Цената на пшеницата в България от новата реколта започва да се повишава,

като факторите за това са влошеното качество на прибраното досега зърно, изчерпаните запаси от миналата година и сушата в региона. Това съобщили пред "Дневник" производители и търговци.

Лошите климатични условия в Русия, Канада и Австралия и студената зима в Южна Америка изстреляха котировките на международните стокови пазари, като цените се покачват с темпове, невиждани през последните 50 години, съобщи в. "Уолстрийт джърнъл".

На Чикагската стокова борса фючърсите върху пшеницата поскъпнаха в понеделник над 7 долара за бушел, което е приблизително 250 долара за тон. Това е най-високата цена от септември 2008 г., въпреки че далеч не е най-високата стойност на стоката за изминалите няколко години (виж графиката). Във вторник цените отбелязаха известен спад. В Париж житото с доставка през ноември поевтиня с близо 2% до 204 евро за тон (около 269 долара за тон).

Първите сделки у нас в по-големи количества се сключват на цени между 260 и 300 лв за тон при около 210 лв. в началото на лятото. Очакванията са цената да продължава да расте с приключването на жътвата, а фермерите имат нагласи да "изчакват" с продажбите.

В България жътвата започна по-късно заради проливните дъждове, най-вече в източните части на страната. По данни на земеделското министерство към момента в различните райони са прибрани между 60 и 95% от зърното, а произведените количества са около 3 млн. тона (виж таблицата).

Според прогнозите на ведомството реколтата ще достигне около 3.6 млн. тона, а според данните на асоциацията на зърнопроизводителите - 3.3-3.4 млн. тона. Основният проблем на реколтата през тази година обаче ще е влошеното качество.

"Повече хлебна пшеница няма да може да се прибере", коментира пред "Дневник" председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Радослав Христов. Според директора на службата по зърното и фуражите Злати Златев пробите на продукцията от нова реколта към момента показват, че "оценката за качеството на пшеницата е незадоволителна", като тази в Северозападна и Централна България е с по-добри показатели от останалите области.

По данни на търговци запасите от миналогодишна реколта вече са под 60-70 хил. тона, което означава, че сделките оттук нататък ще бъдат само с нова продукция.

"Цената на пшеницата се повишава навсякъде, включително и в България", каза Христов. По думите му в момента има реални сделки при нива от 300 лв. за тон хлебно зърно и 250 лв. на тон за фуражна пшеница. Според търговци все още е рано да се каже каква ще бъде средната цена за продукция от нова реколта, тъй като голяма част от фермерите в момента изчакват с продажбите.

По информация на фирми обаче в източните части на страната са сключвани единични сделки за 260-270 лв. за тон хлебно зърно. Според информация от стоковите борси в София и Пловдив към момента няма предлагане на зърно.

На пода в София в периода между 28 и 30 юли е имало търсене на фуражна пшеница при цена 205 лв. за тон без ДДС при незабавна доставка. В Пловдив през същия период пък е била търсена пшеница между 188 и 200 лв. за тон без ДДС за доставка след 45 дни, показват данните на борсата. Предлагане не е имало.

По данни на българските производители по-скъпата американска пшеница кара държавите от ЕС да търсят доставки от региона, което може да засили интереса и към българското зърно. През юли бяха сключени няколко сделки за износ на българска пшеница за Италия и Гърция.

Още в първата седмица на юли пък започна експорт на ечемик от нова реколта, като по данни на службата по зърното и фуражите са изнесени около 60 хил. тона за Либия, Тунис и Израел. Засега внос няма.

Според зърнопроизводителите цената на пшеницата на вътрешния пазар ще продължава да расте. "Ще се увеличава, докато не се достигнат нива, при които може да се внесе пшеница", прогнозира Радослав Христов.

Очакванията са цените на международните пазари също да се увеличава. Това, което притеснява повечето международни анализатори, е рязкото поскъпване на житото за толкова кратък период от време. От началото на юни досега цените на житото са се увеличили с над 60%.

"Това е огромен скок за толкова кратко време", коментира пред "Уолстрийт джърнъл" Тери Рогънсак от Hightower Report. "През следващите няколко години цените ще са много, много по-високи", коментира за CNBC инвеститорът Джим Роджърс. Неговата теза е, че занапред големите печалби на стоковите пазари ще са съсредоточени в зърнените култури и стоки като захарта и кафето.

Според посредника CWA Global Markets котировката на пшеницата може да нарасне с още 20% и да стигне 8.5 долара за бушел. "Спекулантите излизат на пазара. Те преследват това, което се движи най-много. Мисля, че това ще продължи още няколко седмици", коментира Питър Макгуайър от CWA Global Markets.

Рекордното поскъпване на борсовите стоки от края на 2007 г. и първата половина на 2008 г. беше причинено от лошо време - суша или прекомерни валежи в различни части на света. Освен това обаче за поскъпването съществен фактор се оказаха и спекулантите.

По данни на инвестиционни банки и изследователски компании през този период инвеститорите са налели милиарди в стокови деривати, като по този начин са натиснали нагоре цените на зърнените култури и другите стоки.

По това време икономическата криза все още не беше започнала, а лихвените равнища в САЩ и Европа бяха високи. Рекордното поскъпване на важните хранителни суровини доведе до протести и размирици сред населението в някои от бедните стани в Африка и Азия.