Има някои клишета, които вече са толкова изтъркани от употреба, че чак нагарчат. Но пък от друга страна има случаи, които могат да се опишат само с клише. На такъв попаднах случайно, а клишето е - това може да се случи само в България.

Всичко в тази история е толкова объркано, че трудно може да се опише с няколко думи. Аз лично започнах от болно момиче, което всеки ден седи на централна варненска улица в стар, потрошен фотьойл. Къщата зад гърба му се руши, а натурията от двора прелива на тротоара. Край девойката обикновено се навъртат малко момче и момиче. А къщата е точно зад сградата на стоматологията - на ул. "Атанас Георгиев" 7. Ако някога сте минавали оттам, няма вариант гледката да не се е запечатала в съзнанието ви. Доста често болното момиче се предвижва едва-едва, като се подпира на оградата, докато успее да стигне до фотьойла и да седне в него.

Момичето с фотьойла се казва Анелия. Тя е на 23 години и страда от мускулна атрофия. След като спрях да поговоря с Анелия, майка й Бисерка излезе навън. "Елате, елате да видите как живеем в тая мизерия и за какво изобщо става въпрос". Така ни посрещна жената, която видимо изглежда стара и болнава, но се оказа, че е само на 53 години.

Георги & Бисерка

Вътре ни очакваше поредната страшна гледка. Камари всякакви боклуци задръстват целия двор. Покрай тях, в нещо като тесен коридор, около скована от дъски ниска масичка, се бяха наредили възрастен мъж, още една жена и четири хлапета. На нещото, наподобяващо масичка, имаше два трилитрови буркана с остатъци от пилешка супа и леща. А от миризмата в двора люти на очите.

Според обясненията на Бисерка в къщата обикновено живеят петима. Тя, мъжът, с когото от 6 години са заедно - Георги Куртев, болната й дъщеря Анелия, внукът й Николай, който е на 10 години и 8-годишната й дъщеря Теодора. В момента обаче й били на гости за няколко месеца другата й дъщеря Радка с две от децата си.

"Живеем като кучета, виж ни. От 6 години тук няма ток, няма вода, нищо няма. Единствените пари, които влизат вкъщи, са 105 лева. Дават ми ги на мен, защото се водя личен асистент на болната ми дъщеря. Никой друг не носи пари у дома. Храна вземаме от социална кухня. Ако я няма, умираме гладни. Поне не сме тръгнали да крадем", нарежда Бисерка, докато върви през купчините боклуци, за да стигнем до самата къща.

В основата на външните стълби има ръждясала тенекиена печка, която беше напалена, въпреки летните жеги. Цялата огромна стена зад нея е черна от дима. По стълбите се стига до две мизерни стаи с легла и натурии, през които се минава трудно. Смрадта продължава да е гъста, лепкава и обсебваща.

"Ей това е. Тука живеем всички. Спим само в едната стая, защото на другата й падна таванът. Навън като спре да вали, тук продължава. Зимата е много студено, топлим се с каквото намерим. Горим всичко. Разни хора от махалата ни дават стари дрехи, че поне децата да не ходят голи. Някои ни съжаляват и ни дават стотинки, някое друго левче, но не сме тръгнали да просим и да крадем. Ей го на - внукът, него го гледам, откакто се е родил. Майка му си има друг мъж и той е от бебе при мен. Сега е на 10 години и ходи на училище. Отличник ми е тази година. Момичето, малкото, също ходи на училище. От това не съм ги спряла. Ама как се гледат деца без пари?", продължава да нарежда Бисерка, докато побутва разни неща по обратния път надолу по стълбите.

В двора Георги продължи нейните мисли. "Случва се да се храним от казаните. Хората изхвърлят много храна. Наистина не сме стигнали да крадем, но по кофите ровим. Аз лично съм тука от 10 години. Бисерка ми е булка, прибрах я преди 6 години с децата. Сега се гледаме в тая съборетина. Молби подавахме до къде ли, да ни намерят някакво жилище. Като крайно нуждаещи се. С кмета се срещах, каза ми, че имало още 780 семейства като нашето. Записани сме били в списъка, трябвало да чакаме. А нас искат да ни изхвърлят оттук. Идват разни хора и ни плашат. Да се махаме искат. Като си тръгнем, къде да идем? Оставаме на улицата с все хлапетиите и болната. Хайде вие ни кажете къде да идем и какво да правим?", говореше Георги, докато късаше филия хляб.

Той обаче не успя да даде ясен отговор на някои много важни за оцеляването на многобройното му семейство въпроси. Беше ясно, че мъжът няма работа, както доходи. Дори временни. Наем за къщата не плащат. Сградата не е нито държавна, нито общинска, но Георги така и не даде ясен отговор кой го е пуснал да живее там и защо твърди, че това вече е негов дом и ще се бори да остане там. "Не е общинска къщата. Има си собственик. Ама ние живеем вече отдавна тука. Сега искат да ни гонят. Ами няма да си тръгнем. Къде да отидем".

{gallery}Story/2010-07-09-ulAtanas-Georgiev{/gallery}
А къщата, оказва се, има дори двама собственици.

Всъщност

Тази къща и съседният парцел, който в момента е празно дворно място, по документи се водят един имот, който впоследствие бил разделен на две. В началото на 80-те години първият етаж и 46-процента от двора е купен от майката на трагично загиналата при самолетна катастрофа наша гимнастичка Албена Петрова. По-късно вторият етаж и 54 процента от двора е продаден на друг човек - Цветан Аврамов. Според Галина Златева, която до 2001-а година живее с майка си на първия етаж, именно Аврамов пуснал на неговия етаж Георги да му пази имота. И бавно и полека Георги се пренесъл там, започнал да си реди дома, взел си булка и хората от първия етаж си тръгнали.

Бившите собственици на имота обаче се оказа, че продали допълнително на Цветан Аврамов още 29 процента от 46-те, които притежава другото семейство. За което в момента се води дело в съда. На първа инстанция то е приключило с мнение, че за тази трета продажба е използван фалшив нотариален акт. В момента делото е на втора инстанция в окръжния съд и чака да му бъде назначена дата.

Собствениците на първия и втория етаж водят дела помежду си, за да установят кой от тях колко точно от имота притежава. А през това време Георги и Бисерка вече са се установили трайно там с домочадието си и нямат никакво намерение да се махнат, от постройките в двора не е останала и следа, всичко се е разрушило. Хората са търсили съдействие от полицията и прокуратурата, но то им е отказвано, тъй като според магистратите в случая става въпрос за лични отношения, в които държавата не се меси.

"Подавахме жалби до полицията, до прокуратурата, до РИОКОЗ дори. Ефект няма никакъв. Тези хора не искат да се махнат от къщата. Проверихме в общината, оказа се, че пет човека са регистрирани адресно в нашата къща. Как става това, като тя по документи е наша и на Цветан Аврамов. Това никой не успя да ни каже", обясни Галина Златева. Тя е прибрала майка си да живее при нея, защото жената няма как да остане в дома си. Вуйчо й правил опит да се разбере с Георги, но в крайна сметка бил бит, за което си е извадил медицинско.

"Живеем от години в някакъв кошмар. Майка ми се разболя покрай тези истории. От общината искаха да ни наложат глоба за това, че къщата се руши и не я поддържаме. Наложи се и този акт да го обжалваме по съдебен ред. Назначена е експертиза, която да докаже, че ние като собственици реално нямаме достъп до имота. Затова актът е спрян. Но това продължава с години и не му се вижда краят. Никой не може да ни обясни защо не можем да си влезем в имота и как от него могат да бъдат изкарани хора, които са се самонастанили", каза Галина.

Адвокати са посъветвали семейството на Галина да се свържат с другия собственик и двамата заедно да подадат жалба срещу Георги и Бисерка, за да бъдат изведени от имота. Как ще приключи тази съдебна сага, колко време ще мине, докато има някакво решение на съда и какво ще се случи в крайна сметка, никой не може да каже. Никой не може да каже как хора, които имат нотариален акт за имота си, не могат да го ползват.  Никой не може да каже къде ще живее 5-членно семейство с болно дете. Никой не може и каже защо живо същество с тежката диагноза на Анелия оцелява в тези условия. Как изобщо хора в "европейска" Варна, в 21 век, живеят без ток, вода и отопление?

{gallery}Story/2010-07-09-Dokumenti{/gallery}