През седмицата бе публикуван отчет на правителството за първата година от управлението му. Според този документ "въпреки съпротивата, реформите в държавната администрация, здравеопазването, образованието, отбраната, дипломатическата служба, съдебната система и управлението на публичните финанси вече са необратим процес".

Впрочем, вярно е. И за съпротивата. И за реформите. Не звучи много лятно, нито пък ваканционно, но напоследък в публичното пространство се изляха доста вопли. С това, че съдебната и изпълнителната власт са два остри камъка и поради тази причина те брашно заедно няма как да мелят, смятам, вече свикнахме. Искрите от Президентството към Министерски съвет – също не са нещо ново. В този сюжет сюрпризът беше, че Конституцията не е обширно четиво и е добре министрите да й хвърлят по един поглед според държавния глава. А той пък самият не е деловодител. Изобщо: много информация получихме през седмицата. Научихме още, че поради липса на средства за БАН е застрашена прогнозата за времето. За културните институти знаем, за оперите, театрите, администрациите... Знаем за всички места, където по стар социалистически принцип раздуваха щатове, за да могат много близки хора да пият кафе, да си приказват сладки приказки и да получават аванс и заплата на точно определено число, независимо от атмосферните, социалните и държавните условия. Също така сме наясно, че във всички подобни институции има изключително свестни, талантливи и работни хора, непогалени от старото социалистическо правило, че всички сме равни в мързела, безхаберието и бездарието. Само че покрай сухото гори мокрото, така че който оцелее, това ще е.

На фона на милата и тъжна българска картинка, в която се чуват стоновете на хора пред уволнение, пред съкращение, без перспектива, един надут представител на прехваленото западно общество тия дни ми каза, че българите са симпатични хора. Казва ми го за втори път през изминалите две години. Тогава имаше предвид, че за първи път идва в България и че всичко, което е слушал за държавата и за нейните обитатели се свежда до мизерните няколко думи: „корупция”, „престъпност” и „липса на правосъдие”. Преди две години дори не разбрах как е събрал куража да тръгне насам, при положение, че в представите му светела голяма червена лампа, че ние – въпросните, сме само бандити, тунеядци, крадци на европейски пари и хора, само заблуждаващи останалите, че имат намерение да вървят напред и да се развиват.

Впрочем, човечецът много бързо преодоля промивката и съзнанието му беше стигнало до старата истина, че навсякъде има и добри и лоши и до малко по-новата истина, че всичко останало е въпрос на пи-ар кампании, а ние очевидно сме жертва на последното. И сега година след година, доклад след доклад, полицейска акция след полицейска акция отмиваме челата си и бягаме с препятствия точка по точка към светлото европейско бъдеще.Точките не са никак малко: здравеопазване, социално осигуряване, образование, култура. В един личен бизнес план те дори биха могли да обхванат цял живот. Разбира се, при държавите е по-различно. Там всичко е помпозно, мащабно и с големи числа. Там може много и увлекателно да се говори, а на финала нищо да не е казано. Там може да се планира, да се предвижда, да се описва, обмисля, обсъжда и сравнява, а всъщност нищо реално да не се случва.

Не казвам, че е така... Подчертавам само, че е възможно. Също така подчертавам, че доброто желание за реална промяна може да включва точка първа и последна: да променим мисленето си. Да се научим, че както положителните, така и отрицателните явления в обществото ни не са даденост, с която трябва да свикваме, а нещо, което можем да подсилим, или да променим. Да се научим, че всичко зависи от нас, а не от някакъв безименен, добре пременен и дълбоко корумпиран герой на нашето време заради когото дори  чуждестранни туристи чули-недочули, идват тук убедени, че единственото ни хоби е да престъпваме законите и че по стара българска посттоталитарна традиция, се гмуркаме в корупционни сделки всеки ден за  закуска, обяд и вечеря.

А ние, нали сме симпатични ... Стараем се да правим добро впечатление и да отмиваме общия срам от челото. Стараем се да се представяме достойно пред хора, които вероятно допускат по пет правописни грешки в едно изречение, не знаят как точно се изписва името на съседната им провинция и нямат представа кой точно е Александър Зиновиев и защо се е интересувал толкова от Третата Световна, но живеят със самочувствието на уважавани граждани на  страхотна държава, които трябва да ни натрият носа на нас – двойкаджиите и да ни покажат как да живеем.

Извинявам се много, но лично аз нямам необходимост някой недоучен дървен западен философ да ми дава правила за поведение в съвременното общество, да идва в собствената ми държава и на втория ден възхитено да възкликва колко симпатични сме, всъщност, ние българите... противно на всичко, което бълват медиите в собствената му държава! Просто нямам нужда да ме оценява Еди Кой Си и да го прави по единствената причина, че името в личната му карта е писано на латиница.

Затова много ми се иска да спрем да си губим времето с партийни игри, тъжни вопли и шокиращи изявления, а просто да променим мисленето си. Ако това се случи, няма да допускаме повторение на  грешките, които съсипват държавата и нейния имидж. Няма да допуснем в някоя друга сфера страшното презастрояване с апартаменти, хотели и всякакви черупки и килери на неземни цени квадрата, които сега няма как да се продават поради отлив на купувачи. Няма да допуснем агенциите за недвижими имоти да се роят като пчелички няколко години, а после съвсем естествено да бъдат закривани или да фалират. Няма да допуснем непрекъснато да се говори за това колко слаби са туристическите сезони и как туристи идват тук единствено заради евтиния алкохол и проститутките. Извинявайте,  но тази информация за мен е целенасочена атака към убиване на бизнеса, защото лъжата, повторена сто пъти, накрая се превръща в истина.

И още нещо: ако години наред имаше стабилна, добре планирана и мъдра държавна политика, дали на места, където работата е за петима, щяха да работят сто и петдесет души, дали наблъсканите един връз друг апартаменти щяха да пустеят без купувачи? Дали чуждестранни хулигани щяха да превръщат курортите ни в места за безобразия и диващина? И дали хората отвън щяха да мислят за нас като за бандити, крадци на европейски пари и престъпници, които непрекъснато практикуват корупция и толкова?

„Българите са симпатични хора” – казват промитите от черна реклама мозъци, след като се срещнат с нас и разберат за какво става дума. Значи трябва да дооправим държавния имидж. Сега две фирми получиха тази възможност. Срещу скромната сума от 4 милиона лева и половина те трябва да създадат рекламна кампания за руския и германския пазар, слоган и визии за увеличаване на конкурентноспособността и потреблението на туристическите услуги в България, да популяризират България като атрактивна туристическа дестинация. Крайната цел е създаване на търговска марка "България". За четири милиона и половина ще подготвят и организират пресконференции, уъркшоп и  участия в семинари, коктейли и церемонии. Дали не е разточително, ако през това време ние се мъчим да живеем, оплетени в десетки въжета на бюрокрация, нехайство, невежество или безобразия и дори на моменти постигаме чудеса във всекидневието? Често не благодарение на условията, а въпреки тях. Дали не е разточително при положение, че тук – у нас, в най-гледаните часове вървят безкрайни реклами на Турция като туристическа дестинация? И дали това с конференциите и коктейлите не е съвременен римейк на старата социалистическа формула, която в момента се опитват да разчистят: тази, по която работата е за петима, а в предприятието работят сто и петдесет?

Иначе, ние - българите, сме симпатични хора и всеки новак европеец сам стига до извода отново и отново. Сигурно ще е така, докато създадем търговската марка „България”. За четири милиона все на някой велик мозък ще му хрумне какво трябва да включва тя. Ако случайно и тази идея пропадне из бездънните джобове и годишните отчети, има резервен вариант: всяко дете може да ви каже, че за да утвърдите държавата, хората в нея трябва да имат условия за развитие и да живеят спокойно и добре. Кой знае... Може би тези четири милиона и половина биха помогнали някъде другаде, а дестинация се утвърждава и с далеч по-малко пари. Когато си почисти човек къщичката и застане усмихнат пред нея, защото всичко му е наред, бъдете сигурни, че хората няма да заобиколят от няколко километра, а ще дойдат, ще влязат и ще останат. И когато си тръгнат, винаги ще искат да се завръщат.