Унищожителни наводнения в Пакистан, задушаващи пожари и безпрецедентна жега в Русия, убийствени свлачища в Китай, разрушителни мусони в Индия, необичайно студена зима в Южна Америка...

Дотук август 2010 г. не само оправдава очакванията, че за поредна година ще е един от най-изпълнените с бедствия месеци на годината.

Случващото се раздуха дебата за и против глобалното затопляне, че и дори възбуди любителите на конспиративни теории за свръхсекретно "климатично оръжие", разработено, разбира се, от империалисти или тайни глобални общества, пише "Дневник".

В академичните среди разговорът е на друго ниво. Според едни струпването на толкова аномалии е рядкост. За мнозина учени обаче екстремните явления това лято пасват на концепцията за причинените от човека климатични промени.

Те отново призовават човечеството да започне да се подготвя за различен начин на живот, изпълнен с крайности и внезапни обрати във времето. Част от тази промяна засяга директно властите, защото природните бедствия, засягащи милиони хора, заплашват не просто управляващите, а и изобщо доверието към държавата да се справя в криза.

Засега политиците не се стряскат особено - дори международните преговори за намаляване на парниковите емисии, причиняващи измененията в климата, буксуват и годината ще завърши без някакъв сериозен напредък от форума в Копенхаген насам.

Независимо дали мащабът на парниковият ефект е преекспониран или не,

България няма да остане встрани

от климатичните тенденции. Преди дни Националният институт по хидрология и метеорология към БАН прогнозира, че до средата на века страната ще изпита затопляне от средногодишно поне 2 градуса, съпроводено от засушаване.

Тенденцията към затопляне в България се наблюдава от края на 70-те години. Очакванията са валежите да намалеят с 10 – 15%, най-вече в Югоизточна България. Така ще възникне нуждата от по-устойчиви земеделски култури. Междувременно станциите по Черноморието отчетоха най-високи температури на водата от 17 години насам.

Но това е нищо в сравнение със стряскащите новини от света.

"Затопляне на климата вероятно ще донесе повече такива явления", смята професор Хенинг Роде от Стокхолмския университет, цитиран от "Ройтерс".

По думите му обаче не може единично събитие да се отдаде изцяло на глобалното затопляне. Същото мнение споделя и проф. Фридрих-Вилхелм Герстенгарбе от Потсдамския институт за изследване на климата, според когото

струпването на такива аномалии е рядкост

"Винаги ще имаме климатични крайности. Но изглежда, че промените в климата усилват интензивността им", твърди Омар Бадур от Световната метеорологична организация, който отговаря за работата с климатичните данни.

Според него изместването на мусонните дъждове в Азия е следствие от феномена "Ла Ниня", естествено охлаждане на Тихия океан. По думите на Бадур обаче е твърде рано да обвиняваме човешката дейност за отделни метеорологични събития.