В планините, на морето и дори в домовете ни са забелязани змии напоследък.

Отровата на влечугите вече уби няколко крави.

В Кюстендил змия се е покатерила до 6-тия етаж и се е наложила намесата на Гражданска защита. Друга пък се е мушнала в бутилка с бира в кръчма в Балчик и е стреснала посетителите на заведението.

"Пороите това лято наводниха дупките на змиите, което налага те да си търсят нови убежища, затова са навън", обяснява херпетологът д-р Николай Цанков от

Националния природонаучен музей. Те обаче се страхуват повече, отколкото ние, Затова и атакуват само в краен случай.

В България има 16 вида змии, два са опасните за човека - пепелянката и усойницата.

Най-често инциденти стават с пепелянката, защото тя се среща в равнинните части.

Отровата й е опасна, но не е смъртоносна, твърди специастът. Смъртните случаи са редки - на 10-20 години има по един инцидент с фатален край.

Ухапванията са доста - няколко десетки на година, най-често жертви стават домашните животни с по-малки размери - овце и кози, рядко крави и коне.

И пепелянката и усойницата имат късо и набито тяло.

Шарката им е зигзагообразна, което ги отличава от другите видове. Съскат силно, по-тромави са от другите. Когато са застрашени се навиват на кръгче, а главата щръква нагоре.

Пепелянката стига до 85-90 сантиметра, усойницата е по-дребна - 65-70 сантиметра. Втората живее във високите части на планините - над 1000 метра надморска височина, затова и инцидентите с нея са по-редки.

Пепелянката понякога се навърта и в населените места, търси цивилизацията.

Обичат изоставените селца, те са идеални за тях. Там си търсят храната, основната са гризачи. Отровата, която изхвърлят, е до 60 милиграма. Усойницата пък "изплюва" до 10 милиграма, но отровата й е по-силна. Така че ефектът от ухапванията и от двете змии е еднакъв, обяснява херпетологът.

У нас най-голямо разнообразие от видове има в южните части на страната - по Южното Черноморие, Източните Родопи, разказва специалистът.

Най-разпространени са смокове и водни змии.

Най-често се срещат смоковете мишкари, които търсят плячка в широколистните гори. В миналото не са ги пъдили от къщите, защото спасявали дома от мишките.

Най-големият смок у нас пък е големият стрелец, който достига до 2 метра. "Наречен е стрелец, защото, когато е застрашен, се брани агресивно. Иначе не е опасен", уверява Николай Цанков.

Според него са спекулации твърденията, че се увеличава популацията, напротив, змиите намалявали. "Живинки са все пак", казва със съжаление специалистът.

При най-малко съмнение от ухапване човек трябва да е под лекарско наблюдение. Сигурното доказателство, че е било именно змия, е спадане (птоза) на единия или на двата клепача след 12, или 24 часа. Това е невротоксична реакция, но отшумява за 24-48 часа, обяснява доц. Анета Хубенова, шеф на токсикологията в "Пирогов".

По-опасни са уврежданията на кръвотворната система и кръвосъсирващите фактори.

Ако няма условие да се направи противозмийски серум веднага, трябва не по-късно до 2 часа да се потърси лекарска помощ. Серумът е биологичен антидот.

Раната веднага трябва да се почисти дори и с подръчни средства - спирт, алкохол. В никакъв случай не бива да се изсмуква.

Някои препоръчват крайникът да се стегне 10-15 сантиметра над ухапването.
Това според доц. Хубенова е рисковано, защото пострадалият може в страха си да задържи превръзката дълго, а тя може да наруши кръвообращението и да се получат по-големи усложнения.

След убождането жертвата усеща силна болка, на мястото остават 2 точки на малко разстояние една от друга - следи от максиларните зъби на змията.

Там тя е изляла отровата си и на мястото може да се получи зачервяване, оток, които да нарастват в следващите часове. Отровата на змиите съдържа комплекс от токсични вещества. Въздействат върху кръвоносната и нервната система и върху факторите на съсирване.

Влечугите се събуждат в ранна пролет, тогава отровата е с най-голяма сила, защото през зимата се натрупва в максиларните им жлези.