Апелативният съд във Варна потвърди изцяло доживотната присъда на Георги Цветанов за убийството на състудентката му Радостина Евтимова.

Въззивният съд определи като неоснователни жалбата на защитата на Цветанов срещу присъдата, както и протеста на Окръжната прокуратура и жалбите на родителите на убитото момиче, които настояваха за доживотен затвор без право на замяна.

Вината на Цветанов за убийството на Радостина, извършено на 5 срещу 6 март миналата година по особено мъчителен начин и с особена жестокост, за да прикрие друго престъпление, бе призната от първоинстанционния съд на 26 февруари т.г. Тогава Варненският окръжен съд оправда 21-годишния Георги по обвинението, че е изнасилил момичето, но призна вината му и го осъди за блудство. На всеки един от родителите на убитото момиче Георги ще заплати по 100 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Огромен обществен интерес съпътстваше всеки един от дните, в които пред разширения съдебен състав под председателството на съдия Даниела Костова бяха разпитвани свидетелите и експертите, изготвили съдебно-медицински, психиатрична, биологична, дактилоскопна, трасологична, технически и ДНК експертиза, в това число и допълнително поискани от защитата. Мотивите за присъдата на първата съдебна инстанция бяха публикувани на интернет страницата на ВОС.

Преди месец Апелативният съд разгледа в съдебно заседание жалбата на адвокатите на Георги срещу първоинстанционната присъда, протеста на Варненската окръжна прокуратура, която, също както и родителите на момичето, настояваше за доживотна присъда без право на замяна. В мотивите за решението си въззивният съд е написал, че допуснатите грешки и неточности от разследващия орган, посочени в жалбата на защитата на Цветанов, в никакъв случай не водят до игнориране на извършените следствени действия, на събраните гласни и веществени доказателства. Не съществуват никакви манипулирани, укрити, създадени доказателства. Преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, те очертават безспорна фактическа обстановка, която установява като безспорен извършител на престъпленията Георги  Цветанов.

Апелативният съд определя като законосъобразни  действията, преценките и изводите на първата съдебна инстанция. Преценявайки всички доказателства, Варненският окръжен съд е стигнал до единствения обоснован, правилен и несъмнен извод за виновното поведение на подсъдимия, при това с пряк умисъл. И според втората съдебна инстанция Георги е съзнавал естеството на извършеното посегателство и е предвиждал неизбежния резултат за деянието. За това свидетелстват десетките прободни и прорезни рани, силата на ударите, както и областите от тялото, където са били са насочени. Въззивният съд приема извода, че целта на Георги не е била причиняване на някаква телесна повреда, а именно причиняване на смърт, елиминиране на свидетел, заличаване на следите от извършени преди това действия.

По отношение на жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза, с които били ограничени процесуалните права на подсъдимия и защитата му, апелативният съд се позовава на съдебните протоколи, водени на първата съдебна инстанция. Според тях защитата никога не е била ограничавана в правата си. Напротив, дори е злоупотребявала, видно от глобите, които са налагани за неуважение на съда. Допускани са множество доказателства и експертизи, дори следствен експеримент, но нищо не е внесло дори съмнение в крайния извод на съда. Първоинстационният съд е отговорил мотивирано на всяко едно от неуважените искания и тези мотиви се споделят и от апелативната инстанция.

Престъплението е изключително жестоко и обществено нетърпимо. За присъдата на Георги са натежали послесмъртно нанесените травми на момичето, снимката, направена след убийството, хладнокръвното ограбване на редица вещи, някои със значителна стойност. Съдът е отчел две смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и възрастта на Цветанов, почти граничеща със законовата забрана по чл.38 ал.2 от Наказателния кодекс. Затова е определено второто по тежест наказание, предвидено в Наказателния кодекс – доживотен затвор. По този начин осъденият е изолиран от обществото за един много продължителен период от време и само наличието на коренна промяна в поведението му, в мисленето му, в представата му за добро и зло, му дава възможност за преосмисляне на това наказание по предвидения за това ред.

Според апелативния съд гражданските искове на родителите на Радостина са основателни и размерът им е определен по справедливост, тъй като семейството е загубило дъщеря си в много млада възраст. Претърпените от тях болки и страдания както до сега, така и занапред са огромни, пише в решението на съда. То подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок.