Късно снощи, след боледуване, на 82-годишна възраст почина проф. д-р Исак Паси - виден български философ, изкуствовед и културолог.

Исак Паси е роден е на 13 март 1928 г. в Пловдив, в семейството на юрист. Баща му Соломон Исак Паси е виден пловдивски адвокат, общественик и испански вицеконсул в Пловдив.

След като завършва Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 1950 г., Исак Паси става асистент в катедрата по "Марксизъм-ленинизъм" (1952-1959) към Философския факултет на университета. През 1957 г. защитава докторска дисертация на тема "Г. В. Плеханов и марксическата естетика". През 1971 г., на 43-годишна възраст, той вече е професор по естетика, доктор на науките. Изследванията му се простират в областта на историята на естетиката, естетиката, историята на западноевропейската литература.

Исак Паси е член на БКП. През 1993 г. в знак на протест срещу "декомунизационния" закон "Панев" той се пенсионира и заявява, че не се отказва от идеите си по естетически съображения.

Проф. Паси има изключителен принос за приобщаването на българската култура към европейската философско-естетическа и литературна мисъл.

Първото му есе (за Дон Кихот) е публикувано през 1964 г. в сп. "Литературна мисъл". През следващите близо 50 години пише есета, монографии, философски миниатюри, спомени, пътеписи, автобиографични бележки, философски портрети и пр.

Исак Паси е автор на повече от 40 книги. Негово дело като съставителство, обща научна редакция и коментари са над 80 тома със съчинения на велики майстори на духа от цялата човешка история - от античността до XX век. Основоположник е на книгоиздателските поредици "Естетика и изкуствознание" (изд. "Наука и изкуство"), философско-есеистична библиотека в издателство "Георги Бакалов" (Варна), "Класическо наследство" (Университетско издателство "Св. Климент Охридски"), "Философия и човек" (изд. "Захарий Стоянов") и др.

Благодарение на Исак Паси през годините става възможно в България да се появят съчинения на Цицерон и Хораций, Блез Паскал и Артур Шопенхауер, Фридрих Ницше и Густав Льобон, Дмитрий Мережковски и Анри Бергсон, Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг, Мигел де Унамуно и Хосе Ортега и Гасет, Лабрюйер и Вовнарг, Шамфор и Сьорен Киркегор, Йохан Хьойзинха и Владимир Соловьов, Лев Шестов и Николай Бердяев, Томас Ман и много други.