Той я нарича „жена камбанария”, а аз – „пичка”. Носете си пичка от вкъщи, ако му отивате на концерт. Иначе това, което ще намерите там – ще ви хареса в случай, че от възрастта вече притежавате тежки проблеми с простатата. Или ако притежавате личен катетър. Той е Веселин Маринов - „кралят на обществената естрадна поръчка”, а аз съм внук, с когото всяка музикална баба би се гордяла. На още 70 километра е Spirit of Bourgas, но предпочитам да стигна до площада на Бяла, където ще се лее плейбек и ще се пие пот. За да мога после да започвам историята си от тази вечер като приказка – и аз бях там, и аз се веселих, и на мен ми тече по брадата, тече ми по челото, протече ми и от подмишниците, превърнах се в язовир.   

Слагам си най-мощния стик против изпотяване и отивам да се срещна безплатно и live (доколкото думата е уместна за проявите на площадна естрада) с най-новия Му албум. Подранявам с час, но пейките на площада вече са заети от нетърпеливи фенки. Крайно нетърпеливи, защото междувременно може да им се случи нещо непоправимо от старост. За тях концертът буквално е на живот и смърт, затова не са си разчели правилно времето. Тръгнали са преди обяд от вкъщи, но бастуните им са се оказали неочаквано бързи и са ги довели, преди да се е стъмнило. Въобще не искам да се подигравам на публиката, но непреувеличено ми изглежда малко полуумряла. И за да се посъживи – който и да пее, трябва сериозно да се поизпоти. Заради Краля на площада е дошло и едно бездомно куче, което черпя със стар чипс. Чипсът е много вреден, но се успокоявам, че вечерта като цяло се очертава вредна.

Постепенно започват да се трупат и по-новите генерации фенове, които могат да си позволят да тръгнат в последния момент и пак да стигнат навреме. Възрастовата граница рязко пада, а старият чипс рязко покачва градуса на стомашното ми напрежение. Дрескодът на безплатния естраден фен е басмени роклички и бастун за по-консервативните, коприна - за по-либералните и суркащи асфалта чехли - при всички. При мъжете има модна категория „официален потник”. Аз по-скоро имам вид на фен на West Ham в лошо настроение след лошото съботно гостуване на Стилиян-Петровата Aston Villa.

Той се появява в точно обявения на плакатите час, бих казал – точен като смъртта, но на това място и на този площад не е много хумористично да се сравнява така. Появява се в сатенената риза, която веднага познавам. Същата риза изхвърлих завинаги от гардероба си след абитуриентската ми преди 12 години. Не знам как е попаднала у Него, но му стои адекватно и все още сухо. След първата песен Маринов кани всички да дойдат по-близо до въжето, очертаващо сцената. Аз също се чувствам поканен и вече почти мога да Го пипна, а Той да ме опръска. Това също звучи двусмислено, но няма риск някой да се обиди.

Кралят тъкмо набира мокра скорост и спират тока. Една фенка до мен започва да истерясва - „Сега стана тя, стана тя сега”. Не знам какво става, но на мен за първи път E.on ми станаха симпатични. Чувствам се като в народна приказка от Втората световна – народният любимец Крали Веско се изправя срещу народния немски злодей. А доброто побеждава, въпреки моите неочаквани симпатии.

Токът идва сравнително бързо, преди приготвените карамфили за Краля да са увехнали и първоначалната пот да е засъхнала. Всичко продължава по класически естраден план, измислен от Тончо Русев и Евтим Евтимов. Маринов не е довел със себе си нито един музикант, но пък с плейбеците си е командировал 8 души балет. Танцуват по четирима и на всеки две песни се сменят. На всяка песен се преобличат. През това време Кралят, който повече има нужда от подмяна на сатена, им печели време. От някакво аутокю със стари вицове анимира следващите бози. Например, срещнал две жени, които си говорили, че ако мъжът е красив, интелигентен и с чувство за хумор – няма значение какъв цвят му е „Ферарито”. И така се родила следващата песен, която очакваш да се казва „Кучки гадни, комерсиални”. Но вероятно Евтимов е посмекчил нещата и се е получило скучното заглавие „На четири очи”. Русев след него пък също е дал скучния музикален принос на първата си йоника.

Никога няма да разбера това естрадно-чалгаджийско шоубизнес мислене – да инвестираш в балет, в безкрайното му и  безсмислено преобличане, вместо с парите да наемеш истински звук. И наистина да се получи концерт, а не да се съберат хора, за да слушат радиоточката на площада. За да се разбере това мислене, трябва да се проумее публиката. Подозирам, че ми прави напук и здраво се забавлява. Даже мъжете танцуват, даже мъжете носят цветя. От скука се опитвам да преброя колко бастуна са подпрени на площада. Преди 30-ия се отказвам, защото и това вече не ми е интересно.

След всяка песен Маринов хвали аплодисментите и подарените му карамфили с „Нямам думи”. И аз нямам, но от чипса вече имам нестоящи на едно място газове. И без това правя безкрайно лошо впечатление със статичност и ръце в джобовете – за да не го засилвам, старая се да бъда дискретен. Да се слея с музиката един вид. Чакам, когато Веско взема високи тонове, и за кратко ми става по-леко. Започвам да си повтарям „Сега стана тя, стана тя сега” – Кралят пее, аз се крия зад гърба му и гласа му и елегантно се отървавам от киселините си. Докато всички около мен сигурно имат по-възвишени занимания. Най-вероятно мислят кого ще налюбят тази вечер или преди колко вечери, изчислено в години, за последно са любили. Точно така - „любили”, защото думата „секс” я няма в този речник и на този площад. Кралят цяла вечер говори и пее за вечната естрадна любов и за вечната нееблива естрадна жена. Затова ви казвам – носете си пичка. Ако много ви се долюби, да имате нещо сигурно за любене подръка.

Аварията на тока излежда обърква графика на Маринов и на няколко пъти той подмята, че пее повече отколкото трябва (отколкото се е спазарил с общинския бюджет, си го превеждам аз). Най-накрая му писва да се поти на аванта и без бис се изнизва като това, което се изнизва от гащите ми. Преди последната песен обаче депресира публиката в традициите на доброто българско кино. Казва й, че лятото свършва и следва „кой откъдето е” – който не е оттук и е за малко, се връща на работа, защото трябва да се изплащат ипотеки. Който пък е от Бяла – цяла зима ще мастурбира по спомена за туристите. И когато депресията вече е почукала и отворила вратата - Кралят я изгонва с шутове. Запазете, пожелава, спомена за това незабравимо лято и дано в него присъствам Аз. Банално, но и никой не е обещавал, че ще присъстваме на културна революция.

Все пак нещо като революция има. Кралят е открил мърчандайзинга и ни кани да си го купим, след което ще дава автографи. В импровизирания музей на естрадния маркетинг се продават от всичките му албуми (има ги и на касетки, даже и най-новият) до бутилки „горчиво вино” с перчема му на етикета и с магнитчета за хладилник. Всичко се продава без касов апарат :), а нашата икономическа полиция не се забелязва да пази данъка печалба.  

На Краля му трябват няколко минути да се преоблече. Прави го в една импровизирана съблекалня на площада, която прилича на витрина. През прозореца не успявам да видя душ и когато Той излиза да раздава подписи, си тръгвам. Предполагам, че около него още витае атмосферата на концерта. И за да не вмирисвам впечатленията – предпочитам да запазя в добра благоуханна форма спомена за незабравимото лято.