Избрани Новини
Кой открадна обоза на театъра и операта?
(дела и документи за: Снежанка, джуджетата и интендантите в културната реформа)
Новаторският плам, характерен за културната политика в областта на изпълнителските изкуства, наподобява преписване на домашна работа през междучасие. В такива случаи учениците пишат домашно единствено, за да избегнат я двойка, я забележка т.е. правят го без всякакво отношение към стойността на наученото.
Така и нашите министри и експерти в областта на културата заприличват на лъжливото овчарче, защото вместо да спасяват стадото си, те разиграват евтини водевилчета, че милеят за родната култура. След 20 години някой се сети, че изпълнителските изкуства се нуждаят от реформа и настъпи дългоочакваният Армагедон. Ако се замислим, същите културни министри и специалисти в културното ведомство бяха клиенти на културния обоз именно през тези 20 години. Някои от тях ваеха успешно глината, други въртяха директорския жезъл, трети се самозалъгваха, че режисират в театъра велики мюзикъли или пишат сценарии за киното... И да не забравим сговорната дружинка от експерти, които старателно топлят столчета в своите офиси и вместо да пишат проекти за развитие на културата ни, отегчено редят пасианси на компютъра.
От история и теория на военното дело се знае, че обозът се грижи за транспортирането на хранителен и всякакъв вид необходим, материален ресурс в помощ на армията. Щом културните специалисти въведоха понятието интендант в театъра е време да поразсъждаваме и за обоза. В контекста на изпълнителските изкуства, ако артистите са вид войници, то обозът представлява всичко необходимо за случването на изкуството.
Преди седмица зам.-министърът на културата, театралният ас Димитър Тодоров, заяви пред столичен ежедневник мотивите на културното министерство за сливане на ДТ „Стоян Бъчваров” и ОФД в едно по следния начин:” Във Варна сливаме театъра, операта и филхармонията в продуциращ център. Защо го правим? Операта и театърът работят в една сграда. Досега бяхме свидетели на немалко спорове между тях при начина на ползване на базата и във взаимоотношнията между службите. Затова въвеждаме длъжността интендант. Тя е непозната у нас, среща се в някои европейски държави, като Германия например” ( 20 юли „24 часа”).
Да припомним някои факти от историята на Българския театър по повод фигурата на интенданта (според тълковния речник, персоната, която се грижи за снабдяването с необходимите ресурси на определена армейска единица - б.а.)
През далечната 1907 г. при откриването на сградата на Народния театър, екскортът на княз Фердинанд и той самият са освиркани от студенти, които са недоволни от неговото пренебрежително отношение спрямо родното образование и българските интелектуалци. Разгневен княз Фердинанд заповядва да бъдат освободени: министърът на народното просвещение проф. Иван Шишманов и индендантът на Народния театър.
Историците си спомнят един спор между Антон Страшимиров през 1901 г. и интенданта на „Сълза и смях” Илия Миларов по повод неговата комедия „Отрова”. Страшимиров в качеството на „репортьор” (драматург) на държавната трупа, определя драматургията на Миларов като слаба, а Миларов предизвиква публична, вестникарска кампания срещу Страшимиров. Последният си подава оставката.
В един от своите анализи „Родно изкуство”, Гео Милев пише: „Директорът на Народния театър трябва да бъде същевременно и негов главен режисьор; така е във всеки истински театър. Иначе директорският пост губи всяко художествено значение и става проста административна служба, която трябва да се носи не от директор, а от интендант на театъра. Защото се мисли - но съвършено погрешно, - че директор на Н. Т. може да бъде и трябва да бъде само един: писател. Обаче нито Райнхард, нито Комисаржевски, нито Антуан са писатели. - Директорът на нашия Н. Т. трябва да бъде театрал - режисьор - с голяма духовна, литературно-художествена култура”. Примерите могат да се запълват с множество пикантни подробности, но те регистират едно: г-н Тодоров и неговите събратя по културна реформа се нуждаят от кратък и бърз курс по припомняне на традициите в историята на българския театър.
При наличието на нова структурна единица от типа на театрално-оперен продуцентски център за гр.Варна, се питам почти по Радичковски: като каво чудо ще е този интендант? Икономист, артистичен мениджър, творец или обикновен чиновник? Как ще се синхронизира дейността му с работата на директорите в театъра и операта? От къде ще се изнамери компетентен специалист по оперни и театрални дела, щом като се видя, че „строителите” на културната реформа губят вота си на доверие от страна на артистите.
Неволите в културната ни реформа напоследък много наподобяват на приказката за джуджетата и Снежанка. „Кой ми е ял от паничката", питали се те. В новата версия на приказката обаче Снежанка би трябвало да отговаря бойко: „Интендантът!”
И като сме започнали с приказките, се сещам за една, съвсем реална. През февруари миналата година в зала „Пленарна” на Община Варна на среща на електората с предложената листа на ГЕРБ за потенциални депутати от кметство „Одесос” за предстоящите тогава избори, попитах: „Какви законодателни инциативи в областта на културата ще предложите, ако станете депутат?” отговорът бе като на Тошко Африкански в печката - тотално алогичен: „ "Съжалявам, нямам отношение към културата и ще се допитам до експерти”. И понеже всички се допитват до експерти - затова ще имаме и такава културна реформа: без отношение към културата, но от експертен тип!
Топ Новини
