Гръм и трясъци остават след изминалите седем дни. Докато в Каварна трещеше хеви метъл, на юг дискотеката беше заради изгърмяла жица, кърджалийският екшън прогърмя чак до парламента, а откъм Върховния административен съд се чува само припукване, след като депутатите пратиха там Ахмед Доган и неговите хонорари. А варненци видяха на живо операцията „студено отмиване на асфалт”.

И тази седмица повече от добре видяхме колко е безпомощен градът пред дъжда. Най-новата ни магазинна гордост за два пороя се наводни за втори път, подлезът на „Шипка” се напълни догоре, от сайта Maritime.bg сигнализираха, че техен човек едва не се удавил, докато спасявал петокласник, пропаднал в подлезна шахта, но поне се размина без жертви. Щетите само по улиците обаче се измерват с

16 хиляди квадратни метра асфалтови липси

След като отводняваха, рязаха клони и дърпаха коли, от „Гражданска защита” се огледаха и установиха, че Общината я няма – нито с редовни екипи, нито с шумно рекламираните доброволчески отряди. Сякаш това е най-нормалното нещо, председателят на Общинския съвет Николай Апостолов обясни липсата с отсъствието на кмета Йорданов и на генерал Петров. За качеството на асфалта и на полагането му, за липсата на контрол върху шахтите общински коментар също нямаше. Както и за неподходящите градски дървета, неподменяни от десетилетия, за сметка на палмите в бурета. Само съветникът Огнян Къчев, като един Катон Стари, за пореден път лансира идеята да намерим работа на варненските затворници – този път в събирането на падналите клони.

Подмокрянето на града

така и не стигна като тема до Общинския съвет, макар че би било любопитно да се разбери защо разходите за инфраструктура все растат, а поразиите всеки път са по-сериозни. Но пък двата дни очевидно бяха недостатъчни на варненските съветници. Както обикновено, повечето време беше употребено в подканяне на съветниците да влязат и да започнат работа, а работата се въртеше около политическите рокади в комисиите и неаргументираните вкарвания и изкарвания на темата „логопедична детска градина”. Администрацията първо искаше да смени вида собственост върху апетитното парче в Морската градина, разбира се – с нй-добри алтруистични намерения. После уж се отказа. Веселин Марешки първо нарече „спекулации” информацията за негов интерес към сделката. После склони да я обмисли, а накрая съветниците решиха да си направят комисия, която да види как могат да се съчетаят бизнес интересите, детската градина и градската библиотека в бившата Централна поща. Понеже почти никой от тях не се сети, че веднъж вече гласуваха

библиотеката да отиде в сградата на стоматологията

Но пък се съгласиха в комисията да има и журналисти, което се очертава като мода в търсенето на обществена индулгенция през последните месеци. Не само за логопедичната градина, а и за целия парк имаха въпроси от неправителствената организация СОПА. Областният управител Данчо Симеонов обаче прецени питанията за точните граници на Морската градина и вида държавна собственост като много общи и не им отговори. Името на областния управител беше често споменавано и на общинската сесия, след като негов роднина се уреди в борда на „Пазари”, макар да е наемател на обект на същата фирма. Никой не забеляза конфликта на интереси нито тук, нито в случая, когато син лансира майка си за бордовак. Може би защото битката беше колко нови комисии ще успее да превземе ГЕРБ. Червените сами се оттеглиха, но при Янко Станев от ДПС опитите удариха на камък и той си остана начело на бюджета и финансите, а неуспелият Димо Стоев – засега от ГЕРБ, изглеждаше доста замислен. Може би за политическото си бъдеще. Бившият председател на съвета Борислав Гуцанов не дойде в залата, макар че вече можеше да го направи съвсем законно – съдът му определи гаранция от десет хиляди лева, защото останалите „медузи” също били с по-леки мерки. Така „Медузите” се вляха в стойната редица на „Октоподите” и сие, където след гръмовното начало в ареста не остава почти никой и съдът брои някого за шеф на престъпна група, а група няма. През това време, заинтересовани

не толкова от полицейските „морски дарове”,

колкото от парчето бюджетна пица, което им се полага, ветеринарите във Варна спряха да работят по профилактиката и надзора, защото вече половин година, докато са го вършили, са спонсорирали държавата. Без малко да ги последват и нощните аптеки. За тях пък здравната министърка реши, че не може да има денонощни аптеки без прозорци и пряка слънчева светлина. Не стана много ясно защо е необходим припек за стока, която по принцип се държи на хладно и тъмно, и каква точно е връзката между липсата на слънце и работата през нощта – никой не се осмели да пита министърката, но поне от министерството обещаха да не затварят засега аптеките, в които нощем не пече слънце.

Варненската опера и театърът нямаха такъв късмет –

те вече са ТМПЦ

– Театрално-музикален продуцентски център. Дори предстоящата 90-годишнина на театър не смекчи реформаторското сърце на културния министър Рашидов, който отсече: „Ще има театри, театър винаги ще има в България, само че малко трябва да се оптимизира. Има едно нещо, направена е стратегия. Проста е работата". Макар че за разлика от варненския театър или русенската филхармония, операта в Пловдив оцеля. Дори след министерските изчисления, че държавата субсидира с 217 лева всеки билет за техен спектакъл. Което пък накара един форумец да попита: "Ние, като ходим на АС/DС, някой субсидира ли ни с по 200 лева?". Не е лоша идея, между другото. Засега обаче държавната благосклонност отива другаде. Точно на 27 юли, когато варненци отбелязваха 132 години от освобождението на града от турско робство, безплатното силиконово нашествие на „Пайнер” връхлетя града и раздруса плът под Пантеона. Което не е най-лошият вариант, оказа се. В Угърчин, например,

общината вече е без културен бюджет,

след като кметът си поръчал Глория за празника на града – била му любима. През това време в Каварна точеха бира на рокфеста, а в „Музикаутор”, оказа се, са точели брадвата за кметската глава. Организацията, която по малко странен начин защитаха авторските права, поиска сто хиляди лева от името на авторите, защото не всички групи пеели само свои песни. Чудно защо „Музикаутор” не се грижи така и за правата на сръбските, турските и гръцките композитори, които в момента захранват почти изцяло безплатно порно-чалга индустрията у нас. Колкото до Цонко Цонев, като извади съответните декларации и 280 лева за „July Morning", той върна писмото с покана да се извинят за останалите 99 хиляди 720 лева. И да покажат добро чувство към културата, като дарят пари за паметника на Дио. Пари едва ли види, но с извинението може и да му се получи – щом Цецка Цачева се извини, че

депутатите не мислят, като гласуват

и без малко да ни натресат реклама на дрога в прайм тайма. Не точно извинение получиха потърпевшите от голямата крайбрежна дискотека, резултат на гръмналия високоволтов електропровод. От Енергийния системен оператор и НЕК обвиниха възрастта на кабела, ДКЕВР размаха поредния един милион глоба, който щял да наложи, ако се докаже, че аварията е заради неизпълнена инвестиционна програма, а на туристите им препоръчаха да забравят неудобствата, защото нямали право на компенсации. Поне не можеха да оплачат от липса на зрелища.

Първият полицейски екшън за седмицата

беше страховито наречен „Килърите”. Полицаите ловиха поръчители и извършители на убийства, а в списъка с поръчаните бил и премиерът Бойко Борисов. Пак. Сред хванатите пък се оказа и един парламентарен съветник - шефът на федерацията по сумо Петър Стоянов - Вожда. В комисията за младежда и спорта, съветвана от „килъра”, настана амнезия кой точно го е лансирал, а покрай поредния скандал със съветник се стигна до половинчатия компромис да ни съобщят поне нещатните сътрудници, съветници и помагачи на избраниците ни. Щатните, по неизвестни причини, ще си останат тайна. Премиерът Борисов коментира акцията на принципа „да не се изложим пред чужденците”, като заяви: „Ние готвихме тази акция месец - месец и половина, за да имаме достатъчно доказателства пред съда, както искат от Европейската комисия". Покрай другото си оставаме в размисъл за българския съд доказателства не трябват ли... За частното – порръчката за убийство, скромно промълви: „Аз повече за Цецо се тревожа, работи много добре. Аз съм свикнал". Заради друг от „килърите” - Методи Иванов, българският министър председател призова в прав текст българския съдия №1 да си признае, че „на съвестта му тежат трупове”. В къщата на Иванов намериха автомат, муниции и съдебно решение за пробация заради незаконно притежание на оръжие. Именно съдебното решение предизвика премиерския гняв, докато не се оказа, че пробацията била наказание на неподновено разрешително за ловно оръжие, издадено на Иванов от полицията. Колкото до Петър Стоянов, адвокатът му вече заяви, че не е логично клиентът му да обвинен като организатор на престъпна група, а

да няма обвинени за участие във въпросната група

Ако има нещо хубаво, то е че поне искове към Страсбург не се очертават – стана ясно, че парламентарният съветник и групата му са били арестувани внимателно и в присъствието на медицински екип и психолог. Което обаче не важи за кърджалийското, във всеки един смисъл, нахлуване в дома на семейство Мустафови. Както се оказа – на грешен адрес. Докато търсели две проститутки (които всъщност могат да бъдат преследвани само за безделничество, ако не бъде намерен сводника им), полицаите сбъркали поръчката за такси с поръчка за момичета, нахлули, пукнали една глава и се оттеглили. Няколко дни след това никой не показва съдебното разрешение за взлома, а и така и не стана ясно къде са се изпарили така зорко наблюдаваните две жрици на магистралната любов. След това настана обичайното раздвоение – Бойко Борисов заяви, че се е засрамил от издънката, ресорният министър хем звъня да се извинява, хем оповести в парламента: „Всичко, което е предприето, е в рамките на закона". И след като едно от първите уточнения на Цветанов беше, че главният запозрян е лидер на младежкото ДПС в Кърджали, на другия ден пак той с обиден вид призова депутатите от ДПС да не политизират полицейските акции. А депутатите от ГЕРБ вкупом напуснаха залата, наранени от опозиционните питания за полицейския произвол. Можи би най-страшно беше изявлението на парламентарния председател.

Дали от вродено простодушие или с искрена вяра

в казаното, Цецка Цачева директно призова вътрешния министър да продължава все по този начин, а нас – да не придиряме, защото който работи много – допуска и грешки. През седмицата продължи и обсъждането на доклада на Европейската комисия. Макар и пълен с хубави общи фрази, той отчита главно добрата воля на управляващите и оставя в сила наблюдението поне още една година. Което не пречи местните тълкувания да в стил „успяваме”, макар че икономическите очаквания за догодина са сведени до задоволство от замразяването на данъци, пенсии и заплати. Въпреки това министър председателят обяви лятото за „бойково” – пълно с доволни хора, които са на почивка, и прогнозира „бойкова зима”, пълна със също толкова доволни скиори. Финансовият министър Дянков продължи с оптимизма, като заяви, че догодина повече пари ще се харчат за секторите, които се реформират, макар че общоприетото разбиране за реформа е реформираните сектори да харчат по-малко пари. А и в посочените от него сектори отбрана и здравеопазване

по-скоро се говори за реформа, отколкото се прави

Затова не е чудно, че водещи икономисти у нас поискаха фискален борд, който да ограничи финасовия размах на реформаторите. Германо-българската индустриално-търговска камара пък направо написа пакет от 101 законодателни предложения по германски модел и ги даде на кабинета с време за размисъл до септември. "Коалиция за България" допълнително развали лятото на финансовия министър, като най-накрая предизвика досъдебно производство срещу него заради оповестена класифицирана информация за фискалния резерв. Напомнянето на старата история не получи никакъв шанс за претопляне обаче, след като казусът „Цанков камък” най-сетне стигна до парламента. При първия опит за разнищване на историята около хонорарите на Ахмед Доган не се получи нищо – двама депутати – от ГЕРБ и от „Коалиция за България”, не дойдоха на работа в комисията за борба с корупцията. Което накара тъмносиния Димо Гяуров да заподозре

сговор в защита на Доган,

а Бойко Борисов – веднага да се намеси в ролята си на партиен лидер и набързо да свика извънредно заседание на комисията в петък, след което папката пое към Върховния административен съд. Но ако някой си е помислил, че ще види Ахмед Доган осъден, трябва по-скоро да отиде и да си наплиска врата със студена вода. Просто ГЕРБ и комисията си направиха реклама преди ваканцията, а за рекламата, която направиха на ДПС и лидера му, тепърва ще плащат сметката. И все пак на този фон почти фарсово вече звучат семейните подвизи на Вальо Топлото и жена му, арестувана за рекет, или историята на прокурора Методи Маринов от Бяла Слатина. Повикан да обясни защо е удрял в кабинета си повикана за справка жена в присъствието на майка й и на дъщеря й, прокурорът намери за уместно само да въздъхне с отегчение, че живеем в сбъркан държава, където само го карат да дава обяснения. Продължиха и изявите на хиперактивния американски посланик. Тази седмица Джеймс Уорлик похвали българската съдебна система, като не забрави да напомни, че е винаги готов да й помогне. С любимата му внезапна визита беше удостоен земеделският министър, който научи, че земеделието е най-добрият начин за излизане от кризата. Което си беше само за подслаждане на

поредната агресивна лобистка стъпка

– този път в полза на американската компания AES, която срещала трудности със соларния си парк край Силистра. Волен Сидеров също не пропусна да се разпише – с обвиненията, че в националното радио е пълно с кадри на БСП и ДПС, със заплахи към конкретни журналисти и с обещанието новият закон за радио и телевизия да оправи нещата. Премиерът Борисов не беше особено възмутен от волните изпълнения на Сидеров и на свой ред също обвини радиото в политически назначения. А това определено дава плашещи знаци за бъдещето на новия медиен закон, в който нямаше да има политически поръчки. Тази седмица и социолозите се включиха в обсъждането на наскоро навършилата се една година на кабинета. Въпреки панделките по изявленията, Цветозар Томов и Антоний Гълъбов сведоха основното до фразата: „Първата година от управлението на ГЕРБ може да се смята за загубена от гледна точка на реализирането на нужните реформи в страната.” Според Живко Георгиев обществото вече усеща как

надеждите му се изпаряват

и започва да прави разлика между икономическата политика и политиката като боричкане. Пак според него ГЕРБ засега не са посочени с пръст като виновници за разочарованието просто защото нямат алтернатива. Оттук нататък на обществото му предстои да се примири с тази липса, да намери алтернатива или да си измисли следващия месия.