През август тази година – следващия месец, трябваше да бъде завършен варненският завод за преработка на твърди битови отпадъци край Езерово.

Според договора срокът за строителство е 24 месеца. И това не е пожелателна дата, а поето задължение. Абсолютно сигурно е, че срокът не може и няма как да бъде спазен. Всеки, минавал покрай строителната площадка, е наясно с това. Скоро и местните парламентаристи от комисията по опазване на околната среда ще видят с очите си този факт. Те решиха да се запознаят на място до къде са стигнали строителните работи. Това ще стане в понеделник – достатъчно време изпълнителите на обекта да се погрижат той поне да прилича на строителна площадка.

Според документацията, общинските съветници би трябвало да заварят край Езерово вече изградени подпорни стени, уличен водопровод и временен трафопост. И да видят как върви изграждането на залата за твърди битови отпадъци и друго помещение за предварителна механична обработка на боклука. Към него трябва да има резервоари за събиране на отпадъчни води, които някой ден, когато заводът заработи, ще бъдат преработвани и наново използвани в технологичния процес. Всичко това изглежда далеч от фабрика, която би трябвало да заработи след месец, но дано поне и това е направено, както пише в документите на кметската администрация. Примерно така наречените подпорни стени до неотдавна приличаха на подредени в редица бетонни блокове, които повече наподобяват ограда, отколкото подпори.

Припомняме, че обществената поръчка за изграждането на завода беше спечелена от консорциум „Екоинвест Асетс“. Той трябваше да построи фабриката до август изцяло със свои средства. Взимането и даването между консорциума и община Варна не касае самото изграждане, а цената, която ще се плаща от общинския бюджет за преработката на всеки тон варненски боклук. Според проведената в края на лятото на 2007 година обществена поръчка, става въпрос за почти 79 лева на тон. Разчетите на общината показват, че годишно от бюджета ще бъдат плащани малко над 8,5 милиона лева за преработка на варненския боклук. Срокът на договора е 10-годишен, което означава, че за целия му период в консорциума ще влязат над 85 милиона лева от местната хазна. Инвестицията в изграждането на завода пък беше определена на 57 милиона лева.

Случайно или не, при вчерашната си визита във Варна министърът на околната среда и водите Нона Караджова посочи, че все още нереализираният варненски завод за преработка на отпадъци вече създава проблеми. По нейните думи не било ясно дали той ще преработва само боклук на Варна или и на други общини. Тази липса на яснота създавала пречки пред изработката на съвместния проект на Варна, Белослав и Аксаково, с който трите общини ще кандидатстват за европари, с които да изградят регионално депо за отпадъци.

Още преди подписването на договора за завода край Езерово, на местна почва беше обявено, че, след като заработи, той ще преработва и отпадъци на други общини.

Колкото до консорциума - зад него стоят същите имена на лица и фирми, които от години печелят общинските поръчки за ремонти и строителство на пътища и други обекти в града. Тоест така наречените пътищари, които са абонирани и най-вече печално известни с кърпенето на дупките по улиците. За което взимат милиони от общинската хазна. Простата логика показва, че те би трябвало да финансират изграждането на завода за отпадъци с пари, които са получили от местния бюджет за строителство и ремонт на пътища и други общински обекти. Въпросните фирми разбира се работят и по държавни поръчки.  

Зад „Екоинвест Асетс“ стоят фирмите „Пътстрой – Варна“ и „Екоинвест 70“. Въпреки преплитането на множество фирми, в крайна сметка в дъното изплуват „Хидрострой“, „Инжстрой“ и цялото им съзвездие от търговски дружества. Към момента на обществената поръчка от 2007 година, официален  представител на консорциума, който я печели е Ангел Дерменджиев. Тогава с фирмата си „Пътно поддържане“ той държи 33 %  в „Инжстрой“, където съсобственик му е Пламен Стилиянов. Дерменджиев има съсобственост и с Николай Пашов от „Хидрострой“, който пък беше избран за общински съветник от ГЕРБ на изборите в края на 2007 година.

На 24 септември 2007 година фирмите, участващи в консорциума „Екоинвест Асетс“, регистрират акционерно дружество със същото име. 9 дни по-рано тръжната комисия е обявила, че консорциумът печели обществената поръчка за завода за отпадъци. Договорът за самото строителство на завода обаче е подписан с акционерното дружество. Само година след регистрирането капиталът на АД-то скача от 5000 лева на почти 1,3 милиона. Някои от акционерите са физически лица.

На 19 септември консорциумът е избран за изпълнител на обществената поръчка с решение на общинския съвет. Това е последната му сесия преди местните избори.

На 11 е 12 септември тръжната комисия отстранява от надпреварата други две фирми, кандидатстващи да спечелят поръчката за завода. Едната е софийска, а другата е сочена за близка до ТИМ. Любопитно е, че и двете фирми предлагат да преработват тон отпадъци на цена, която е почти на половина по-малка от тази на спечелилия поръчката консорциум.  

Ако някой ден фабриката край Езерово бъде построена и заработи, за да може да преработва отпадъци, те ще трябва да са събрани разделно. Вярно е, че из цяла Варна са разхвърляни шарени контейнери за разделно сметосъбиране. Но също така е вярно, че отпадъците от тях се изхвърлят на едно и също място. Първо минава боклукчийският камион, който изпразва наред жълти, зелени, сини и метални контейнери, а после целият боклук се струпва някъде на сметището в село Въглен. Тоест варненци правят сухи тренировки от години, като изхвърлят боклука си разделно, а после той бива събиран на едно място. Може би, когато заработи заводът, това вече няма да е така, което пък означава, че из града, условно казано, трябва да плъзнат жълти, сини и зелени боклукчийски камиони.