Търговски интереси разбиха морското спасяване,

алармират пред в. „Класа“ представители на морски организации. Според тях в момента държавата няма възможност да реагира при сериозен морски инцидент, тъй като единственият специализиран спасителен кораб „Перун“ продължава да бъде неизползваем и без екипаж.
„Не бих могъл да коментирам дали причината са точно търговски интереси, но със сигурност с действията си предишното ръководство на транспортното министерство и на морската администрация съсипаха морското спасяване и „Перун“ в частност“, обясни председателят на Българската морска камара к.д.п. Богдан Богданов, помолен за коментар от в.“Класа“. Според него липсата на контрол и съмнителни сделки са довели до факта, че България не може да изпълнява задълженията си по осигуряване на безопасно преминаване на корабите през своя район на отговорност.

Оценката на кораба – между 50 и 100 хиляди евро

По времето на бившия министър на транспорта Петър Мутафчиев и бившия директор на ИАМА Николай Апостолов тайно бе извършена оценка на „Перун“. Според морски неправителствени организации тя е била направена, за да може той да бъде тайно приватизиран. И действително оценката на кораба е едва 50-100 хиляди евро, което буди недоумение, тъй като само металите, които биха получени за скрап, са с доста по-голяма стойност. Те струват около 400 хиляди евро според елементарни сметки, направени от „Класа“. Бившият главен механик на кораба Николай Димчев обясни, че влекачът има 1164 тона стомана, 30 тона алуминиева сплав, 25 тона обикновена и 10 тона електролитна мед. По пазарни оценки стойността им е около 560 хил. долара или 392 хил. евро.
Според Димчев корабът разполага с модерно GMDSS оборудване, една от най-скъпите автоматични буксирни лебедки марка Norwinch. Освен това главните двигатели са на по едва 8-9 хил. работни часа след ремонт, което се равнява на около 15-20 хил. км пробег на лек автомобил. По думите на Димчев всичката тази техника би могла да се продаде като втора употреба за няколко милиона евро.
Така като балансова стойност влекачът струва около 3 милиона лева, а при една продажба държавата щеше да получи между 10 и 15 пъти по-малко пари. А реалната пазарна цена надхвърля 7 милиона евро.
Самите ремонти също предизвикват спорове, преди всичко като необходими средства. Според специалистите са необходими между 300 и 800 хиляди лева. Капитан Никифор Герчев, председател на неправителствената доброволческа спасителна организация „Булсар“ и първи капитан на „Перун“, коментира пред „Класа“, че при всички положения ремонтът на кораба ще струва много по-малко, отколкото да се закупи нов, който би струвал около 27-30 млн. евро. „А влекачи от типа на „Перун“, че и по-стари от него, успешно се експлоатират не само в Черно море, но и в други части на света“, обясни той.
Друг проблем за пускането на „Перун“ отново в експлоатация е липсата на щатни бройки за екипаж. По времето на предишното ръководство на ИА „Морска администрация“ (ИАМА) „Перун“ заедно с друг кораб-влекач - „Мизар“, бяха прехвърлени в държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“, а екипажът им бе съкратен. По този начин бяха отчетени съкращения в агенцията, без реално да се пипа чиновническият апарат.

Кой има интерес „Перун“ да не работи?

По спецификация „Перун“ е единственият по рода си в България многофункционален спасителен кораб. Може да гаси пожари в открито море, да отводнява кораби и да влиза в горяща морска повърхност при разлив на нефт. Притежава ледови клас “ледоразбивач” и водолазна система с възможност за работа до 60 м дълбочина. Една от важните му функции, която го прави трън в очите на частните компании, е възможността да провлачва аварирали плавателни съдове. Това е дейност, която в международната практика се заплаща много добре. Само през миналата година имаше няколко случая на закъсали кораби, които ако бяха изтеглени от „Перун“, можеха да осигурят издръжката му поне за година-две.
В момента монополист в областта на провлачването в българския район на отговорност е холандската „Мултрашип“. След като по различни причини не можаха да осъществят дейността си в Украйна и Румъния, холандците се насочиха към България, като придобиха 100 процента от капитала на "Бургас таг сървис" в края на 2005 г. Компанията бе спрягана и като основен кандидат за закупуването на „Перун“ за жълти стотинки. Именно „Мултрашип“ е „големият печеливш“ от спирането на българския спасителен влекач от експлоатация.
С любезното съдействие на бившия директор на ИАМА Николай Апостолов „Мултрашип“ бе определена да извършва тегленето на аварирали кораби в българския район, независимо че морската администрация също бе собственик на влекачи. Цената само за изтеглянето и провлачването на авариралия край нос Емине през 2008 година Lady F бе около 120 хиляди евро – сума, достатъчна да покрие разходите по ремонта на „Перун“. Друг въпрос е защо държавната морска администрация е повикала за изтеглянето му частна фирма от южния край на българското крайбрежие, при положение че корабът е бил в аварийна ситуация в северния район, където ИАМА е имала в близост собствен влекач - „Мизар“.
„Мултрашип“ е и компанията, която се ползваше с негласната подкрепа на предишното ръководство на ИАМА. Неин представител бе „вкаран“ и на първоначалната закрита среща на новото ръководство на транспортното министерство с българските морски организации, въпреки че не бе в списъка на поканените. И като чуждестранен конкурент на морската ни дейност присъства на подобна важна инициатива.

А сега накъде?

България като морска страна е поела задължения по няколко морски конвенции, касаещи морската безопасност и в частност морското търсене и спасяване. По процедурите на ИМО „Перун“ е деклариран като основна спасителна единица в Българския район на отговорност за търсене и спасяване. Отдаването на кораба под наем реално е извършено в нарушение на изискванията на тези конвенции и е довело до неизпълнение на международните задължения на българската държава. А съгласно закона за морските пространства на Република България, има внесено категорично задължение на транспортното министерство да създаде и поддържа специализирана организация (структура) за осъществяване на тези задължения.
В момента България разполага за спасителна дейност единствено с малки спасителни катери с ограничена мореходност. Те могат да бъдат използвани единствено в зоната в близост до брега и при вълнение под 2 бала (което е едва 50% от годината). От службата за брегова охрана на Великобритания са предложили неофициално на България да закупи английски катери втора употреба. Морските специалисти обаче са категорични, че същите лодки са били предлагани преди няколко години на десетократно по-ниски цени. Тяхното обслужване е изключително скъпо и най-вероятно англичаните се опитват да се отърват по-скоро от тях.
В момента ИАМА разчита за спасителна дейност при сериозни произшествия като потъването на кораба „Толстой“ през 2008 г. най-вече на корабите на Военноморските сили и „Гранична полиция“. Търсенето и спасяването обаче не е тяхна основна дейност и подобни операции натоварват и без това изтънелия им бюджет.
От ръководството на МТ вече неофициално са обещали вече на среща с морския бранш да осигурят средства за ремонт на „Перун“. Парите обаче ще могат да бъдат включени най-рано в бюджета за 2011 година.