Поройни дъждове за кой ли път наводниха голяма част от България преди седмица.

И докато гледахме кадрите с къщи, потънали в тиня, неизбежно се питахме: Добре, а не могат ли да се предвидят наводненията? Може, но трудно. А защо е трудно?, пита днес "Труд".

Би следвало да направим справка какви проучвания и наблюдения са правени през 1930, 1940, 1950, 1960, 1970, 1980, 1990, 2000 и 2010 г. Какво ще установим?

Ще установим, че през последните 20-25 години броят на хидрологичните станции и хидрометричните постове по реките постоянно намалява. На много места хидрометричните постове са разграбени и унищожени.

В същото време институтът към БАН, който се занимава с част от тези проучвания и наблюдения, няма данни например за р. Вая, в зоната на Иракли, а там през лятото на 2006 г. стана катастрофално наводнение с човешки жертви.

Няма данни за р. Айтоска и р. Чардаклийска, а като че ли цяла България се занимаваше тази пролет с преливащото езеро Вая, в което се вливат двете реки.

Ще установим, че почти никой не се занимава със събиране, анализ и решения по въпроса.

Ще установим, че преди 40-50, че и повече години в училищата е имало станции, съоръжени с ветропоказател, ветромер, термометър, барометър и плювиограф (това е онзи уред, който отчита падналите валежи).

Тези станции в цялата страна хем са помагали в часовете по физика и география, хем са били източници на безценна информация. Разбира се, науката напредва и сега има нови способи за събиране на информация, но данните от онзи мониторинг още се използват.

Какво би станало, ако тези данни ги имаше?

Тогава можеше да се проведат мероприятия, които да гарантират проводимостта на речните корита. Разбира се, данните са полезни на тези, които ги разбират, или на тези управленци, които знаят, че трябва да се доверят на експертите...