Дребният бизнес изглежда оцелява в България по чудо,

пише днес вестник "Сега". Към началото на юни секторът "малки и средни фирми" има вземания за над 600 млн. лева по изпълнени обществени поръчки, а средното забавяне на плащанията от страна на държавата и общините е 359 дни. Иначе казано, бизнесът чака цяла година, за да получи пари, които е заработил.

Данните са от информационната система на Българската стопанска камара, която от началото на 2010 г. води регистър на бюджетните борчове. Според събраните към 1 юни данни държавата е най-некоректният възложител на обществени поръчки - над 80% от висящите плащания към бизнеса са на министерства и агенции. 12.20% от закъснелите суми тежат на сметките на общините, а малко над 5% са просрочените задължения по поръчки, по които възложители са държавни предприятия. Експертите от БСК установили, че едва в 3.5% от случаите фирмите са предприели някакви мерки за събиране на вземанията си. В 73% от тези случаи мярката е "напомнящо писмо" до възложителя.

85% от предприемачите са убедени, че теренът на обществените поръчки е замърсен от рушвети и връзкарство. 70% са го изпитали на собствен гръб - сблъсквали са се с нагласени търгове и други некоректни отношения, сочи проучване на камарата за проблемите на бизнеса.

Ето защо мениджърите настояват за повече прозрачност в процедурите. 78% от анкетираните препоръчват да се огласяват ценовите и техническите параметри в офертите, а 67% искат Агенцията за обществени поръчки да представя на сайта си информация за всички участници в търга. Най-желаната мярка е АОП да публикува добрите примери и практики, както и отговори на актуални въпроси по процедурите.

През 2009 г. в България са били обявени 7807 обществени поръчки и са сключени 15.5 хиляди договора за 10.4 млрд. лева. Кризата и бюджетният недоимък тази година се отразили и на броя, и на стойностите на поръчките. За първите 6 месеца са подписани 6191 договора за общо 1.5 млрд. лева.

През миналата година 38% от обществените поръчки са от типа "договаряне без обявление". Заради широкото ползване на тази най-непрозрачна процедура Еврокомисията заплаши България с наказателна процедура.

Проблемът с просрочията се оказва №1 за бизнеса, ето защо БСК предлага да се сложи край на тази порочна практика и размотаването да спре, като се фиксира ясен срок за плащане, не по-дълъг от 1 месец след изпълнение и приемане на доставката на съответната стока или услуга.