За 19 години от първото международно джаз събитие във Варна, Международният джаз фестивал „Варненско лято” премина през различни пространства на звуците.

В първите години фестивалът имаше друг домакин - ФКЦ, но след това организаторите на джаз фиестата откриха най-доброто място за провеждането му, в което писъкът на чайките се докосва с нежния летен морски бриз. От 30 юли, Археологическият музей е център на завихрени импровизации и свободни хора.

Тази година, изданието се посвещава на пианистa Румен Тосков, който преди седмица внезапно ни напусна и, както каза селекционерът на форума, Анатолий Вапиров: „Сигурно днес Румен ни наблюдава от  небето, от  едно по-светло и добро място”.

На 1 август, Румен Тосков трябваше да свири в „Percussion Impact Project” заедно с барабанистите Христо Йоцов и Стоян Янкулов. Неговото място ще заеме Георги Кукошаров.

Първата фестивална вечер започва в 20.30 ч. с Георги Корназов Квартет, в който тромбонистът Корназов ще изпълни композицията си „Отново” в памет на Румен Тосков. В квартета участва и перкусионистът Стоян Янкулов: „Не мога да свикна с факта, че Румен не е с нас, сякаш продължавам да свиря с него”, сподели пред журналисти джазменът. Стоян Янкулов се явява талисман за фестивала, защото е участвал последователно всяка година. В квартета, освен Корназов и Янкулов, ще чуем и друг българин - тромпетистът Росен Захариев: „Думите не могат да назоват онова, което се отдава на музиката и звуците. За мен джазът е навсякъде - в зимата, в лятото, в дъжда”.

Любопитното за деветнайстото издание е участието на джазмени от Дания, Естония и Бразилия. Те ще направят тук за първи път своето варненско джазкръщене с родната публика. Първата вечер триото от Естония „Nordicsounds” в комплект от саксофон, китара и контрабас ще ни разкажат своите северни притчи за Фаройските острови и величествената северна природа.

Втората джаз вечер е отредена на дуо и датски квартет. Дуото е среща на двама руски джазмени, които правят проект, роден от глобализацията. Андрей Прозоров и Вадим Неселовски имат издадени три албума. Познават се от детството си, но днес единият живее в Одеса, а другият е музикант в САЩ. Благодарение на скайп, те имат възможност да работят съвместно и така границите се стопяват. Андрей даде ласкаво мнение за фестивала във Варна: „Във време на комерсиализация, джазфестивалът във Варна е синоним на чистота на стила”. Лидерът на датския квартет „European” Йенс Уинтър определи родният фолклор като импровизация, която е съпоставима с импровизацията в джаза.

Третата вечер ще отведе публиката на чудно пътешествие в Бразилия с музиката на „Dino Rangel Trio”.

Водещ на вечерите е джаз теоретикът Владимир Гаджев, който издаде тайни около своя предстояща премиера - след месец издателство „ Изток Запад” ще представи интересно четиво с диск, което ще изследва джаза по нашите ширини до наши дни. Живот и здраве, авторът му Владимр Гаджев ще го продължи с ново изследвание до 2011 г. „Now's thе time. Джазът в България и българите в джаза: 1911-1991” ще има първо представяне във Варна. В диска ще бъдат включени изпълнения на Лиана Антонова от сцената на Лас Вегас, изпълнения на джаз от Германия, Норвегия и още непознати музикални изкушения.

Тази година джазфорумът има и три паралелни артистични изяви: в музей „Георги Велчев” до 1 август ще бъде открита изложбата на Едмонд Демирджиян. Програмата на фестивала е с дизайн от картина на художника. Часове преди откриването на форума в „Галерия 8” ще се открие изложба с автори Димитър Трайчев и Мария Зафиркова „Новите джаз светци”, а Христо Алексиев подготвя специални постери за средата на английския двор в Археологическия музей.

Виновникът за паралелната артистична програма, Димитър Трайчев, с характерния си шеговит темперамент обясни по следния начин участието си във фестивала: „За мен това са най-прекрасните мигове, за да вляза в един специфичен груув, който ще ме зареди до другото лято. За наше щастие, във Варна нещата започнаха леко да щъкат, има наченки на клубен живот. Анатолий прави това чудо, той е управител на фестивала, композитор, саксофонист, баща и съпруг. Тази музика може би е абсолютно ненужна на нашето общество. Анатолий има нещо като мисия, една смешна дума за съвременното общество, но хората с мисия, Господ им е дал дарба, да я подаряват на следващите. Трябва да си опазваме този „климатик”, защото навън е ужас, навън е ад и този ад отдавана не е чалга. Това, което се мъчим е: да консолидираме групи от хора, музиканти, композитори, художници, за да възродим онзи варненски дух от 80-те. Ние бяхме нещо като пръстче, докосващо се до Берлинската стена. На добър час на фестивала!”