Зад него се крият три момчета и едно момиче от ЮАР, които са категорични, че са родени, за да свирят метъл, но в Африка тази музика не е популярна и затова са се наканили да превземат Европа. А най-eнтусиазиран от четиримата е българинът Петко Петков.

С Autumn Sun се срещнах ден след като свириха на Каварна рокфест 2010. Четиримата вече мислеха за Spirit of Burgas. Музикантите съвсем скоро са напуснали ученическата скамейка и това много им личи. Не само в хлапашките им усмивки и кипящата енергия. Представянето им на феста в Каварна не беше блестящо заради куп нередности, но младите музиканти приемат предизвикателствата с усмивка и смело продължават напред.

Първи започна да говори Пепи. Момчето живее от 4-годишно в ЮАР и българският му е малко завален.

- Кой те запали по тази музика и какво те накара да събереш банда?
- Iron Maiden. Определено след като ги чух, реших, че искам да се занимавам с музика. Събрахме се с Шон (другият китарист в групата) и още един наш приятел в училище и си направихме група през 2006-а. После барабанистът ни напусна. През това време си намерихме Шели, певицата ни и Елмо дойде на барабаните и всичко си дойде на мястото.

- Свирите мелодичен детметъл и сте избрали женски вокал. Този ефект ли търсехте?
- Да, определено. Шели пее страхотно. Тя е много добра. Такава музика харесваме и такава музика искаме да правим.

- Ти като българин ли поиска да свирите в България, или имате някакви по-сериозни планове?
- Музиката, която свирим, не е много популярна в ЮАР. А ние харесваме такава музика. Затова искаме да пробием в Европа. България е моя родина, аз съм роден в София и до 4-годишен съм живял там. Затова с радост приемам поканите за участие. Ние вече веднъж сме свирили на Spirit of Burgas и ни посрещнаха много мило. По-добре е да растем в България. У нас и изобщо в Европа има публика за тази музика и тя има много фенове. Ние тепърва ще трябва да доказваме какво можем и аз съм сигурен, че ще се справим. Имам огромно желание, много амбиция, талант и силна воля за успех. Затова съм сигурен, че наистина ще пробием и името ни тепърва ще се чува. В Каварна и в Бургас се запознахме с много хора, създадохме нови, много полезни контакти, имахме щастието да сме на една сцена с легенди в тая музика. За нас това е невероятен шанс. Аз мисля, че именно така се расте. Музиката е нашият живот и смятам, че сме родени, за да правим музика.

В този момент единствената дама в групата - Шели Смит, реши да се включи в разговора.

- Ние сме сигурни в това, което правим и го правим с удоволствие. Аз съм част от бандата, но никой не ме приема като дама. Държат се смен като с момче от групата, което отчасти ме радва. Няма специално отношение към мен. Мисля, че четиримата заедно имаме много потенциал и ще успеем. А България е невероятно място. С момчетата научихме по няколко български думи и мога да кажа (спира, замисля се, усмивха се и започва бавно и внимателно да рецитира като дете в предучилищна) - обичаме кебабче, баниса, шопска салата... и докато си поеме дъх момчетата зад нея викнаха в един глас - и ракия, с ударение на "а"-то, и хубави жени тук.
{gallery}Afish/2010-08-09-autumn-sun{/gallery}