И наистина сесиите на местния парламент са си жива говорилня, особено откакто ГЕРБ взеха властта от БСП. Не че гербаджиите много говорят – напротив. Колкото до истината – тя обикновено бива изричана от устите на опозиционерите. Етествено, защото преди да станат опозиция те са били управляващи. Тоест знаят къде и как се бърка в кацата с меда. Това особено важи за БСП, които от няколко месеца насам са в опозиция. Преди това пък такива бяха гербаджиите, но опозиционерстването не им се удаваше много-много, тъй като те нямаха ясна представа какво е да си във властта и с какви финтове да омотаеш противника, докато стане на твоето.

Няколко са гласовете, които поддържат огнището на говорилнята и подклаждат споровете в местния парламент. Въртят се едни и същи хора. Често един и същ "говорител" взима думата по една и съща тема 2 пъти. Преди и след почивката. И двете му изказвания са с взаимно изключващи се тези по въпроса. Случва се и оратор да защити предложение на глас, но да гласува срещу него. Всичко е възможно в ОбС-Варна.

В същото време много други си стоят тихо и кротко в залата и само вдигат ръце и гласуват без да са проронили нито една дума на микрофоните, камо ли от официалната трибуна. Мълчат като риби! Дали пък не смятат, че мълчанието настина е злато? Едва ли! Милионерите общински съветници Веселин Марешки и Красимир Узунов са едни от най-приказливите по време на сесии, така че това с мълчането и със златото е ала-бала работа за промиване на детски мозъци.

Но да оставим засега приказливците настрана - тях всеки ги знае, и да видим кои са мълчаливците. Челно място в групата на „заключените усти” несъмнено държи Димитър Кондов от БСП. Едва ли някой може да се сети за поне едно негово изказване по време на сесия през трите изминали години от настоящия мандат на общинския съвет. Иначе няма спор, че бившият шеф на Варненската корабостроителница е умен и интелигентен човек. Възможно е просто да е скромен. Пък и след кошмара, който изживя в края на миналия век покрай Добрин-митевщините в корабостроителницата, може да е предпочел вече да не се обажда. Впрочем, по същия начин – тихомълком, Кондов спечели всички съдебни дела срещу държавата, заради това, че беше арестуван в качеството си на директор на завода. Явно такъв му е стилът на работа.

Достойна компания в категоричното и неприкословно мълчание по време на сесии му правят две дами от политическата група на Марешки. Няма как да наричаме по друг начин тази група. Та това са Дилбер Вейсалова и Цветелина Тънмазова. И двете са пряко ангажирани в бизнеса на Марешки. За тях обаче може да се каже, че имат извинение за мълчанието си – просто не могат да се вредят от шефа си. Както е известно Марешки говори поне за 5-10 души. Може и само той да говори, може да си прави предложения в залата, да си ги оттегля, пак да ги връща, да си тръгва от сесия, да се връща... изобщо може да прави каквото си иска. С едно изключение – гласът му се брои само за един, така че не може сам да си одобрява  решенията и се налага да говори още повече, за да убеждава сподвижници за каузите си.

Другите мълчаливци са в групата на ДПС – Медиха Хамза и Октай Мустафов. Изключителна рядкост ще е, ако някой от тях случайно се обърка да вземе думата. Пък и работата им не е да говорят, а да гласуват по усмотрение на партийния лидер Янко Станев. Той пък е от приказливите и то от много приказливите. Плюс това умее да облича икономическите си интереси в политически тези. Нещо, което примерно на Марешки не му се получава. Въпрос на опит, все пак Станев от 20 години е в политиката и в местната власт. В редиците на ДПС има и друг мълчаливец – Иван Недялков. Популярен като каратист и световен шампион по трошене на бетонни блокчета, а също и върл последовател на творчеството на Владимир Висоцки. Определено с китара в ръка му се получава по-добре отколкото да говори по време на сесии. Дори при него е по-добре да не говори, защото в случая важи максимата за оня, който копаел дупка, но хвърлял пръстта отгоре си и сам се заравял в нея.

В едно от редките си изказвания на територията на общинския съвет Недялков успя да роди умопомрачителното решение всички местни парламентаристи да ходят закичени със специални значки на реверите си. Това стана по време на предния мандат, когато каратистът още не бе влязъл в ДПС. Но пък вече беше минал през СДС и ОБТ. Та идеята му за значките беше гражданите да могат да разпознават по тях общинските съветници, когато ги срещат по улиците, площадите или в градския транспорт и съответно да им поставят актуални въпроси и належащи за разрешаване проблеми. Това предложение на Недялков беше гласувано и одобрено, но така си и остана  неизпълнено. Е, може и някоя фирма някъде да е изработила въпросните значки, но така и нито един местен парламентарист не се закичи с такава. Може би защото е доста трудно човек да ги срещне по улиците или пък в градския транспорт.   

Не особено приказлив е и Николай Пашов от ГЕРБ. Едни от редките му изяви от трибуната са, когато партийната група му възложи да прочете някое официално становище или позиция. Пашов е син на директора на така наречена общинска гражданска защита Купен Пашов. Освен това е шеф на фирмата „Хидрострой“, която има договори с общината за асфалтиране на улици, за строителство на различни общински обекти, за чистене на сняг през зимата по улиците и булевардите и прочие. Е, какво да говори човекът, явно е оставил делата му да говорят вместо него. Не, впрочем един път се изказа – за да поиска в общинския бюджет да бъдат заделени повече пари за снегопочистване. Тогава обаче му отказаха, тъй като ГЕРБ още не бяха овладели мнозинството в местния парламент.

Изказванията по време на сесии явно не са силната страна и на Андрей Василев от партия „Нашият град“. Той е шеф на фирмата концесионер на варненския плаж „Лазурен бряг“ и директор на „Варнаплод“. Все фирми от короната на ТИМ. Достойно съперничество в мълчанието му прави неговата съпартийка Йорданка Несторова. Може би това е разбираемо, тъй като лицето и главата на „Нашият град“, а съответно и устата, е Неделчо Михайлов. Популярният тв водещ, журналистът-политик... очакванията към него бяха да громи крадливите местни политици и прочие алабализми. Вместо това обаче Михайлов често е засичан да присъства само телом на сесиите. Отсъствията му от заседанията на общинския съвет напоследък пък вече се превръщат в хронични и дори в рецидив.

Още доста имена могат да бъдат добавени към групата на мълчаливите местни парламентаристи. По-интересно е обаче да отбележим рязката промяна в поведението на „Атака“. От края на 2007 г. до преди само няколко месеца местните парламентаристи от партията на гръмогласния Волен Сидеров мълчаха все едно са на погребение, а не на сесия на общинския съвет. Причината за това вероятно е, че бяха позиционирани в несвойствена за партията коалиция с ДПС и БСП. Откакто обаче бившият шеф на местния парламент Борислав Гуцанов беше задържан при операция „Медузите“, а впоследствие ГЕРБ овладя мнозинството в съвета, хората от „Атака“ понадигнаха глава и гласът им започна да се чува от време на време. Особено на шефката им Евгения Александрова, която пък взе, че се кандидатира и за шеф на Радио Варна.

Да кажем и няколко думи за приказливците. Вече стана въпрос за Марешки, за Узунов, за Станев... палмата обаче от известно време насам държи Пламен Начков от БСП. Откакто червените са в опозиция той е във вихъра си. Громи ГЕРБ, громи ДПС, громи кмета, громи всички. Може и сам, не му е необходима подкрепата на съпартийците му. Дори и го е правил, след като червените го бяха зарязали съвсем сам да дава отпор на гербаджиите по време на предната сесия. Нескончаемите, но доста добре аргументирани тиради на Начков тогава изкараха от нерви не един или двама съветници от мнозинството. Стигна се до там, че и председателят на съвета Николай Апостолов публично изказа възхищението си от бесепаря с думите: „Вие сте истинска опозиция г-н Начков, доставяте ми удоволствие.“

Благодарение на едно подобно „удоволствие“ вчера стана ясно, че община и общински съвет са родили култов парадокс. Както е известно мнозинството в местния парламент увеличи с 1,5 милиона парите, които трябва да бъдат платени от бюджета на сметопочистващите фирми. Причината е, че през зимата са чистили сняг по тротоари и площади. Тоест местните парламентаристи решиха, че снегът е боклук. Начков обаче припомни, че общината е глобявала граждани и фирми, защото не са си почистили снега по тротоарите пред жилищата, офисите, магазините и прочие. А в същото време глобените си плащат такса смет и тъй като снегът е боклук сега спокойно могат да съдят общината заради въпросните глоби. В общи линии, щом става въпрос за 1,5 милиона лева, ако трябва и снегът ще е боклук. Но е хубаво, че има и приказливи общински съветници иначе подобни парадокси ще си минават незабелязано.