмата, към които интересът е по-слаб.

От Брюксел обаче отговорили, че не може да се осигурят средства за този програмен период извън предвидените 500 млн. лв. “При обявяване на евентуален нов прием след междинната оценка на програмата, ЕК е съгласна да се мисли за прехвърляне на средства, но за нови проекти“, обясни Илиева.

Мярката “Млад фермер“ също е с изчерпан ресурс. В следващ програмен период управляващият орган евентуално ще преговоря с ЕК за прехвърляне на допълнителни средства от мярката за пазарните стопанства, където е заявен висок интерес, но там са били предвидени повече стопанства, отколкото е възможно да кандидатстват за преструктуриране.

Преструктурирането на ПРСР ще засегне и оста агроекология, където интересът е изключително слаб – спрямо останалите мерки средно 11 пъти по -малко са подадените проекти. Тази мярка не е толкова комерсиална, а там са 25 на сто от 3.2 млрд. евро от средствата на програмата, допълни Илиева.

ЕК е предложила на България да последва примера на Румъния, където районите с висока природна стойност, подходящи за екологично земеделие, са по-големи като територия. “Същото предложихме на МЗХ, защото при нас те са на малки терени и са разпокъсани. Освен това оценката на терените с висока природна стойност у нас се прави всяка година и често става така, че една площ, която преди това е ставала за агроекология, вече не покрива критериите“, обясни Илиева.

Това се получава, тъй като стопаните нямат достатъчно стимули да опазват околната среда и да следват стриктно изискванията, за да остане площта им с висока природна стойност и например разорават ивици, които задължително трябва да са необработваеми, за да е екологична продукцията.

“Идеята е в голям регион, като Родопите например, да се направи оценка за висока природна стойност и вече там се знае, че може да се прави екоземеделие. Защото най-важно е в продължение на пет години да се запазят площите във вида, в който трябва, а не да се работи на парче. Но тогава ще е и по-стриктен контролът и ще е забранено строителство на обекти“, заяви Илиева.

Друг начин да се привлече интересът на фермерите към екоземеделие е да се увеличи размерът на допустимата за подпомагане площ, допусна шефът на ДФЗ.

Най-голям е интересът на инвеститорите  към  наскоро откритата мярка за финансиране на соларни паркове . Според Илиева няма да възникнат колизии с подадените проекти за производство на енергия от възобновяеми източници по ПРСР, след като все още не е приет националният план за ВЕИ.

След изтичането на 18 август на крайния срок за прием на проекти за фотоволтаици, ще стане ясно каква част от кандидатите отговарят на изискванията.

Шефът на земеделския фонд коментира още, че има сериозен проблем със забавянето на изплащането на средствата по ПРСР, която вместо в началото на 2007 г. е стартирала в средата на 2008 г. и не са плащани суми по тези две годишни финансови споразумения.