И тази седмица в газовата среда опасно прехвърчаха искри, късото съединение изненадващо тресна в Парламента, полицията има химн с широк обсег на поражение, народонаселението изкупи печките на дърва, а по-напредналите започнаха да се ограмотяват за прелестите на бушкрафта като алтернатива.

През това време правителството навърши една година и премиерът си писа "много добър 5". Шестицата я остави за след разговорите с Путин, където, въпреки историческия опит, се надява "да стане така, както аз искам". Дотук имаме само признанието:

"Путин ме разбира много по-добре,

отколкото българските политици от опозицията." Само дето предния път, когато политиците ни се разбираха с Москва по-добре, отколкото с нас, всички свършихме зле. Изворите за оптимизъм в седмицата на кабинетната годишнина не свършиха с руските очаквания. Разбрахме още, че ние преминаваме най-леко през кризата – според премиера Борисов, а фискалната ни политика е най-адекватната в Европа. Това според финансовия министър Дянков, веднага след ремонта на бюджета. Отвън обаче не бяха така мили. Макар че за разлика от Румъния, Международният валутен фонд не ни предписа увеличение на ДДС, все пак препоръката е да спрем с плановете и да се заемем с практическо реформиране. Виенският институт за международни икономически изследвания доста грубичко написа в проучването си за икономиките в Централна и Югоизточна Европа, че с погрешните си антикризисни действия

българското правителство е задълбочило кризата

Като има предвид сегашното, не предишното правителство. А агенцията за кредитен риск СМА сложи държавните облигации на България в десетката на най-рисковите за второто тримесечие на годината. Затова, когато първите финансисти на кабинета и парламента – Симеон Дянков и Менда Стоянова отново и малко ненужно натъртиха: "До края на годината данъците няма да се вдигат", ние взехме да чуваме друго – "догодина ще ви вдигнем данъците". И вече не се дивим на исканията на парламентарната шефка Цецка Цачева бюджетът "да е в цели числа", защото преди това тя ни преразказа вица за двата български изхода от кризата – Терминал 1 и Терминал 2. През седмицата Цачева с гордост представи инициативата си до края на следващата година българите да можем да работим свободно във всички държави от Европейския съюз. За целта на госпожа Цачева й предстоят много пътувания, за да убеждава колегите си в Европа. Колегите й най-вероятно през това време ще си мислят за собствените си антикризисни мерки и за своите сънародници, които се страхуват за работните си места, та от инициативата ще остане само ходенето. Поне вече сме наясно, че идеята на властта е да ни реши проблемите, като ни улесни

да изнесем труда, данъците и доходите си другаде

Колкото до актуалния актуализиран бюджет, той мина в пленарната зала след обичайния зиг заг. Синята коалиция дадоха безрезервна подкрепа на първо четене, но до второто вече смятаха, че това е пир по време на криза. А според Станишев промените се правят, за да може правителството да си скрие резерв за политически нужди. Е, той вероятно знае добре как се прави. Преди това заместник финансовият министър Владислав Горанов успя едновременно да обясни как общините могат да ни обложат със собствен данък върху доходите и как министерството е против това. Всъщност, идеята част от данъците ни да остават там, където живеем, е стара. Само че тя винаги е предполагала от вече взетите пари да се отделя по нещо за общините, а не всичко да потъва в общата софийска дупка, а не да се превръщаме в

тройно рафинирани данъкоплатци

Една от хубавите новини от новия бюджет е увеличението на парите за лекарства. Макар че дали ще го усетим, ще разберем по-късно, докато поразяващият ефект на здравния министър не ни се размина и тази седмица. Първо дамата обяви с апломб, че самите диабетно болни са поискали да отпадне клиничната пътека за лечение на диабетната полиневропатия. После стана ясно, че това, което иска пациентската организация, е не само запазване на пътеката, но и увеличение на обема й, а за какво си е мислела министърката, докато ги е изслушвала, остава загадка. После Анна-Мария Борисова мина през Русе, където ние научихме, че лекарите над 60 години са опасни за нашето здраве, а доктор Георги Тодоров – че охраната на министърката е опасна за ребрата му, след като му ги понамачкаха, за да му попречат да участва в откритата и на публично място среща. Накрая го отнесоха журналистите от Добрич, които трябваше да защитават правото си да стоят на обществено място, видяха колко им струват депутатите, които се изсулиха тихо покрай тях, само министърката не можа да ги изненада с отношението си, като попита:

"Тези кой ги е пуснал"

Все пак отличникът би трябвало да е вътрешният министър – нали на него дължим новия музикален хит. Който всъщност беше единственото забавно-нелепо нещо в деня на полицията. Празникът започна с пожеланието на премиера полицаите да работят по-добре, за да има повече средства в държавата, защото приходната част на бюджета зависела от тях. Което от днешна гледна точка не е точно така, а от историческа – малко напомня за Сула и проскрипциите. Като черешки върху икономическо-полицейската теория можем да добавим новата продукция на "МВР Ентъртеймънт" – "Казвай, ‘щот ще те боли много!“ и признанието на Цветан Цветанов, че работят дори на празника, защото от битките с организираната престъпност лидерите й от 177 станали 189. Колкото до музикалния шедьовър на седмицата, той започна с масираното присъствие на Веселин Маринов, който отвсякъде обясняваше, че химнът на МВР дава надежда, че има справедливост. И още много неща изприказва полицейският бард, единственото, на което можем да хванем вяра, е откровението, че не е чувал за Маяковски и неговите дитирамби за милицията. Но този грях е повече върху мастития автор Евтим Евтимов, който трябва да се притеснява обаче не от класиците, а от живата конкуренция. Защото в блога си Комитата изрови

и химна на Националната разузнавателна служба,

сътворен искрено и лично от Михаил Белчев, Хайгашод Агасян и Красимир Гюлмезов. Само ако се бяха сетили да го представят в компанията на десетина балерини-разузнавачки, сега тях щяхме да коментираме тях. Всъщност МВР-песньовката е поредно институционализиране на чалгата, очевидно любима на властта, а и въпросът май не беше полицията да има химн, а един певец с позатихнали фунции да се приобщи официално към новата власт, а новата власт да легитимира един коз повече за гласовете на червените бабички. И понеже музата на произведението – вътрешният министър Цветанов, от една страна смята Яворов за възрожденец, а от друга - вече уреди договор за производството на телевизионна сага за полицейските подвизи, предложението е да се откупят правата за филмиране на капиталистическите апологетики на Айн Ранд. Само името на добричкия главен герой - магнатът

Франсиско Доминго Карлос Андрес Себастиан Д’антонио

дава невероятни възможности за превземане отвътре на другия огромен сегмент – любителките на сапунки. На пеенето може би ще заложат и ДСБ – тази седмица се появи вероятност Стоян Михалев /без Виктор/ да стане кандидат кмет за София. Само Враца се цепи от колектива – кметът прати силиконките от "Пайнер" да пеят на стадиона, за да не развяват прелести пред паметника на Ботев, пък те се обидиха и изобщо не пяха там. Недооценени има май и в съдебната система, защото си поискаха нови цени на услугите. След като председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев за пореден път призна провала в назначаването на редовите магистрати, висшите такива не се посвениха да заявят: "Правосъдието е скъпа услуга и всеки,

който иска да я ползва, трябва да плати

за нея". Може би целта е да не се налага децата на магистратите да страдат като социално слаби, а самите магистрати да не се претоварват с работа, след като гражданите просто няма да могат да си позволят да си търсят правата. Всъщност, всички ние, като си плащаме данъците, си плащаме и услугата. Някои, казват, си плащали и втори път – за по-сигурно, насаме, в брой и под масата. После плащаме и обезщетенията заради поразиите на отделно взети скъпи магистрати. Друго едно плащане се задава за малките търговци. Касовите им апарати трябва да свържат с НАП, което струва около 200 лева при нов апарат или 600 при стар, отделно още толкова за мобилен модул, плюс договор с мобилен оператор и цената на sms-ите, които НАП ще им праща. Така ще се контролират оборотите, без да се променя и практиката да ти затворят магазина и да го ревизират "на живо" няколко дни. И за пореден път всички ще платят заради неспособността на администрацията да се справи с нарушителите. А внезапното

солидарно вдигане на цените на касовите апарати

от страна на големите продавачи на пазара тъкмо преди вземането на това решение сигурно е само съвпадение. Цената му ще я плащаме ние, независимо дали си купуваме лук, обувки или шампанско. Вероятно ще си плащаме и за новата банкова услуга – законодателят смята да накара банките да ни уведомяват лично за вдигането на лихвите по кредитите. За логиката на самите кредити, разбира се, никой не смята да ни осведомява. Без коментар останаха и резнатите 6 милиона лева за книги, като библиотеките на практика останаха без субсидия от Министерството на културата. Но пък издателите продължиха кръстоносния си поход, като напомниха, че и същите тези библиотеки би трябвало да им плащат авторски права. Нищо, че битката с четящите има далеч по-прагматичната цел да се отвлече вниманието на авторите, за да не питат за допечатки и за реални приходи, като си получават стотинките от издателите. Но пък от икономическото министерство съобщиха, че

ще раздвижваме икономиката си с иновации

Нищо, че националната статистика отчита все по-ниска квалификация и все по-страшна неграмотност сред младите. През това време Финландия призна достъпа до високоскоростен интернет за законно право на гражданите си. Пък у нас иновативната работна ръка тази седмица размаза туристка с бетоновоз и единственото, което можа да каже, беше: "май сбърках пътя". Заради липсата на 130 милиона евро съфинансиране към вече дадените ни 630 милиона са спрени десетки проекти за пътни ремонти, но пък президентът Георги Първанов получи почетния знак "Стефан Стамболов". Модератор на научната вечеринка беше Димитър Иванов – историк, по-известен като последният началник на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност. Друга местна версия на учените-изследователи тръгна да прави анкета дали турските изселници искат

да върнат "историческите имена" на някои градове

като Варна, например. Одесос не звучи зле, а като сме почнали, можем да върнем и Константинопол. Анкетата обаче даде повод на Волен Сидеров да се заеме не с бюджета, а с екипа на "Балканския телевизионен експрес". Той трябваше да покаже на живо в ефира на турската обществена телевизия разговор с министъра на културата Рашидов, но вместо това спря излъчване, след като Сидеров отиде да им държи сметка за изцепките на неизвестната фондация. Което е точно толкова логично, колкото по време на предаването на БНТ от Великденската служба в Истанбул някой да отиде да иска обяснения за изцепките на Сидеров. Не че съответните държавни служби не трябва

да отделят най-накрая поглед от пъпа си

и да проверят защо тъкмо след последните избори, които най-накрая оставиха ДПС извън властта, зачестиха пристъпите на "етническо самоосъзнаване" у разни странни субекти. По друга тема обясненията приключиха – на "Алея Първа" всичко е спокойно, регионалният министър Плевнелиев почти призна, че се е объркал и сега няма проблеми нито с документите, нито със строежите, нито с укрепването. Няма проблеми и на пристанището във Варна. Частният бизнес вече спечели едни бивш директор, останалите сметки май ги правят местните политици, а пък ще ги плащаме, както обикновено, ние. Не е ясно кой кому ще плаща в сагата Е.ОН. Защото в една прилична държава,

ако дружеството нахлуе като орда варвари

в частната ти собственост, без дори да се опита да те предупреди, и започне да прави нещо свое си вътре, плясванато през ръцете ще е повече от сериозно. В местен вариант - балчишки, например, седиш три месеца без ток, съсипват ти дребния бизнес, или намираш двора си разбит, а единствената тросната информация, която получаваш по телефона, е да си купуваш местни вестници, за да разбереш какво става. За компенсации и извинение и дума не става. Вариант е съдебно дело срещу Е.ОН и все повече хора прибягват до него – досега исковете са 426. И оттам обаче има оплаквания на ужилени, че прокуратурата не желае да се занимава с ЕРП-то, а колкото до регулатора ДКЕВР – там май отдавна имат стандартна бланка с отговор "не можем да ви помогнем, обърнете се към съда". Разбира се, варненските вълнения и площадни протести избледняха на фона на големите енергийни разговори през същата седмица. След пристъпването напред – назад по проекта "Бургас – Александруполис" и уж окончателното становище, че чакаме екооценката, изведнъж от "Файненшъл Таймс" научихме, че според Бойко Борисов тръбата вече не ни интересува. При това положение

можехме да си спестим поне плащането на оценката

Защото и без друго ще ни трябват пари за обезщетения. След руската визита стана ясно, че за АЕЦ "Белене" са постигнати "много положителни резултати". Но пък според финансовия министър няма откъде да извадим 280 милиона евро за реактор тази година. И още – че цената на "Белене" трябва да падне с 40 процента и да е най-много 7 милиарда евро. Всъщност цената на "Белене" май тръгна от 2 милиарда и не е лошо някой първо да обясни какво и с колко поскъпна, че днес 7 милиарда се броят за разумен вариант. А пътем ще е добре някой да обясни и друго – как така договорената между две държави цена на газа изведнъж се оказа изненадата и за двете страни по договора и конкретно у нас

кой кога открива цените на страгическите суровини

На всичкото отгоре свръхактивният американски посланик Джеймс Уорлик изведнъж започна да пита какво стана с предизборните обещания на Бойко Борисов за диверсификация на енергийните източници. Трогателно прозвуча и фразата: "Българите сигурно искат да разберат защо цената на газа се е повишила. Ние обаче не можем да знаем това, защото договорите са тайни". Толкова тайни, че дори бившият заместник министър на енергетиката Валентин Иванов подписал въпросния договор, без да го е чел, поне според  "Труд“. Безспорната издънка на седмицата стана Лъчезар Иванов. След два неуспешни опита той влезе на остро в Нова телевизия и

най-накрая си заработи изгонването

Приятелската протекция за заможния приятел - митничар и съпругата му, която случайно работи в здравната парламентарна комисия, дойдоха след частното финансиране на пътуване до Съединените щати и лобисткия скандал с рекламата на дрога и "Държавен вестник". Този път Иванов много бързо се лиши от постовете си в партията и в Парламента. Но пък си остава депутат с имунитет, а на исканията за проверка на имуществото Бойко Борисов отговори с искане да се проверят другите митничари по улицата на гербаджийския приятел и да се пише повечко за Доган. Може би защото не иска да се озове с един депутат по-малко, който обаче

ще си остане в залата с етикета "независим",

но с лошо отношение към бившите си колеги. Все пак много бързо стана ясно, че "без да се намесва", премиерът е "настоял" скандалът да се разрази. А от извиненията на Иванов става ясно, че нещо се е случило, че то може да навреди на партията, и той, като съвестен човек, си подава оставката. Фрази като "търговия с влияние", "лична отговорност" или "грешка" не чухме. Колкото до идеята "отива си, защото го хванаха" – не беше това новия морал, който очаквахме. А и след скандалите в Горна Оряховица, Пловдив и този, все по-важен става въпросът - как са си избирали хората ГЕРБ, че дават фира за една година. И

как ще ги избират за следващите избори

догодина. Пред тези въпроси бледнее питането има ли нужда българския парламент от политически екзорсист, след като Пламен Цеков обвини Мая Манолова във връзки с нечистите сили, а сега си подготвя защитна теза в смисъл, че искал да каже не вампир, а самодива. Новият скандал вероятно трябваше да затрупа предишния, в който Цеков оправда фалшифицирането на закон с липсата на очилата си. Седмицата очевидно беше благоприятна за подобни творчески избухвания. Освен навлизането на депутатите във фолклора, и на Веско Маринов – в химнопеенето, научихме, че преподавателят в Националната музикална академия професор Румен Нейков е написал мюзикъл "Винету". Той е посветен на германския канцлер Ангела Меркел, но някак всички се сетихме кой още много обича тая книжка. А инженер Никола Колев нахлу в изкуството с лечебен портрет на премиера Борисов от скъпоценни и полускъпоценни камъни.

Горкият Теофан Мухин,

възпят от Илф и Петров - с неговите евтини портрети от овес. И без лечебна сила. И при пророците има раздвижване – тия дни на мода е топ-гадателят на световното по футбол – октоподът Паул. След края на първенството, ако германците не го сготвят, можем да си го осиновим и да си го ползваме във властта. Все пак Паул прави винаги прагматичен избор, базиран на количеството и качеството на манджата в паничките и има девет мозъка, което е с девет повече в сравнение с някои политици. Е, в България манджата често е менте, а с паничките се играе "тука има – тека нема", но все един мозък ще остава свободен. Пак тази седмица в смолянско изкупиха печките на дърва, а по-екзотично, или пък реалистично, настроените

започнаха да четат за бушкрафта

Отегчените от цивилизацията западняци описват с този термин нещо, присъщо на човечеството от зората на съществуването му – това са знанията и навиците, които позволяват да се живее сред природата - в удобство, без промишлени предмети и без скъпите блага на цивилизацията. Ние имаме доста аматьорски опит, но вече май е време да се ограмотим и професионално в оцеляването.