Идеята е родители на неприети в забавачки хлапета все пак да могат да се докопат до градина, пък макар и за няколко часа дневно. И по-конкретно – от 9 сутринта до 12 на обед и от 16 до 19 часа. Цената за един час е определена на 1,30 лв. Както е видно, този регламент не устройва работещи родители. Явно предложението е само за майки, които си стоят по домовете, защото децата им не са приети на градина и нямат на кого да ги оставят.

Защо обаче тези родители да плащат по 3,90 лева дневно за три часа в градина. За 20 дни месечно това прави точно 78 лева. При положение, че детето ходи само по три часа предиобед или следобед. Ако бъде записано и за шестте часа дневно - сумата скача двойно, но пък получава екстра – дупка от 12 до 16 часа. За тези пари общината осигурява само надзор от педагог, няма закуска, няма обяд, за следобеден сън изобщо не става въпрос. За сравнение, месечната такса за редовно приетите деца е 48 лева, като включва храна и спане.

Работещи родители не могат и да си помислят да се възползват от тази нова общинска услуга. Каква ще е тази работа, която позволява да оставиш детето си в 9 часа и да го вземеш в 12 на обед?! Това означава, че трябва да отидеш на работното си място най-рано в 9,30 часа и да излезеш не по-късно от 11,30 часа. Тоест, два часа на ден. Е, при добра координация с баби, дядовци, роднини и познати нещата може и да се получат, но пък ако има такива, какъв е смисълът да плащаш по 78 лева на месец за три часа дневно в градина. Едва ли си заслужава заради едната социална среда – детето да е сред свои връстници за малко!

За неработещите майки новата услуга придобива следния смисъл – могат да откраднат около 2 часа дневно за себе си, както се казва в една телевизионна реклама. Могат да крадат всеки ден - кеф им сутрин, кеф им следобед. В това число обаче влизат само тези, на които не им се налага да работят. Другите, които искат децата им да ходят на градина, именно, за да се върнат на работа, едва ли ще се възползват от този двучасов кеф дневно. На тях им остава само да чакат някой ден във Варна да няма недостиг на места в яслите и градините или децата им да пораснат и да тръгнат на училище.

Всичко това, обаче, едва ли е минало през ума на кмета, когато го е връхлетяла тази измекярска идея за почасово гледане на деца в забавачките. Всъщност, ако се напъне, той може да измисли поне още дузина несъществени почасови общински услуги. Когато мисълта върви в неправилната посока, тя ражда подобни комични идеи.

Според общината в градините няма места за по-малко от 400 деца. Тоест, трябва да се мислят варианти за тяхното бързо настаняване в забавачки. Такива, обаче, няма или по-точно местата не достигат за всички.

Вярно е, че в последните години строят нови, но това става бавно и капацитетът им не е особено голям. На дневен ред е изграждането на забавачка с басейн във „Владиславово“. Тя ще струва над 2 милиона лева, срещу които ще бъдат разкрити четири нови групи. Скъпичко нали! Е, общината няма да плаща суха пара, а ще даде в замяна два свои парцела в „Младост“ и в местността „Св. Никола“. На това му викат публично-частно партньорство.

Защо, обаче, то се изчерпва само в сферата на строителството и общинските терени.

Какво пречи чрез подобно партньорство пустеещи малки частни хотели да бъдат превърнати в забавачки. Още повече, че подобно нещо вече е правено – хотел край Златните беше превърнат в дом за възрастни хора. На хотелиера не му вървеше бизнеса, а общината имаше нужда да поразреди и без това гъсто населения дом „Гергана“. Сега всички са доволни. Защо подобно нещо да не бъде приложено и за малките деца. Ето и отговора – защото изисква усилие! Далеч по-лесно е да хвърлиш в пустото една почасова услуга, без да се замислиш ще има ли някаква полза от нея.  Е, това с преобразуването на закъсал хотел в детска градина може и да стане, но само ако хотелиерът е „наш човек“. Има си принципи на работа – общински пари да не се изливат „на чуждо“ просто, защото в градините нямало места за около 300-400 деца.

Дори и да приемем идеалистичния вариант, че общината би дала пари за подобно публично-частно партньорство, бъдете сигурни, че никой в кметския билдинг няма да си мръдне пръста да ходи да търси такъв партньор. Закъсалият хотелиер сам трябва да отиде в общината и да предложи партньорството си. А след това да има нерви да чака завъртането на бюрократичната машина. Тъй като говорим за идеалистичен вариант, ще си затворим очите за задължителната в случая корупция.

Като стана въпрос за рушвети, май това е единственото положително нещо в идеята за почасово гледане на деца в забавачките – не се вижда възможност за чиновническо облагодетелстване.