Седмицата: Газови бариери и заразен лобизъм

Без цензура

17-07-2010, 06:47

Автор:

СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Всичко от Автора

И тази седмица откъм Москва мирише на скъп газ, край морето – на непостроени пречиствателни станции, а в политиката – както обикновено. След антилобисткото почистване на ръководните редици депутатите ни обещаха и Закон за лобизма, но късно – принципно активният американски посланик у нас явно е прихванал и също се зае с директно лобиране, също с мирис на газ.

В петък следобед, подпрян на оградата на „Евксиноград”, българският икономически министър дипломатично формулира две тези – България и Русия не могат да постигнат съгласие за цената на газа, а част от нея може да се окаже тръбата на „Южен поток”. Защото за бъдещия газопровод има съгласие почти по всички точки, докато при плащането на сега доставяния газ понятието „приемлива цена”

на руски и на български звучи различно в цифри

Дали „Газпром” ще премисли българските аргументи или ще „убие пазара си” с високи цени – темата беше оставена да отлежи на принципа „утрото е по-мъдро от вечерта”, особено ако на закуска присъства и премиерът. Извън газовата тема Варна не предложи нищо ново през седмицата. На пристанището отчетоха шест процента ръст на товарите за първите шест месеца на годината. Дали обаче ще отчетат ръст след още шест месеца? Екоминистърът Нона Караджова пак напомни, че сметищата в региона изчерпват капацитета си, проект за ново сметище обаче не е подала нито една община. Нито пък някой е проявил желание да работи за пречиствателна станция на Златни пясъци. Така за поредна година туристическата ни гордост ще понамирисва, собствениците ще продължават да се молят на дребно канализацията да не блъвне точно при тях, а държавата ще чака някой да я потърси. Общината пък се отказа за още една година да си търси парите от концесионерите на спирките. Заради забавяне на строителството им гратисният период за тях се увеличава от четири на пет години. Защо за всичките четири, след като една от тях започна да строи точно навреме, не е ясно, но пък е известно, че без процента от печалбите концесионната такса е 90 хиляди лева. Догодина пък може и

благодарните пътници да предложат още една година гратис

- заради чудните заслони, които прекрасно пазят от дъжд и слънце и са така информативни и удобни за сядане. Колкото до автобусите – те все така предлагат екстремни преживявания, което не пречи на технологията да напира и към тях – превозвачите смятат да ни таксуват с sms, вместо с билетче, а кондукторите ще проверяват дали правилно сме го изпратили на специален екран. Сюжетите как точно ще изглежда на практика системата дават наистина огромен простор на въобръжението. Никакво въображение не помага при сметките за поредния ремонт на „вечните” плочки на градския площад. Поредните сто хиляди лева заминаха за подмяна на натрошеното италианско чудо, поставено през 2003-та с обещанието да издържи поне 25 години. Серия монументални идеи инкасира варненската култура – като започнем с искането за съвети, комитети, комисии, домове и къщи на културата, минем през настояването да построим паметник на Кирил и Методий и завършим с мавзолея, в който трябва да се превърне Паметникът на българо-съветската дружба. Покрай финансово-инженерните идеи не стана ясно какво точно ще се случва със самата култура, но тя пък отдавна е свикнала да оцелява така – в пролуките. Комисията по досиетата ни развесели, като ни съобщи, че за пореден път, по съвпадение или не,

имаме областен управител – сътрудник на Държавна сигурност

По делото на Анелия Цветкова ключовите свидетели пак не се явиха. Но пък, по съвпадение или не, изгоря след умишлен палеж колата на новия председател на Административния съд във Варна – Тинка Косева. В серията икономически откровения тази седмица убедително води министар председателят Борисов с изказването, че в момента ние имаме най-ниския плосък данък в цяла Европа – „защото той е 10 процента, но след като се приспаднат разходите, става практически за бизнеса 7 процента." Поне тази седмица не се намери представител на бизнеса, на когото сметката да му излезе по този начин, така че засега мистерията си остава. Почти толкова мистериозно се промениха и икономическите възгледи на Иван Костов. Докато до преди месец той твърдеше, че Международният валутен фонд няма място в България, тази седмица той започна да настоява правителството да вземе облигационен заем оттам. И докато някои коментираха, че очевидно Костов иска

това правителство да бъде изгонено с камъни,

той самият, с помощта на много отрицания и отричания прокара идеята, че е готов да бъде десен кандидат за президент. Очевидно самостоятелно десен, защото характеристиката му за ГЕРБ беше като за партия с „популистки и лобистки характер”, поради което парламентарната й група „се съпротивлява на всякакви институционални и административни реформи”. През това време Виенският институт за международни икономически изследвания продължи да твърди, че България няма да излезе от кризата през есента, а правителството няма антикризисни мерки. Лутането между парчетата закони през седмицата го доказа. Поредната идея за трудовия пазар предполага пенсионерите да работят, докогато поискат, а работодателят да няма право да ги уволни. Експерти вече прогнозираха обратен ефект на желаното стимулиране да се работи до по-късно. А за другата страна на медала тема за размисъл за пореден път подаде Харалан Александров, като напомни, че трябва да мислим и за устойчивата безработица – онази специфична култура на бедността, която си отглеждаме в гетата. Там расте трето, а може би и четвърто поколение деца, които никога

не са виждали някой от семейството им да работи

Други работят, и то здраво. Здравният ни министър е на път да се окаже особено трудолюбива дама, защото продължава е в няколко екипа за добре платени лекарствени изпитания. Пак тя реши, че хирурзите в областните болници трябва да са направили поне 150 операции за година, а в университетските - по 200, за да могат да работят с Националната здравноосигурителна каса. А ние можем само да се молим да не отидем с банален цирей, но под номер 150 на опашката, и да си тръгнем без апандисит, примерно. Пак през седмицата научихме, че хубавото сирене не трябва да струва по-малко от 8 лева, а също – че многото молове разширявали избора на потребителя. За сиренето не знам, но от личен опит установих, че наличното в кофичките с надписи „мляко” и „млечен продукт” има един и същ вид, цвят, мирис и вкус. Само не знам – на мляко или на „млечен продукт”. Колкото до потребителския избор - ако една тениска струва два лева във втората употреба и 10 евро, поръчана нова по интернет, то на потребителя му е дълбоко безразлична конкуренцията на поредните два нови мола, които се борят да му я продадат,

конкурирайки се с цени от 45 и 50 лева

За конкуренция и потребителски избор говори тази седмица и министър Трайков – идеята му е да създаде свободен пазар на тока и всеки сам да си избира доставчик. Всъщност, и сега, ако искате, по закон можете да се договорите във Варна да получавате ток от Враца – но извън техническото и финансовото предизвикателство на идеята, не печелите нищо друго, освен смяна на дружеството, което да ви надписва сметките. Защото сагата „Одит на ЕРП-та” тази седмица продължи с новината, че и трите дружества са скрили важна информация от одиторите, както и някои банкови сметки, но и от намереното става ясно, че са подредили нещата така, че да има условия за „изкуствено, непазарно, непрозрачно и необосновано увеличаване на разходите”. Дружествата, разбира се, отрекоха, а самият държавен регулатор след тези изявления побърза да добави доста озадачаващо, че нарушенията не са се отразили пряко върху цената на тока и според Ангел Семерджиев „нямаме основание да променяме ценови елементи". После в един публичен почти разпит премиерът Борисов попита къде е отговорността на държавата в лицето на нейните представители в бордовете. Вероятно

ще я намерим точно там, където са и ниските цени на тока,

обещани по-рано. ДКЕВР вече проверява и газовите фирми, след като се оказа, че купуват скъпо и продават евтино, накрая нарушения няма, а на нас газът пак ни е най-скъп. И докато енергийните сметки се объркваха все повече, „Газпром” настояваше, че цената за нас е като за останалите, а Москва – че е време за решения за „Белене” и „Южен поток”, научихме, че премиерът Борисов се е срещнал с експерти от американската компания „Шеврон”, която иска да добива шистов газ в България. Съобщението дойде от американския посланик, който лично разясняваше подробности за фирмата на фона на активната, поне медийно, антилобистка кампания у нас. Като отчете една година на кабинета на ГЕРБ, в „Панорама” министър председателят  се похвали, че скамейката му с резервни кадри е дълга. Смените поради лобистки контузии обаче точно през тази седмица взеха да изпразват пейката доста бързо, а стопроцентовия Паул го пенсионираха, та няма кой да каже

къде е следващият разклон,

на който може да бъде попълнен кадровия потенциал. А и след първия напън Лъчезар Иванов продължи да се хвали, че е постъпил достойно, като си е подал оставката, без да каже и дума за не съвсем достойните причини да се стигне до нея. А и най-важното било, че си остава лекар на премиера. Депутатът с нарко-поправката Пламен Цеков получи индулгенция лично от Борисов - че е бил подведен и наказан прекалено много. Колкото до Десислава Танева – генератор на идеята собствениците на земеделски земи да са длъжни да ги продават на арендаторите – за нея Борисов директно отсече, че остава на поста си. Седмицата ще се запомни и с потвърждението, че добрите ученици надминават учителя си. С един типичен за премиера финт точка на негов терен отбеляза пловдичанката Дани Каназирева, вече изгонена от ГЕРБ. Тя депозира поиската от партията оставка като общински съветник, но в редакцията на местния „Труд”. Което, извън медийния гъдел, е знак за започващото

разпълзяване на герберите според интереси и пристрастия

Големият скандал на седмицата обаче се размина на косъм. След повика за всеобщи икономии МВР реши да спести пари от охраната на културни и исторически обекти и за малко паметникът Шипка да се окаже оставен на произвола на съдбата и на събирачите на скрап. Един такъв, оказа се, вече е задигнал посланието към поколенията от двора на едно бургаско училище заради металната капсула. Което също си е послание към поколенията.