Разчитах, че имаме сделка с Николета Лозанова. Аз да не обсебвам жълтата преса със сензационно окосмена фотосесия на задника си, а тя да не опропастява живота си с творческо писане. И без това пак ще я харесваме, докато не я превземат годините, въглехидратите и целулитът. Николета обаче има медийна колонка и публикува текстове, оставящи досадно впечатление, че са по-дълги от приемливото. В нейния интелектуален случай мярка за приемливост е всичко, незаемащо повече място от трите й имена и трите й мерки. Само в случай на неудържима муза биха били допустими и кратките, но смислено-емоционалните Facebook постинги „мноояку, ебахтипиара” под нечие домашно порно.   

Надявах се, че имаме сделка и с неотразимата „Мис Русе”, чийто face по някаква грозна ирония го отнесе точно от Facebook. Аз тактично нямаше да повдигам темата за пластични операции в нейно присъствие, а тя нямаше да отваря PR агенция. Което въобще не е същото, като да си отваряш краката. Момичета, вие развалихте всичко. Сега трябва да скандализирам добрия епилиран вкус и да позирам по хемороиди. А лицето си да го пусна в пералнята на програма за сушене. Иначе няма да е равностойно някак си.

Очаквах самосъзнание и от българските футболисти. Те да не изчерпват местните залежи от алкохол, а аз да не се натрапвам на тесния роднинско-приятелски кръг, непропускащ мачовете им. И без това откакто имам кабелна телевизия, не оценявам хумора, даващ прякори като Роналдо от Галата, шуменския Деко или българския Марадона (последното съвсем сериозно го написаха иначе сериозни хора като FourFourTwo за Илиян Мицански). Играйте си вашата игра, ако искате дори я изпийте и пак поръчайте на сервитьорката, но не искайте да ставам воайор на тежкия ви неделен махмурлук. Вие, момчета, не само че не можете да я спирате, но дори не можете и да се отрежете като онези брадати и зли българи от САЩ’94. За което въобще не ви съдя, защото всеки носи различно. Но ще бъде крайно нахално, ако спрат италианското калчо или Premiership, за да изпъквате в ефира. Поне леко се депресирайте, момчета, - за Англия изнасяме повече медицински сестри, отколкото футболисти. Даже и ако в критическата статистика включим трансфера на наближаващия критическата възраст Радостин Кишишев.

Бях обещал да уважавам малкото рекламодатели в кризисните времена, но един човек на име Устата сериозно ми пречи. Той в никакъв случай не е виновен, че се е родил с тежки шоубизнес малформации. Но все пак, когато от устата му се чува, че „с близането идва апетитът” - на моята уста й става нетърпимо присмехулно. Предпочитам да ми дойде месечният цикъл, с яденето на кайсии да ми идва разстройство, от нередовно хранене да ме хване запек – но не и да изтърпя поредното лято, през което Устата усвоява с нескопосани минети поредния бюджет на поредния рекламодател.

Другарю Станишев, и вие ли забравихте за нашата договорка. Ние да ви запомним като случайно попаднал за четири години на неслучайно място, а вие да не ни давате поводи за съмнение. След като съвсем случайно се оказа, че имате едни и същи адвокати с Алексей Петров, за когото настоявахте, че въобще не сте го познавали – вече очакваме да се окаже, че с Азер Меликов съвсем случайно посещавате един и същ педикюрист. Това с адвокатите не трябваше да го правите, защото си е безобразна провокация дори за скромния ни електорален интелект. Цял мандат го подценявахте и продължавате да не се отказвате.   

Не играете феърплей и разваляте обществения договор, момичета, момчета и другари. Сами си преценявате, но отстрани сте толкова нелепи, че чак не се опитвам да ви разбера. Мога единствено да ви сравнявам по нелепост с исперихските цигани, които никога не са плащали ток, но протестират, че им го спират. В действителност целият ми интелектуален багаж се събира в найлонова торбичка от най-малките, но въпреки това няма да оставя да ми я пълнят колумнистката Николета, амбулантният търговец Устата или плоските съвпадения на Станишев. В действителност критериите ми са толкова ниски, че два пъти дневно ги поливам за растеж – но пак ще имам нужда от цистерна медицински спирт, преди да поканя „А” група на телевизора си. Или „Мис Русе” на вечеря -  да обсъдим новия ми имидж, разбира се.