България показва много воля и малко резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност

и реформата на правосъдието. Съществени са недостатъците в съдебната практика, страната няма достатъчна защита от конфликт на интереси и има сериозен проблем с нередности при обществените поръчки. Правоприлагането и правораздаването се нуждаят от чуждестранна помощ.

Основните изводи от четвъртия редовен доклад за напредъка на страната ни в правосъдието и вътрешните работи, който Европейската комисия обявява днес, четем "24 часа". Механизмът, с който ЕС наблюдава реформите у нас и в Румъния в тези области, остава най-малко още една година.

Силен импулс за реформи.“В тазгодишния доклад комисията посочва силния импулс за реформи, който бе даден в България от последния годишен доклад на комисията през юли 2009 година”, се казва в документа. Според него новата стратегия за съдебна реформа показва силна политическа воля за това. Комисията препоръчва на страната “да подобри съдебната практика, за да позволи на магистратите да действат по-активно и да показват по-силно чувство за отговорност”.

Похвали държавата ни получава “за важните реформи в съдебните процедури. Отбелязва се, че се обсъждат по-строги законопроекти за конфискация на имущество и за конфликт на интереси и че е засилена структурата на прокуратурата за борба с измамите и организираната престъпност.

“По организираната престъпност се работи активно за първи път от създаването на механизма за сътрудничество и проверка”, отбелязва комисията. Тя признава и че дисциплинарните и наказателните мерки след обвиненията за корупция в съдебната система са по-силни, отколкото преди. С положителен знак са отбелязани измененията в Наказателнопроцесуалния кодекс, които ограничават протакането на делата.

“Броят на обвиненията в организирана престъпност беше увеличен и през април и юни бяха произнесени, но още не са влезли в сила строги присъди в дело за големи измами с европейски фондове”, се казва в документа.

Отбелязани са обвиненията за корупция срещу двама депутати, трима бивши министри и зам.-министри и за първи път – срещу действащ министър. Без да се споменават имена, е отчетена и присъдата за лишаване от свобода на “високопоставено лице за корупция, включваща европейски фондове и пране на пари”.

Анализът на комисията обаче също показва “продължаващи слабости в предотвратяването на корупцията и защитата срещу конфликт на интереси. Ефективното прилагане на новата национална антикорупционна стратегия, приета през ноември 2009 година, още не е започнало.

“Прилагането на закона за конфликт на интереси е недостатъчно ефективно”, констатира още комисията. “Слабостите в прилагането на процедурите за обществени поръчки са широко разпространени”.

Брюксел препоръчва държавата ни да създаде независима комисия, която да прилага закона за конфликт на интереси. Според документа самите български власти са установили нередности в 60 на сто от търговете за обществени поръчки, като при големите инфраструктурни проекти нередностите са били в 100 процента от търговете.

“От юли 2009 година България може да покаже увеличен брой обвинения в дела за организирана престъпност”, се казва в доклада. “Обаче на съдебно ниво има малко развитие във важните дела.”

Малко според Брюксел са съдебно потвърдените решения за конфискация на незаконно придобито имущество на съответна парламентарна комисия, известна като комисията “Кушлев”. Докладът препоръчва нейни членове да влязат в съвместните разследващи екипи между МВР, прокуратурата и ДАНС.

Магистратите – на прицел

“На прокурорите и съдиите липсва инициатива и професионален капацитет”, се казва в уводна бележка към доклада. “Сложните разследвания често показват липса на посока и цел и често пропадат в съда.”

Комисията обаче признава, че това се дължи и на слабости в работата на полицията. “Има нужда от подобряване на професионалната практика в полицията, прокуратурата и съдилищата, за която ще е нужна външна помощ”, съветва държавата ни Брюксел.

“България трябва да инвестира в подобряването на съдебната практика”, отбелязва още комисията. Тя упреква съдебната система в инертност, липса на инициатива и прекален формализъм. “Комисията наблюдава неохота от страна на прокуратурата да започва разследвания въз основа на очевидни сигнали”, се казва в доклада. Според него прокурорите ни рядко издават изненадващи заповеди за обиск при съмнения за големи измами, а съдилищата гледат повече допустимостта на доказателствата, отколкото тяхното качество.

“Слабостите в отговорността на съдиите продължават”, изтъква също комисията. Цитират се сериозните обвинения в корупция и търговия с влияние. Очевидно става дума за случая с Красьо Черничкия, без той изрично да се споменава. Посочени са и разследванията по скандала с раздадените на непазарни цени имоти на деца на магистрати по Южното Черноморие.

“За да защити репутацията на магистратурата, България трябва още да засили отговорността в съдебната система чрез строго прилагане на всички законови и дисциплинарни средства за санкциониране на корупцията”, се казва в доклада.

Според него реформите в правосъдието трябва да започнат още от обучението по право и да стигнат до избора, назначаването и оценката на магистратите, “за да се създадат кариерни стимули за про-активно поведение”.

Комисията препоръчва Висшият съдебен съвет да анализира годишната натовареност на съдилищата и въз основа на този анализ да може да ги открива и закрива. Брюксел иска още явно гласуване във ВАС и забрана за гласуване за членовете му, които биха могли да бъдат в конфликт на интереси.

Съдиите са упрекнати и че в ред дела за организирана престъпност се издават минимални и под минималните присъди, като се ползва процедурната възможност за споразумение с прокурора. “Българската съдебна система трябва да покаже, че може също да налага въздържащи санкции за сериозни престъпления”, заявява комисията.