Освен като житница на България Добруджа скоро може да се прочуе и като нейния газов Клондайк,

пише днес "24 часа".

На този регион се възлагат надежди, че има залежи от гориво, скрито в пукнатините на шистови скали. То можело да ни реши проблема със зависимостта от руския природен газ, както каза във вторник американският посланик Джеймс Уорлик.

Тогава щатската компания "Шеврон" обяви, че в Североизточна България край границата с Румъния е проучено находище на шистов газ. Потенциалните залежи се оценявали на 25 млрд. куб. м. За сравнение България потребява годишно между 3 и 4 млрд. куб. м природен газ.

Компанията е подала заявление в енергийното министерство за проучване на две площи. Интерес има и от друга американска фирма - "Интегрити Тауърс". Тя иска да търси в 5 находища в Североизточна България, съобщиха от икономическото министерство.

В момента тече съгласуване между ведомствата за обявяване на конкурс и издаване на разрешения за търсене. Очаква се да приключи до месец.

Какъв е потенциалът за осигуряване на шистов газ, все още никой не се наема да прогнозира. Досега находища от него в България не са търсени.

Това е важно за страната ни, обясни енергийният експерт и бивш шеф на дирекция "Природни ресурси и концесии" в икономическото министерство Христо Казанджиев.

Технологията за добив от подземните скали е малко по-скъпа от традиционната. Първо се прави вертикален, а после хоризонтален сондаж. След това се прилага специална технология за разрив на шистите. Напукването им освобождава съдържащия се в тях газ.

Той е посочен като алтернатива на вноса от Русия и в енергийната стратегия на страната до 2020 г.

В проекта й се казва, че държавата ще подкрепя активно дълбоките сондажи в Черно море и развитието на източниците на шистов газ. Той е неразработеното богатство на Европа и използването му в близко бъдеще ще намали съществено зависимостта й от Русия, пише още в стратегията.

Възможност за набавяне на гориво има и чрез добив на газ от въглища. Залежите също са в Добруджа. Преди година бе обявен конкурс за такова находище - Вранино. То е върху 397 кв. км. Информация как се е развила процедурата вчера не бе предоставена от икономическото министерство.

Интерес към находището е заявен от "Овергаз" през септември 2007 г., става ясно от справка за движението на процедурите за концесия.

При т.нар. газификация на въглища технологията включва те да се запалят и непълно да изгорят. Вместо въздух се продухват с водна пара до смес от въглеводороден окис и водород. Получава се воден газ, от който се извлича смес, подходяща за дизелово и ракетно гориво.

Извън алтернативните възможности в момента на концесия са дадени три находища на газ, сочи публикувана на сайта на икономическото министерство информация. Отделно държавата има още 4 договора за нефтено-газови залежи.

Те са в североизточната част на Черноморието. Находище "Дуранкулак" например осигурява газоснабдяване на отделни обекти в района на Шабла. Залежът "Българево" пък снабдява с газ Каварна, но няма големи запаси. Концесиите са на дъщерното дружество на "Химимпорт" - "Проучване и добив на нефт и газ".

Единственият чужд концесионер на газов блок у нас - "Галата", е регистрираната в Люксембург компания "Мелроуз рисорсиз".

Светът лудна, дупчи скалите

“Ексон Мобайл” сондира в германската провинция Долна Саксония и в Полша, "Шел" дупчи земята в Швеция, ОМV проучва терени до Виена, "Шеврон" започва дейност в Румъния и чака да получи разрешение за България.

Из цяла Европа големите петролни компании трескаво търсят шистов газ - най-модерния енергиен източник. Този земен газ, както е известен още, промени енергийния пейзаж в САЩ, пише в. "Франкфуртер алгемайне".

Според Тони Хейуърд, шеф на "Бритиш петролеум", в газовия бизнес в Америка е извършена тиха революци.

Сега енергийните концерни проучват дали тя не може да бъде пренесена и в Европа.

Шистовият газ е високотехнологична ниша в енергийния бранш. Едва от 10 г. насам с нови технологии стана възможно той да се извлича - един добив, който по-рано бе немислим. За разлика от природния газ шистовият лежи на километри в земните недра в т.нар. шистови скали.

За да бъде извлечен, са нужни гъвкави сондажи. Отначало те слизат отвесно и като стигнат слоеве, богати с шистов газ - а това става на 1000 до 5000 м дълбочина - тръгват в хоризонтално. След това се вкарва под налягане смес от вода, пясък и химикали. Тя разбива скалната маса и освобождава съдържащия се в нея газ.

Заради огромния разход на вода (10 млн. л на сондаж) и химикалите, които се използват, еколозите отхвърлят шистовия газ като енергийна алтернатива. Според противниците му добивът може да отрови подпочвените води.

Но според енергийните концерни сондажите са много по-надълбоко.

Те имат и подкрепата на правителството на САЩ и на Барак Обама. Една от целите на президента е рязко намаляване на въглеродните емисии по време на мандата му. А увеличената употреба на шистовия газ значително намалява парниковия ефект.

Въпреки екологичните съмнения и земният газ стана хит за бизнеса. Миналата година "ЕксонМобайл" купи за цели $ 31 млрд. тексаската фирма ХТО, която е специализирана в добива на шистов газ. Разработването на находища в Америка е лавинообразно, докато петролни залежи се откриват все по-рядко.

Затова нищо чудно, че САЩ вече са водещата страна в света в добива на газ. Според доклад на Министерството на енергетиката от 2009 г. газовите залежи на страната могат да покрият нуждите й за 90 години напред.

Добивът на газ разкрива нови перспективи в енергетиката. Международната агенция по енергията в Париж оценява залежите от шистов газ в света на 921 трилиона куб. м. Това е пет пъти повече от доказаните залежи от природен газ.

Във всички случаи са нужни още проучвания и анализи, които да покажат доколко добивът на това подземно богатство е възможен технически и изгоден икономически.

След газовата треска в САЩ енергийните гиганти се прицелват в Европа. "Те активно проучват къде в Европа има такива залежи, макар да не го казват открито - казва енергийният консултант Филип Ламбърт от Лондон. - Това е лов за най-добрите находища." Експертите залагат най-големи надежди на Полша, където действат 3 компании - "ЕксонМобайл", "Шеврон" и "Маратон". Големи проучвания вървят и в Скандинавия, Централна Европа и Великобритания.

Разкриване на залежи от шистов газ в Европа е твърде примамливо, защото тя е вторият по големина пазар на енергийни ресурси в света. Ползата от тях би била и геополитическа, защото би намалила зависимостта на Стария континент от руския газ.

Геополитическият ефект от навлизането на шистовия газ бе описан наскоро в "Уолстрийт джърнал". От няколко години терминалите за внос на втечнен газ в САЩ на практика пустеят заради това производство. Количествата, доставяни доскоро от района на Персийския залив, сега се пренасочват към Европа. Това от своя страна свива доставките на руски газ.

По оценки на Международната агенция по енергията залежите на шистов газ в Европа възлизат на 35 трилиона куб. м. Това е малка част от световните запаси, но многократно повече от доказаните запаси от природен газ. Въпреки това експертите предупреждават да не храним прекомерни надежди.

"В Европа проучванията за шистов газ още са в начална фаза, затова не може да се оцени потенциалът му", казва Ханс-Мартин Шулц от центъра по геология в Потсдам. Специалистите от енергийната агенция в Париж са по-големи оптимисти. Според тях собствените резерви може да се окажат толкова големи, че да освободят Европа от внос на газ за 40 години.