На варненци, които бяха призовани да дават идеи за какво да бъде използван в бъдеще "локаторът" на баира до Гимназиите.

Композицията, която уж трябва да символизира разперените криле на богинята Нике,

боде очите на града

още със създаването си преди близо 35 години. Затова си спечели и куп неуважителни прякори.

Може би заради липсата на пиетет към мястото, което така и не стана символ на Варна, Жеравният хълм се превърна и в постсоциалистическа жертва на инвеститори, бюрократи и обикновени хулигани. Сега повече от всякога той заприлича на "Пушкома", както някога го наричаха учениците от Езиковите гимназии. Ръждясали железа стърчат около монумента и по рушащите се стълби, трева и бурени са прорастнали през пукнатините на настилките, графити, боклуци и мръсотия допълват картинката. Също обречени на разрухата и забвението, които витаят тук, и сякаш, за да подсилят помпозния контраст, в подножитето се веят гигантските флагове на ЕС и Р България.

Защо ви описвам нещо, което виждате всеки ден, се чудите сега. Нямам си тема за писане, та си смуча разни мърляви пейзажи от пръстите. Простете за банализма, но напомнянето ми беше нужно, за да сверим посоката. Какво стана ясно дотук? Че нито държавата, нито общината могат/искат да се грижат за Паметника. Никой не е в състояние да премахне бетонната грамада (казват, че само бронзовите букви от текста на фасадата “Дружба от векове за векове” били по 350 кг всяка, а "Нике"-то погълнало толкова бетон, че спасило Варна от още една панелна този път Прасковена градина). Подозирам, че нито пиротехниката е напреднала чак толкова, нито някой може да плати разчистването на грандоманското съоръжение. Пък и аз лично не съм фен да се рушат паметници. Хубави или лоши, грозни или величествени, те са

част от историята ни

и са обречени да ни бодат очите, докато сме живи. Далеч съм от мисълта, че трябва да изчегъртаме от Хълма "братушките" и момите с хляб и сол.
Но пък и съм против да възпитаваме децата си на търпимост към разрухата и мръсотията с такъв височайш нагледен пример.

Няколко основни идеи за съдбата на паметника се чуха през последните седмици. Чудно защо като панацея се разпространява предложението паметникът да се ползва за културни цели. Първо, идеята е стара и съответно нереализирана досега. Още в програмата, наречена "Основни цели в културната политика на Община Варна през 2007 г." е записано "Община Варна да започне реконструкцията и преоборудването на бившия Паметник на българо-съветската дружба, за да го предостави за ползване на художниците от Варна за ателиета и изложбена зала". Край на цитата. И на идеята, останала само на хартия.

Защо съм така скептично настроена към въжделенията на варненските културтрегери?

Първо,

във всички вариации за бъдещата съдба на паметника става дума само за това за какво ще се използват залите, стаите, та дори и подземията, но не и как ще изглежда бетонната годзила - въпрос, който касае много по-голям брой варненци, отколкото са щастливците, надяващи се на ателие тук.

Второ,

баш ми е трудно да повярвам, че след като остави парка да стигне до сегашния си позорен вид, общината рязко ще се стегне и ще се грижи за него, когато залите бъдат напълнени с художници и прочие пророци на изящното. (Все още не мога да се отърся от спомена за мизерията и мръсотията в някогашния комплекс от ателиета в стария завод "Вулкан"). Може пък администрацията да се е спазарила със съвестта на инвеститорите, които под благовиден предлог получиха и затриха Градската галерия до лятно кино "Ленин"? Издигащото се сега там сиво и грозно нещо повече прилича на хотел или офис сграда, отколкото на нов храм на музите, както беше обещано. Та кривналите от правия път инвеститори може би ще компенсират варненци с вечна грижа за зеленото около парк-паметника? Едва ли. Или пък общината старателно е заделяла парите, спечелени от разрешителните за строеж в парка и сега, след като там заглъхна ревът на самосвалите, ще ги вложи в поддръжка на алеите и стълбите? Май е време да спра да мечтая...

Затова преди да чуем отговора - кой ще се шири в бетонната утроба на богинята на победата, нека първо се разберем как ще я нагиздим. Защото аз не искам да я гледам в този сив и зловещ вид. Предполагам, вие също.

Ето някои идеи, които репортерите на ВарнаУтре.бг събраха сред зрителите на джаз фестивала, сред излизащите от една прожекция в новия мол, сред чакащите на опашка за нови документи пред едно РПУ и сред тийнейджъри, записващи се за осми клас в 4-та ЕГ:

1. Паметникът да бъде боядисан в ярки цветове с фосфорeсциращи бои и да стане символ на попкултурата, "за да бъде Варна не само красива, но и яка"

2. Паметникът да бъде "облечен" във винили и да стане декор на най-оригиналната сцена за рок и поп концерти, като изпълнителите ще са нависокото, а зрителите, подредени на терасите по склона надолу

3. Да бъде поканен "Кристо" или негови последователи да го опаковат, но в трайни материи

4. Паметникът да бъде облечен в скеле и после малки художници да го изрисуват с каквото си искат

Не малко от предложенията бяха свързани с "префасониране" на композицията с помощта на съвременни материали и технологии. Тя, според анкетираните, може да се превъплъти в

гигантска чайка, в кръст, в Исус, във фар или в авангардна фигура,

която да стане липсващият символ на Варна.

Най-оригиналното, според мен, предложение е Паметникът да възкръсне като зелена фигура, обрасла в многобройни по вид, цвят и форма растения, специално подбрани и засадени от зелени архитекти, чийто талант е все по-популярен в САЩ и Азия (виж галерията).

Според избрания външен вид трябва да се определи и предназначението на сградата, която при всички положения трябва да се стопанисва от частни фирми, които да се грижат за парка наоколо. В противен случай ще слушаме едни и същи идеи и едни и същи оправдания за липса на пари и в следващите 20 години.

{gallery}Story/2010-08-01-pametnik{/gallery}