Не че министрите се надпреварват да отседнат там, но все пак в базата на правителството винаги има курортисти, а на самия плаж е пълно с летовници. Министър едва ли ще тръгне да се дави точно там, но все пак и другите плажуващи са хора и ако някой не дай си боже глътне вода – няма професионалист, който да го спаси.

В същия курорт съществува и странен парадокс – един и същ спасител отговаря и за басейн, и за плаж едновременно. Важно е да се отбележи, че когато е на едното си работно място той дори няма визуален контакт с другото. Това стана ясно от изявленията на шефа на БЧК във Варна Илия Раев и на Лаврентий Силов, който отговаря за сектора „Водно спасяване“ към Червения кръст.
Най-зле обаче е положението по плажовете на Фичоза, Паша дере, Черноморец, Кара дере, Шкорпиловци, Чайка и Панорама, където изобщо няма спасители и медицински екипи.

На Камчия пък има само три поста, но спасителите там отговарят единствено за летуващите руски деца в почивната база на московското правителство. По думите на Раев, причината за липсата на спасители там е високата концесионна такса за плажа от 60 хиляди лева. Според него държавните чиновници така и не са проумели, че днешния курорт „Камчия“ няма нищо общо с онзи от преди 20 години. Подобно е и положението в Бяла – от общо шестте плажа там спасители има единствено на централния.  

От гледна точка на водното спасяване подобрение има в курорта „Златни пясъци“. През миналото лято там е имало само 9 спасителни поста, а сега работят цели 25.
От началото на летния сезон са се удавили двама души, като инцидентите са станали извън работно време на спасителите. По същото време през миналата година морето вече беше взело живота на петима души.
През тази година за спасители са обучени 79 души, което е повече от миналата. Сега спасителите във Варненска област общо са около 220, а миналото лято са били с 40 по-малко. Новите спасители обаче предпочитали обучение за работа в басейни, като само десетина изкарали курсове за морски спасители.