- Как открихте бизнеса с недвижими имоти в България?
Х.С.: „Имахме пари в излишък. Инвестирахме ги и ги загубихме.”
К.М.: „Имахме много нови контакти и в процеса на дискутиране с различни бизнесмени стигнахме до идеята, че България е хубаво място и трябва да отидем там и да видим дали можем да направим нещо.”
Х.С.: „Идеята ни беше да се занимаваме с недвижими имоти. Принципът беше прост: купуваме евтино и продаваме на високи цени.”

- Колко пари сте вложили в тези инвестиции?
Х.С.: „Няколко милиона естонски крони за няколко парцела близо до Варна.

- Все още ли сте собственик на закупените парцели?
К.М: „Тук не може нищо да се продаде.”
Х.С.: „Няма пазар. Чужденците напуснаха. В крайна сметка те създадоха много по-неустойчив пазар за недвижимите имоти отколкото в Естония.”
К.М.: „Нашите деца ще го наследят, както казват някои хора, които също са инвестирали тук.”

- Имате ли бизнес партньори в България?
К.М.: „Да, разбира се.”

- Как се свързахте с тях?
К.М.: „При срещи с различни хора се създават подобни контакти.”
Х.С.: „Сделки за земя. Моят съсед от Кадриорг е направил големи инвестиции в недвижими имоти във Варна. На практика той ни примами там. Изглеждаше добра инвестиция. Спомням си, че подходихме към идеята с размах – изтеглихме голяма сума пари в брой от банката, долетяхме с повече от 100 000 евро, платихме и получихме права над земята.”

- Кой избра парцелите?
К.М.: „Нека да кажем, че ги избраха местните бизнесмени, които се занимават с недвижими имоти. Някои от тях дори ни станаха партньори. Но целта им беше донякъде съмнителна. Те контролираха цените така добре, че не можехме да разберем дали наистина инвестират някакви пари тук или не. По принцип използваха нашите пари, за да станат съсобственици.”

- Защо не ги заобиколихте? Те ли контролират цялата област?
К.М.: „Да, цялата информация по продажбите се контролира от тях. За нас беше трудно да се свържем директно с продавачи на хубави терени.”
Х.С.: „Не познавахме пазара. Въпросът беше дали да им се доверим или не. Много естонски бизнесмени са загубили парите си, правейки бизнес на непознато място без подкрепа. Ето защо това беше единствената ни опция.”

- Но все пак някой ви е помогнал да установите контакти във Варна?
Х.С.: „Не, ние вече бяхме установили контакти в Естония.”
К.М.: „Той от дълги години се занимаваше с бизнес там.

- Кой беше този човек?
К.М.: „Няма да споменавам имена.”

- Не беше ли Ахмед Оздоев?
Х.С.: „Да.”

- Хората, които бяха ваши партньори, са добре известни мафиоти в България. Изненадва ли ви това или бяхте проверили миналото им предварително?
К.М.: „Не е особено изненадващо. Бяхме чули нещо подобно.”

- Просто попаднахте на грешните хора?
Х.С.: „Гарван гарвану око не вади.... Вероятно нещо подобно. Отношенията ни бяха много добри. Имахме си доверие.”

- Опитваха ли се да си присвоят парите ви?
Х.С.: „Защо? Просто не останаха пари.”

- Умалт Осмаев, член на местната чеченска банда, който също е ваш парньор в местната компания Дружба-3 е сключвал поземлени сделки вместо вас, нали?
Х.С.: „В общи линии, да.”
К.М.: „Мисля, че е безмислено те да се опитват да ни измамят. Те просто печелеха баснословни суми от комисиони при всяка сделка. Дори и да са мошеници, те се опитваха да станат почтени бизнесмени. Те не ни изнудваха за пари, общувахме си напълно нормално. Но ние не бяхме единствените бизнесмени. Няма да споменавам имена. Но има няколко както известни, така и неизвестни бизнесмени от Талин, които инвестираха тук чрез същите хора и по същия начин.”
Х.С.: „Ние имахме примери и нямахме причина да се страхуваме, че ще започнем да изпълняваме поръчки на мафията или да станем нейни длъжници или жертви на изнудване.

- Току-що споменахте, че подозирате, че вашите местни партньори не са инвестирали нищо в тези транзакции?
К.М.: „Това подозрение възникна веднага след транзакциите.

- Представляват ли тези хора заплаха за вас?
К.М.: „Не, ние все още си общуваме съвсем нормално. Можем да говорим за всичко.”
Х.С.: „Те са съседи.”

- Значи не се страхувате, че могат да ви изпързалят с парите?
К.М.: „Те прибраха изключително високи комисиони, чиито стойности ние даже не знаем. Това е положението. И така ни измамиха, но....”

- Те сами ли пожелаха да станат акционери?
К.М.: „Можехме да бъдем единствените акционери, но искахме да разширим този кръг и желаехме те да бъдат наши бизнес партньори и да ни помагат при продажбата на земи по-късно. Нека да кажем, че отчасти това беше наше желание.”
Х.С.: „Видяхме, че те имат огромно влияние и много контакти. На местно ниво е винаги по-добре да правиш бизнес с хора като тях, отколкото с хора, които не знаят нищо за никого и нямат влияние.”

- Какво ще кажете за тяхното криминално минало?
К.М.: „Нямахме представа. Не сме ходили в полицията, нямаше и да разберем дори и местните вестници да бяха писали за това, защото не знаехме езика. Ако бяхме знаели, нямаше да купуваме.”

- Имате и други партньори, Уно Касевели - в модния бизнес и Питър Пулериц - в рекламния бизнес? Как ви откриха?
Х.С.: „Въвлякохме и тях по същия начин, по който бяхме въвлечени и ние – с добри намерения.

- Какво ще правите сега? Ще изчакате по-добри времена?
К.М.: „Да.”
Х.С.: „Защо да взимаш 100 000 или 200 000, ако си инвестирал 5 милиона?”

- Значи сте инвестирали 5 милиона общо?
Х.С.: „Сумата, платена за земята, възлиза на 5 милиона, но тук има естонци, които са загубили значително по-големи суми.

- В същия район на Варна ли?
К.М.: „Те също обикалят Талин и роптаят.”
Х.С.: „Ахмед беше споменал много имена.”

- Той беше човекът, който имаше контакти тук и който покани естонци да инвестират тук?
Х.С.: „Той беше нашият местен търговски посредник. Ахмед работеше в Естония и привличаше бизнесмени във Варна.

- Не бяхте ли разтревожени от миналото на Ахмед Оздоев? Той е бил осъждан в Естония и през втората половина на 90-те беше спряган за водач на ингушетската мафия?
Х.С.: „Може би така беше по-сигурно. Тогава никой нямаше да посегне отново.”
К.М.: „Това не са ти 90-те, когато проблемите се решаваха от мъже в анцузи с BMW-та и ножове, и пистолети. Те се включват в бизнес транзакции и вече не се случва така, че когато пристигнеш с парите, да те удрят по главата, да те ограбят  и да те хвърлят в канавката.”

- Тогава какво се случи с тези пари?
К.М.: „Това вече не ни касае. Защо да се интересуваме къде отиват парите? Все пак, не сме авери, събрани на бира и шишчета в сауната, за да ги питаме какво ще правят с парите. Ние бяхме техни добри бизнес партньори и правехме нещата бързо.

- Бихте ли казали, че вашите местни партньори бяха простовати златотърсачи, които са имали желание да си дадат парите на тези момчета, без да проучат миналото им?
К.М.: „Не сме им давали парите. Отидохме при нотариус и дадохме парите на продавачите.”

- Те просто ви уредиха бизнеса?
К.М.: „Да, подготвиха документите и .... Разбира се, те нямаха намерение да ни помагат при продажбата на земята и ние сами трябваше да започнем да търсим купувачи.”
Х.С.: „Вероятно е добре да се купува земя сега, защото е много евтина.”
К.М.: „Да, ако естонските бизнесмени бяха повярвали, щеше да е добър момент да се купува. Някои хора, които спешно се нуждаят от пари, сега продават земи на много разумни цени.”

- Препоръчвате ли да се използват същите контакти тук?
К.М.: „Всеки би трябвало сам да избира своите контакти. Ние нямаме намерение да препоръчваме никого.

Превод Наталия Илиева