Това сочи социологическо проучване на "G consulting” на социолога Живко Георгиев, направено по поръчка на евродепутата от БСП Кристиян Вигенин. 62% от анкетираните са поставили на първо място липсата на работни места, а на второ място е корупцията с 29%. За 24% най-важен е проблемът с ниските доходи, за 22% - безпаричието , за 13% - финансовата криза, следвани от слабото производство и малките пенсии – за 9%, както и от ръста на цените – за 8 на сто от запитаните.

Според Живко Георгиев има високо равнище на тревожност, а най-големият срив на оптимизма се забелязвал в онази прослойка, която през 2008 г. бяхме готови да обявим за новата средна класа. Това са предимно младите образовани хора и дребният бизнес.

Общо 49% от хората оценяват икономическата ситуация в страната като "лоша" срещу 26% с оценка "средна" и 3% с оценка "добра". За 19% нещата са "много лоши". Тези нагласи са изказани през летния период, когато по принцип социологическите изследвания засичат по-оптимистично отношение към случващото се. Едва 5% от участниците смятат, че ситуацията в страната се е "подобрила решително", а за 47 на сто "има позитивни промени", но те не са ги засегнали пряко, според 29% "нищо не се е променило", а 16% обявяват ситуацията за "влошена".

Подкрепата за ГЕРБ е спаднала от 50% в средата на миналата година до 31 - 33% в момента. БСП от 9% е достигнала до 14 - 15%, но не расте над тези равнища. ДПС регистрира 6 - 7%, а "Атака" и Синята коалиция са с по 3 процента.

"Има усещане, че се изпаряват надежди както при управляващите, така и при опозицията, защото и там не кипи от идеи", каза социологът. Хората все още не възприемат ГЕРБ за виновни, но вече ги товарят с конкретни отговорности, обясни той. Според него причината управляващите да не бъдат винени е, че хората нямат друга алтернатива.

Българите възприемат положително членството в ЕС и смятат, че то ще ни предпази от потъване, но в същото време няма да ни помогне да се оправим. Като най-голяма ценност се възприема свободата на пътувания и образованието в Европа, а на второ място с еднаква тежест са европейските фондове и контролът върху тяхното разходване. Най-сериозно позитивно влияние на ЕС върху България се вижда в борбата с престъпността, защитата на потребителите, намаляването на корупцията, опазването на околната среда, издигането на ролята на България по света и националната сигурност. Като отрицателно се определя влиянието в областта на енергетиката. Георгиев обясни това с негативните реакции около закриването на блоковете на АЕЦ "Козлодуй".

На този фон обаче българските евродепутати и особено тези от ГЕРБ не са достатъчно разпознаваеми. Най-разпознаваемите лица са на Надежда Нейнски (Синята коалиция), Антония Първанова (НДСВ) и Ивайло Калфин (БСП). Сред десетте най-познати български евродепутати няма нито един от ГЕРБ. "Това не е толкова проблем на самите евродепутати, колкото на партийната политика на ГЕРБ. Издигат се пиедестал 2 - 3 публични фигури, а останалите остават в сянка. Това е лоша политика, обидно е за избирателите и може да изиграе лоша шега на управляващите", заяви Георгиев.