През седмицата пороите измиха още асфалт от варненските улици, от Европейската комисия ни погалиха по главичките, полицията продължава с опитите си да цака престъпността, докато съдът гледа кротко отстрани, а министърът на културата, като реши всичките й проблеми, тръгна да си търси секретарка.

„Цената на газа пада” – с този лайтмотив започна миналата събота, а последвалите дни така и не изясниха с колко и как. Нервно започналите преговори в „Евксиноград”, протекли отчасти без ток и под личния нощен натиск на премиера Борисов, завършиха с много комплименти на общата пресконференция и без нито една цифра. Покрай напористото присъствие на българския министър председател не получиха отговор доста въпроси – защо, например, едно търговско съглашение, е подписано от две политически фигури - министри,

къде са главните действащи лица – газовите шефове,

как така газът е поевтинял още от първи юли, а ние не сме разбрали. И като знаем какви са бъдещите печалби от „Южен поток”, има ли гаранции, че те няма да доведат до загуби на друго място, и колко всъщност ще ни струва отпадането на посредниците. Отговорите бяха или „търговска тайна” или потънаха в реверансите за „твърдата, но принципна позиция” и постоянното натъртване, че българската страна има подкрепата на Путин. Случайно или не, докато в резиденцията подписваха газовия договор, из Варна се разхождаше американският посланик Уорлик – с изявления, че Русия е надежден енергиен партньор и с вече лансираните оферти за добив на шистов газ по екологично-съмнителни начини. Покрай малкото все пак споделено за новите параметри на сделката експерти изчислиха, че ако сме получили максимално очакваното понижение на цената със  7 процента, то намалението ще е от 338 долара на хиляда кубически газ на 314 долара,
или около 36 лева. Без ДДС.

А и без друго тези цени ще важат до края на 2012-та, преговорите за след това започват следващия месец. И ако шефът на енергийния регулатор Ангел Семерджиев побърза да обещае поне 10 процента поевтиняване на газа от октомври, то бившият шеф на „Булгаргаз” Васил Филипов директно заяви, че руснаците са тук, „за да ни прекарат и ние накрая да бъдем изиграни”. А кой е познал ще разберем още тази зима, дори и без търговската тайна на точните параметри. Тази седмица беше и Илинден. Морето не взе жертва във Варна, обаче безхаберието уби 52-годишем мъж, след като една от години некастрена топола се стовари върху колата му и го премаза. Летният порой, който взе жертва, за пореден път наводни града, напълни както проблемното мазе на АГ болницата, така и гордо открития наскоро пореден мол, а течовете в общината вече не са изненада за никого. Може би

бълбукащите звуци, които се чуват навсякъде из Варна,

имат нещо общо с кризата, от която се оплака тази седмица и финансовият заместник кмет Борислав Борисов. Това обаче не обяснява защо за поддържане на града все се говори, все се дават пари, за да се правят проучавания, възлагат се поръчки, провеждат се конкурси и се оспорват, а накрая газим реки по улиците и проучените и описани, но така и неподрязани дървета убиват хора. Градските дела дадоха и други поводи за повдигане на вежди. На общинска комисия стана ясно, че Е.ОН и ВиК са включвали в мрежата си абонати без Акт 16, които на практика са си незаконни. Като знам през какво минават някои собственици със заветния Акт 16, за да бъдат приютени във въпросните мрежи, благотворителните жестове към други определено будят съмнения. На друга общинска комисия беше лансирана развеселяващата идея да се прокара

тролейбусно трасе по булевард „Мария Луиза”,

защото това било приоретен екологичен транспорт. Интересно дали авторите на идеята си спомнят колко неизползвани километри приоритетен транспорт висят по пътя за „Почивка”, където жиците служат само за ориентир на курортистите и на командированите от БНТ. Макар че казусът със седемте линии на градския транспорт, които бяха наречени „незаконни” е още по-забавен – дългите съдебни спорове след общинския конкурс завършиха с решения на Върховния административен съд и сега спечелилите си искат линиите. И само за протокола – ако наистина три години са ни превозвали, освен в стари и неудобни автобуси, и нелегално, дали поне няма да ни върнат парите... Легални или не, в неделя всички автобуси, а и не само те, промениха половината си маршрути – 40 момичета и момчета се бориха за Европейската купа и държавната титла в триатлона и неделните варненски улици се оказаха най-подходящи за това. За оперния проект, който щеше да вкара повече пари, без да причини толкова неудобства, подкрепа не се намери. От дрег страна – ако бяхаме успели да докараме тук няколко хиляди претенциозни любители на операта,

какво, освен музика, щяхме да им предложим.

На юг по морето в Приморско прокуратурата добави и бившия кмет Димитър Димитров в списъка по делото с имотите на бедните магистрати. Но повод за притеснение едва ли има - за три години по делото са разпитани не повече от 50 свидетели. Но пък властта прогледна за бетонните чудовища на Слънчев бряг и вътрешният министър Цветанов беше поредният, който обеща да събори 750 незаконни постройки в курорта. Повод за притеснение май няма и там, защото засега падат само къщите в Ченгене скеле. И ако изявлението на Цветан Цветанов по строителни теми е малко извън ресора му, то ясната, кратка и разбираема фраза, която му печели първото място за словесен бисер на седмицата, става нещо все по-характерно за вицепремиера. След като Татяна Дончева обвини Цветанов и шефа му, че си имат "халваджийски тефтер” с удобни съдии, Цветанов заяви: "Халваджийски тефтер ли трябва да имаш за несправедливите присъди, които се дават и хора, които извършват престъпления на територията на цялата страна да получават присъди, които не съответстват на тежестта на наказанието и последствията, които има за обществото и за региона, в който живеят определените мутри, криминални субекти, просто не си заслужава да се отговаря на Татяна Дончева. Уважавам хора, които имат ценности и които имат както лична реализация, така също и професионална реализация. А и тя е част от хората, които са привърженици да се запази статуквото." През седмицата Цветанов прогнозира и

засилване на политическите сблъсъци

заради нарасналото недоверие към политическите партии у нас – резултат от натвореното от тях за последните 20 години. Очакванията на ГЕРБ са да има засилена агресия от страна на опонентите им. Не че вътрешнопартийните им откровения вече не са достатъчно агресивни. Низвергнатият Лъчезар Иванов продължи да твърди, че „когато си принципен и когато си последователен, си създаваш доста врагове”, като направи достатъчно дебели намеци, че не медийният скандал, а вътрешнопартийни интриганти са му изяли главата. Един софийски председател - Петър Хранков, сам каза “Сбогом, ГЕРБ!” и аргументите му странно се припокриха със злъчната забележка на Татяна Дончева, че на България в Брюксел вече й казвали „султандемокрация”. Насред тази атмосфера дойде и поредният евродоклад за напредъка на България в съдебната власт, борбата с корупцията и организираната престъпност. Марк Грей, който едва ли е чел Хайтов, подчерта, че

България много иска да да промени положението

в тези тъй проблемни области. Можене засега не ни признават, защото “твърде малко дела са приключени в съдилищата“. Но пък вече ще имаме и специализирани съдилища. Така на институционално ниво стана ясно, че правсъдието е едно за простосмъртни и друго – за избраните. Разбира се, много повече пъти правителството и главният прокурор повториха, че този доклад е най-добрият, макар че поне те би трябвало да знаят, че е важно не да искаш, и дори не - да можеш, а да го направиш. И ако от Брюксел сигналите все пак са положителни, то отвътре тази седмица БСП директо заяви, че смята да бие ГЕРБ на предстоящите избори, а партньорската Синя коалиция поиска, ако ГЕРБ не представи антикризисен план до първи септември, да си върви. Наложи се управляващите да размахат статия в „Уол стрийт джърнъл” за стабилността на България, преди да продължат с любимата си съдебна тема. Според силовия министър Цветанов

съдиите, минали на другия бряг,

са не повече от пет процента. Което би трябвало да ни утеши, може би. Кой знае защо обаче, първият въпрос, също като при преброяването на шефовете на престъпни групи, пак е: „Като ги знаете кои са, защо още са съдии.” Вестник „Сега” предложи поучителна, ефективна и всъщност известна на всички нас рецепта за справяне с проблема с помощта на калифорнийския прокурор Джордж Диксън Харди. Правилото е "Следвай парите!". Американското продължение по-често свършва в затвора, българското – не. „В България не само трудно се доказва подкуп, но и сякаш никой и не иска да го направи”, споделя опит американецът. Ако това накърнявя българската и европейската ви гордост, само един пример - данъчният от Пловдив Рашо Стоянов още ходи на работа. Него го хванаха в рамките на

шумно рекламираната акция „Всичко коз”,

шефовете му от НАП декларираха пред медиите, че е отстранен от работа – може би отнякъде вече се е чуло „контра”. Това обаче бъзро беше затулено от новата акция – „Килърите”, а ако нейните резултати се окажат също на свобода, има още свободни имена в речника. Но пък можем да се похвалим, че има двама бракониери зад решетките. Вярвате или не, но от самия съд заявиха, че това са първите бракониери с ефективна присъда. При болните новини няма – и тази седмица графикът на здравните чиновници се разминал с графика на пациентите и този път без животоспасяващото си лекарство за пет дни останаха 70 болни с трансплантирани бъбреци. Те, понеже явно са по-богати и по-незаети от здравните чиновници, и без друго всеки месец ходят до София, за да си получат хапчетата. От друго министерство предложиха пък на жителите от Търън

спрейове и брошурки за борба с мечките

и се ослушват, когато селяните им предлагат вместо това да хранят мечките. Без страх от мечки Симеон Сакскобургготски си иска всичките гори. Заради мораториума върху реституираните имоти той смята да съди в Страсбург същото онова отечество, което така умилително и сълзливо описваше като въжделен обект на безкористните си стремежи. Облаците се сгъстиха и над главата на бедствено-аварийния бивш министър Емел Етем – ревизията на похарченото от нея най-сетне стигна до странните локални бури и до сумите, отишли за ремонт на партиен клуб и магазини в село Дянково. Нещо любопитно се случи в друго село – Кирково. Майка с дете на ръце се опита да се хвърли върху колата на Бойко Борисов, за да го попита – защо й спират майчинските, след като се е регистрирала като земеделски производител. Може би това е поредното търсене на справедливост от „добрия цар”. А може би – потвърждение на тезата на тъмносиния доктор Михайлов, че ако нещо може да изяде харизмата, то това е гладът. Ако е второто –

харизмата не я чака нищо добро.

Според проучване на УНИЦЕФ за бедността, една пета от българите живеят под абсолютния й праг от 211 лева. Повечето от тях са семейства с поне две деца и броят им непрекъснато се увеличава. Те пестят от здраве, храна и образование, а опитите на родителите за оцеляване са довели до това, че има вече цели села, където са останали само децата с бабите и дядовците си. Проучването обаче предизвика твърде малко вълнение в сравнение с новината, че мачовете от българското първенство вече няма да бъдат обществено значими събития. Футболната централа поиска това, за да лиши от законните им 90 секунди репортаж телевизиите, които не плащат телевизионни права. А сега настояват и за вето върху останалите европейски мачове, за да накарат българите да отидат на стадиона и да гледат как

Роналдо от Сусурлево плюе по Марадона от Долна Диканя,

а после двамата заедно ритат съдията. За ценителите на по-изтънчени забавления е поредната идея за местене на Националния исторически музей. Тази седмица и Иван Костов откри, че най-подходящото място е ЦУМ, където посещаемостта и без друго била като в провинициален музей. Като отрече да има недостиг на клиенти, собственикът Георги Гергов отново напомни, че нама нищо против да размени ЦУМ, ако държавата му даде Пловдивския панаир. Още по-културно протече обсъждането на театралната реформа при министър Вежди Рашидов. Докато театралите говореха за мисия, за култура и за финансиране, Рашидов се оплака, че и той е недоволен – искал Наоми Кембъл да му е секретарка, ама нищо не можело да се направи. Е, станахме двама – и аз искам

Джони Деп да ми разтрива врата,

ама и там нищо не може да се направи. В културата все пак биха могли да се направят някои работи, дори при този бюджет. Засега обаче от всички варианти изборът неизменно спира на такива като при реформата във филхармониите. Тази седмица музикантите от Северна България писаха на министъра си, че ако стане това, което министерството е решило, в целия регион няма да остане нито един оркестър, който да може да изсвири в оригинал българския химн.