Да си кмет в България е трудна работа, дори и в ерата на ГЕРБ,

пише днес Диян Иванов в анализ за вестник "Сега". Ето например, Йордан Лечков - разследван е от прокуратурата, та трябваше цял вътрешен министър шумно да го оправдава. Йорданка Фандъкова една далаверка не може да открие в столичната община, защото славният й предшественик Бойко Борисов арестува всички злосторници. А Димитър Николов напразно се мъчи да превърне Бургас в музикалната столица на България. През ден тъкми плажни фестивали, но титлата отдавна е в друг гражданин за европейско развитие - кметъла Цонко Цонев.

Всички тези хора, освен честни, трудолюбиви и неуморни, са и близки на човека, който напоследък е останал без приятели - премиера Бойко Борисов. Поради което могат спокойно да се посветят на гражданите, които управляват.

Не такава е съдбата на пловдивския кмет Славчо Атанасов и варненския му колега Кирил Йорданов. Те са

пример за неуважително отношение към ГЕРБ

и изпълнителната власт, което е грях първи в актуалния кодекс за коректно политическо поведение. Не че не правят почтителни врътки и чупки, но етиката изисква да бъдат далеч по-всеотдайни. И да не се правят на големи комбинатори, защото комбинациите са позволени само на хора, които всеки ден играят футбол и тенис.

И двамата управляват големи градове - най-важните след София. И на двамата отношенията с Борисов са сложни. Атанасов бе цветенце в градинката от гербери, което макар и с партийна книжка на ВМРО, получи благодатната грижа на неформалния тогава лидер. През 2007 г. на местните избори Борисов го подкрепи, т.е. той го направи кмет. После се наритаха взаимно.

С Кирил Йорданов се случи обратното - Борисов нямаше против да го издигне, но варненецът отново предпочете БСП. След това стори и невъзможното да възвърне височайшата симпатия. Макар да е ловък и опитен играч - не получи желаната взаимност. И подобно на пловдивския си колега не знае напред ли да гледа, назад ли да се обръща.

Срещу Атанасов има разследване, че е продал имот на баща си. Води войни с правителството, които няма как да спечели, но пък събира важни съюзници. Срещу Йорданов няма разследване, не води войни. Но в съседните на кмета кабинети се проведоха две акции "Медузи", а старите му приятели са изморени от сложното им приятелство. Атанасов мечтае да има светли политически бъднини, Йорданов - тихи старини (поне). В резултат и двамата нямат щастието да се отдадат спокойно на градските проблеми, а са заети непрекъснато да се озъртат за политическа закрила.

Станаха царе на ослушването и приплъзването,

а най-честото им занимание е да вдигат високо наплюнчен пръст - за да пробват посоката на вятъра.

Новите кметски избори чукат на вратата, а те хабер нямат що и как да сторят.

Кирил Йорданов винаги е бил от висока класа. Влезе в политиката чрез СДС, после стана депутат от БСП, след което три мандата се кандидатира като независим с подкрепата на социалистите. По време на кметуването винаги успяваше да създаде свой приятелски кръг от общински съветници, с което си осигуряваше самостоятелност. През 2007 г. спечели за трети път и отново започна със сложните врътки. Първото, което направи, бе да назначи за заместник конкурента си на вота Свилен Крайчев (ГЕРБ). Така направи емблематичен реверанс към набиращата скорост партия на столичния градоначалник.

Поначало Борисов издигна Крайчев не с непременната цел да спечели. През лятото на 2009 г., когато вятърът наду докрай платната на ГЕРБ, Йорданов засвидетелства ново знаково уважение. Крайчев стана депутат, но кметът каза, че той ще продължава да му бъде заместник -

нещо като неформален зам.-кмет

После приюти и Веселин Петров, който бе шеф на ОДП-Варна и за кратко оглавяваше НС "Полиция". Петров, макар и повишен в службата от Румен Петков, винаги е бил близък до Борисов. Това бе поредната любовна стрела, която варненският кмет насочи към сърцето на премиера.

В началото на 2010 г. обаче стана ясно, че ГЕРБ не просто мечтае за пълната власт във Варна, а и непременно да диктува събитията, преди да я получи. И желае да държи спусък, който винаги може да натисне. Сметната палата откри нередности при възлагането на обществените поръчки в община Варна, а през пролетта белезници щракнаха върху ръцете на председателя на общинския съвет Борислав Гуцанов. Вътрешният министър Цветанов хвърли "медуза" и по кмета. "Нито искам да го оневинявам, нито искам да му вменявам вина. Но кметът трябва да носи отговорност, защото той има компетентност и възможност да прави проверки на определени общински фирми", заяви Цветанов. През май имаше втора акция, в която бе преровен и кабинетът на шефа на финансовата комисия Янко Станев (ДПС).

След всичко това Йорданов взе да го стяга яката. Ясно е, че за всеки кмет може да бъде изровено нещо, стига да проявява неуважителна инициативност. Същото важи и за него, затова сега стои и чака решение за бъдещето си. Посланик, за какъвто постоянно е спряган периодично? Кандидат-кмет, но този път от ГЕРБ? Или просто пенсионер, който в последната година от трудовата си кариера активно ще сътрудничи на добрата власт? Номерът е каквото и да се случи, решението да не бъде взето от него.

Бъдещето пред Славчо Атанасов

в началото изглеждаше далеч по-розово. Борисов го подкрепи, разля се шампанско, радостта премина в делириум. Според договорката ГЕРБ получи зам.-кметове и председателското място в общинския съвет на Пловдив. През 2007 г. коалицията изглеждаше вечна.

Година по-късно настана драматичен обрат. Първо ГЕРБ пробва да бламира кмета с ново мнозинство, а по-късно той контрира със съюз с БСП. Председателят на общинския съвет Йордан Кюмюрджиев (ГЕРБ) бе отстранен. Атанасов се върна на върха на пирамидата, но връзките с Борисов бяха прекъснати окончателно. А откакто ГЕРБ спечели парламентарните избори, стана страшно. Започнаха непрекъснати препирни за боклук, заеми, опери, които продължават до днес.

Както винаги се случва, конфронтацията се породи от борба за пари и власт. ГЕРБ искаше да управлява града, а кардиналите зад кмета - Илко Илиев (шеф на съвета след Кюмюрджиев), Петко Атанасов (зам.-кмет) и Бойко Ватев (бивш депутат от ВМРО) не пускаха големия пай. Но сблъсъкът протече и по друга линия. Четата на пловдивските воеводи винаги е стреляла по враговете на бизнесмена Георги Гергов. Колкото повече охладняваха отношенията му с Борисов, толкова повече Атанасов и компания се мръщеха на ГЕРБ.

Пловдивският кмет поиска и властта във ВМРО. Конгресът не го избра, пловдивската група се отдели в алтернативна партия - ВМРО-НИЕ. Някъде тогава се водеше най-тежката война между Борисов и президента Първанов. Атанасов притича и демонстративно се разписа срещу искането за импийчмънт. Така

Първанов легитимира отцепниците от ВМРО,

а те потърсиха, и май получиха нова политическа закрила.

Георги Гергов, който наскоро стана областен лидер на БСП-Пловдив, не крие симпатиите си към Славчо Атанасов. С такъв приятел кметът няма как да не мечтае за втори мандат. И вероятно още от сега обсъждат конкретната "формула" на кандидатиране. ГЕРБ обаче мълчи по въпроса, в частност мълчи и МВР. А знаем, че думата на полицията е важна. През пролетта водещи общински фигури публично се притесняваха, че ще ги арестуват.

Наскоро Атанасов цветущо описа взаимоотношенията си с Бойко Борисов така: с едната ръка гали, а с другата вади..... (спестяваме дословния цитат, иде реч за анатомичен орган). Жалкото е, че от мръсните политически игри страдат най-много не кметовете, а жителите. Пловдив се тресе от непрекъснати скандали, а Варна като че ли напоследък няма кмет. В българската политика винаги всичко е лично, така е и сега.