Лизинговите компании са измислили нова хватка да притискат хора, купили коли на лизинг,

да си плащат вноските, пише днес в "24 часа" Екатерина Генова.

Сакралната дума сега е "обсебване". Да закъснеят с лизинговата вноска се случва на все повече българи, тъй като много звена по веригата на плащането са некоректни към самите тях.

Работодателят не плаща, данъчните не връщат ДДС, партньори не се издължават... причините са десетки.

Лизинговите компании, които просперират в последните години, явно също се задъхват от неизрядни клиенти. По-интелигентните от тях се опитват да предоговорят лизинговите схеми, а по-агресивните се позовават на термина "обсебване".

Вторите вървят по ръба на закона и дори го прескачат,  като обявяват колите за "обсебени" в районните полицейски управления.

Според Наказателния кодекс обсебването е вид присвояване, но за разлика от кражбата имуществото не се намира у друг човек, а у самия гражданин.

За да имаме присвояване, лизингодателят е трябвало първо да изпрати нотариална покана до клиента с искане и точни указания кога, къде и как да върне имуществото, т.е колата.

Адвокати твърдят, че тази процедура не се спазва и масово коли, за които гражданите имат пълномощно от лизинговата компания, биват обявени в МВР за обсебени.

Само в едно от столичните РПУ-та има повече от 100 такива сигнала. В друго управление сигналите са отклонени, тъй като адресната регистрация не е била на негова територия.
Мълвата между потърпевшите говори, че поради правната уязвимост на подобни сигнали фирмите търсят полицейски управления, в които по приятелска линия ще им обърнат внимание, и понякога намират.

След като е измината тази спорна процедура, колите влизат в масива на полицията като откраднати, противозаконно отнети, обсебени.

КАТ е длъжен да ви издири, да спре колата от движение и да ви третира като "обсебвачи", или с други думи, като крадци. В този кризисен филм вече участват доста лизингополучатели, т.е. обикновени граждани.

Само че, ако сте крадец, едва ли ще имате пълномощно да управлявате колата и сигурно ще очаквате да ви издирват. Но ако сте човек, купил си кола на лизинг, ще се почувствате като под леден душ, ако разберете, че сте преследван от полицаите.

Азбучна истина е, че човек трябва да си плаща дължимите вноски по кредити, лизинги и други форми на заеми. Но когато по различни причини не го прави, това не го превръща автоматично в престъпник и обект на полицейско издирване.

Има договор, има неустойки, лихви, глоби. Има съд, където се решават търговските спорове, и чак тогава идват силовите органи.

Водещи адвокати смятат, че ходът с образуване на преписка в районното управление има за цел по-скоро да тормози гражданите, отколкото да доведе до реално плащане.
Преписките обикновено се прекратяват, тъй като не може да се докаже умисъл за обсебването на колата, която всъщност искаш да си купиш.

Във връзка с обсебването възникват няколко въпроса. Единият е защо, когато банките си търсят коли, с които са обезпечени кредити и искат съдействие от КАТ, отговорът категорично е отрицателен, а към лизинговите компании някои полицейски подразделения са по-дружелюбни?

Защо фирмите, чиято основна и печеливша дейност е даването на лизинг, не си вършат работата докрай, а по лесния начин прехвърлят проблема от своята глава на МВР?

Ако днес в публичното пространство се прокрадва темата за полицейската държава, не се ли подхранва тя от подобни не много правомерни търговски хитрости?

Българите едва ли се дразнят от полицейските акции срещу организираната престъпност, дори и да са показни. Но със сигурност попържат, когато полицията е въвлечена в двустранните им търговски отношения.