Не западнонилската треска, а маларията трябва да ни тревожи, а и за двете не ни трябват "екзотичните" тигрови комари.

Това става ясно от интервю на в. "24 часа" с доц. д-р Вълко Бисерков, и.д. директор на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. По думите му през 1965 г. България е призната от СЗО за страна с ликвидирана малария, но поради широките връзки със страните от тропическите и субтропическите региони у нас се регистрират случаи на малария - техният брой е 2942 за 44 години (1966 - 2009).

Тревожни са данните, че от края на ХХ век в страната отново се появиха местни популации от маларийни комари. Тези популации са като заредена бомба. За да избухне епидемия, е необходим само контакт на тези комари с болен от малария човек. Засега поради адекватната реакция на нашите медици при влизане в страната на болни от малария те нямат контакти с местните популации на маларийни комари и затова няма епидемия. Но рискът е осезаем. Въпрос на време е болен от малария да пробие здравната бариера и да влезе в контакт с местните маларийни комари, твърди доц. Бисерков.

Маларията, която в световен мащаб е сред първите три най-значими заболявания, според него чака на южната ни граница, за да се "завърне у дома". Миналата година у нас са починали 8 души от малария. Докато при западнонилската треска се разболяват незначителна част от ухапаните от заразен комар и в повечето случаи оздравяват.

Според изследване на американски учени един от видовете комари, отговорни за заразяването със западнонилска треска, е нашият местен обикновен комар - Culex pipiens. Така че дори без намеса на тигров комар България има условията да поддържа огнище, ако заразата от западнонилска треска влезе у нас. Маларийните комари все още живеят на местата на старите огнища на болестта - на юг от Кресна, в Северна България, Тракия, Великотърновско.