Парламентарната група на ГЕРБ одобри сама на първо четене в парламента въвеждането на платено обучение в държавните университети.

Въпреки разгорещените дебати управляващите се наложиха със 71 гласа за, 52 против и 6 "въздържали се". Това се случва за първи път от началото на мандата, като този път от ГЕРБ се дистанцира дори и ”Атака”.

Идеята за въвеждане на платено обучение бе подкрепена от Бойко Борисов, след като му бе предложена от няколко висши училища, сред които Софийският университет и УНСС. Самият министър на образованието Сергей Игнатов на няколко пъти недвусмислено заяви, че той не е привърженик на платеното обучение, особено в период на криза. Игнатов не присъства при гласуването в пленарната зала.

Лютви Местан от ДПС обясни, че свободен капацитет има само в професионалните направления, където държавната поръчка не се запълва поради слабия интерес на младите хора, и че скритата цел на законопроекта е бройките от неатрактивните специалности да бъдат трансформирани към атрактивните, което означава девалвация на качеството на висшето образование. Председателят на образователната комисия в парламента Огнян Стоичков каза, че "Атака" няма да подкрепи законопроекта. Той цитира проучване, според което 65% от анкетираните български граждани през юни тази година са против връщане на платеното обучение. Веселин Методиев от Синята коалиция припомни, че опитът с платеното обучение през 90-те години е довел до лоши резултати. Той смята, че няма пазар за възпитаниците на 27 висши училища и са нужни реформи, за да се увеличи финансирането на висшето образование. Съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов го допълни, като каза, че за отмяната на платеното обучение е гласувано с национален консенсус. Той призова ГЕРБ да не посяга на такива закони.

Валентина Богданова от БСП коментира, че темата за качеството на висшето образование е избутана на заден план и “битката не е за добрите студенти, а за многото студенти“. “Този студент по медицина, който носи по 17 хиляди лева на година, ще бъде гледан, развиван и утре ще лекува мен и вас“, коментира още тя.

Изискванията, на които университетите трябва да отговарят, за да обучават в платена форма, са да имат “много добра“ или “добра“ институционална акредитация и “много добра“ програмна акредитация на специалността. Местата за платено обучение няма да могат да надвишават 10 процента от общия образователен капацитет на висшето училище. Таксите пък няма да могат да са по-ниски от 70 на сто от диференцираните нормативи за различните специалности и няма да са по-високи от двукратния им размер. Нормативите за отделните специалности се определят, като базовата издръжка на един студент, която е 866 лева, се умножи по определен коефициент. За педагогическите специалности например този коефициент е 1, за правото, историята, философията и социологията – 1.60, за медицинските специалности – 9.40, за математическите, физическите, химическите и инженерните науки – 2.30. Така таксата за платено обучение по право ще е с таван 2770 лева, за медицина – 16 280 лева, а за точните науки – 3983 лева.

В много от атрактивните специалности капацитетът за държавна поръчка е запълнен, поради което не може да има платена форма. Това важи за правото в Софийския университет, но оттам смятат, че има и други атрактивни специалности, които могат да предложат.